Българинът днес не обича да прави две неща, макар да живее с представата, че ги прави най-добре. Това са дарителството и взаимопомощта.

Едва при третата вълна от наводнения това лято нещо се случи. Лъсна безхаберието на държавата, но и безпомощността на гражданското общество да реагира спешно в най-тежките мигове на бедствието. Нямаше ги неправителствените организации с достатъчен ресурс, които да се притекат на помощ на кметовете.

Двете национални кампании на БЧК - за децата в Беслан и за пострадалите от вълните цунами в Тайланд - показаха, че голяма част от българския народ предпочете да остане зрител, казва Христо Григоров, шеф на организацията.

Кампанията за Беслан събра 60 000 лв. - колкото е месечната заплата на един добър футболист. За пострадалите от цунами българите дадоха 160 000 лв.

За българските жертви на наводненията вече има 1,5 млн. лв. в сметките на БЧК. Отделно от това бяха дарени дрехи, одеяла, чаршафи. Към 900 000 лв. са постъпили и от SMS-те в кампанията на Би Ти Ви. БТК също организира акция последната неделя, в която отдели 1 ст. от всички разговори, проведени на този ден.

Общо даренията стигат около 3,5 млн. лв., което означава, че при 7 млн. население средно всеки от нас е дал по 50 стотинки за подпомагане на жертвите от пороите. Всъщност тази сума е много по-малка, защото голям дял в даренията има бизнесът.

Все пак това е най-голямата сума, събирана до момента от благотворителност. Явно основната причина е размерът на бедствието. На практика не остана български гражданин, който да не бъде докоснат по някакъв начин от трагедията благодарение на медиите. Липсата на активна държавна намеса увеличи още повече съпричастността към жертвите.

Досега най-масовата практика на даряване на средства беше директно на нуждаещите се. Този път обаче нямаше среща лице в лице, а беше



гласувано голямо доверие на посредниците



- неправителствени организации или медии, които застанаха с авторитета си зад обещанието, че средствата ще бъдат похарчени прозрачно и за тях ще има ясен отчет. Принос към емоционалната информираност имат и рекламите на благотворителните кампании в националните медии, които се подредиха сред най-скъпоплатените и атрактивни промоции. Освен това президентът призова българите да даряват и даде личен пример. Към акцията охотно се присъединиха всички парламентарни групи, които дариха солидни суми. Отделно средства дадоха и редица институции. Но емоционалната информираност е твърде неустойчиво явление и затова неправителствените организации, най-голямата сред които е БЧК, трябва да участват активно в създаването и поддържането на интереса.

Шефът на БЧК бързо се съгласява, че Червеният кръст е доста консервативна организация, която още не е намерила разчупените форми, за да се рекламира. Фактите са очевидни.

В България има 50 000 деца, които не ходят на училище - част от тях са сираци, другите са изоставени. Миналата година БЧК реши да направи SMS кампания, при която всяко обаждане на номер 1255 даваше един лев за топла храна на всяко от тези деца. Замисълът на организаторите бе да привлекат малките в училище. В същото време обаче тръгна и "Биг брадър". Развълнувани от съдбата на разглезените играчи в къщата, българите пратиха над 2 милиона SMS-а, а за децата - едва 4000.

В централата на Червения кръст се замислят за това как да презентират бъдещите си акции. "Много е важно как ще се стигне до човека. Това е изкуство, за това хората учат с години", казва Григоров.

И признава, че БЧК работи на базата на доброволците си и разчита на касичките със знака на Червения кръст, но ще трябва да въведе и нови методи. "Трябва да се направи специална медийна група за промоция на такава дейност, защото и най-добрите идеи ще рухнат, ако не са сложени на правилна основа", размишлява шефът на Червения кръст. Григоров е доста смел. Доскоро той въобще не си представял, че БЧК и "Биг брадър" могат да имат нещо общо. Днес се замисля дали пък да не участва в шоуто.

"Трябва да използваме широкодостъпните за хората средства, включително и шоупрограмите", смята той. И си мисли защо пък да не сложат една касичка на БЧК в къщата. Защо този, който спечели 200 000 лева, да не отдели 10 000 от тях, с които да храним в една трапезария бедните през зимата, казва Григоров. Смята, че е време БЧК да започне да организира престижни благотворителни балове и концерти - както в западните държави.



Вторият феномен, който движи дарителството, е бизнесинтересът



В първите акции на Червения кръст даряваха предимно бедните и възрастните хора. "Нямаше го големия бизнес, нямаше ги шоумените", обобщава Григоров. При третата кампания се включи бизнесът и така влезе в крак с една световна модна тенденция.

Фирмите, които дават тон на благотворителността, взимат пример от своите международни партньори, защото мода има, казва Елица Баракова от фондация "Помощ за благотворителността". Фондацията е създадена преди 10 години, но едва от 2-3 години отчита повишаване на интереса към дарителството, а напоследък регистрира бум. Вече е модерно да бъдеш филантропично настроен, да правиш нещо добро за обществото.

Според Баракова увеличил се е осезаемо броят на фирмите, които вече сами проявяват инициатива да даряват. По-рано те трябваше да бъдат издирени и даваха само ако не могат да откажат или пък ако става въпрос за животоспасяващо лечение.

Два са факторите, които влияят на този процес. Бизнесът се чувства по-спокоен след икономическата стабилизация през последните 8 години. Освен това в световен мащаб има раздвижване, след 2000 г. в света се говори за корпоративна социална отговорност. Според тази световна тенденция бизнесът е длъжен да се отчита пред обществото по три показателя - за финансовото си състояние, за екологичната си съобразеност и за социалния си принос.

"Според мен в България



започва пик на социалната отговорност на бизнеса



Пиар кампаниите смятат, че това ще донесе допълнителни предимства на съответната фирма", смята Баракова.

Третият феномен, който обуславя успеха на една благотворителна акция, е използването на модерни средства за дарение. SMS-ите очевидно са лесна, бърза и нескъпа форма, която измества традиционните. Първият голям успех на дарителска акция чрез SMS бе "Българската Коледа" преди 3 г.



Друга подобна форма е дарителството по ведомост



Фондация "Помощ за благотворителност" я въвежда за първи път у нас през 2000 г. В началото това звучи като екзотична идея. Може би затова тя първо намира почва в самата фондация, а после в няколко агенции и мултинационални компании. Едва след като бившият вицепремиер Шулева успя да я прокара като форма за попълване на фонда за лечение на деца в чужбина, стана приемлива и за доста българи.

В момента по сметките на фонда са набрани 127 000 лева само за 6 месеца, което се смята за отличен резултат. Има обаче проблем. От фондацията смятат, че хуманитарните нужди (включително скъпоструващото лечение на децата) са базисен ангажимент на държавата и затова тя трябва да плаща за тях. На Запад никой не събира пари за базисни здравни нужди. Там се даряват пари за научни изследвания, които да открият нещо ново, за неща, които държавата няма да финансира, защото още не са доказани. "Никога не сме си мислили, че държавата ще използва този механизъм за набиране на дарения в своя полза, защото този фонд е държавен, той е към Министерството на здравеопазването", казва Баракова, която лично участваше в промоциите на дарителството по ведомост.

Оглавяваната от нея организация, която е клон на британската фондация със същото име, е събрала досега по ведомост 90 хиляди лева. За всеки дарен лев у нас британците даваха други два, но тази практика беше прекратена през април. Така британският принос досега е 137 500 лева.

"Помощ за благотворителност" консултира фирмите при избора им на благотворителна кауза. Обикновено първият импулс е да се даряват сираците. Впечатленията на Елица Баракова са, че хората имат нужда да даряват лесно, сигурно и по малко средства. Парите, събрани по ведомост от фондацията, се разпределят между различни неправителствени организации, които кандидатстват със свои проекти. За последните 3 години са реализирани 40. Отделно от това някои бизнесструктури сами решават за какво точно да похарчат дарените от тях по ведомост средства. Столичното електроснабдяване е една от последните фирми, решила да дарява по ведомост. Те решиха със събраните пари да изградят детски площадки и да осветят училищни дворове. "Заедно ще изберем с конкурс училищата", разказва Баракова. Впечатлението й е, че много фирми искат да подкрепят проекти, които в дългосрочен план да се окажат в помощ на бизнеса - да има по-образовани хора, сред които да избират служителите си, да има по-състоятелни клиенти, които да им купуват продуктите. Темите, за които още трудно се намират пари, са култура, екология, научни изследвания, а почти невъзможно е за проблемите на малцинства - като сексуалните малцинства например.

Никой не може да каже какъв местен донорски капитал се събира годишно, защото много бизснесструктури смятат, че това е фирмена тайна. Според наскоро създадената неправителствена организация "Български донорски форум" годишно у нас постъпват около 20 млн. евро чужд донорски капитал. Въпросът с управлението му става все по-актуален, защото той е в пряка връзка с желанието за местна благотворителност. 42% от българите все още се съмняват в коректността на събиращите даренията, а други 28% обясняват скепсиса си с липса на информация относно отчетността и ефекта от минали дарения.

Предстои да си пробият път и нови, още по-модерни форми на дарителство, които да улесняват гражданите - например въвеждането на дарителство през банкова карта. Предстои да се създаде специален телефон с кратък номер, който не принадлежи на една благотворителна кауза или организация, а е постоянно действащ и на него много на брой благотворителни организации се рекламират със своя ключова дума за съобщение и по този начин могат постоянно да събират пари за най-различни организации и каузи. Този телефон е доста популярен на Запад и на него в Чехия събраха около 8000 евро за пострадалите българи от наводненията.