Новият Доклад за развитието на човека на ООН за 2005 г. резюмира някои твърде верни числа. Те са, че 1 милиард човеци не са съвсем развити. И живеят с по-малко от 1 долар дневно. Че 500-те най-богати хора на планетата печелят толкова, колкото 416-те милиона най-бедни. И че на всеки кръгъл час умират горе-долу около 1200 деца по причини, свързани с бедността.

Ние тъкмо тези цифри не знаехме, но безусловно се догаждахме за подобни съотношения и данни. Данните са предназначени, за да накарат богатите страни да развържат кесията. И да помогнат на бедните - не да си купят сносни коли и нормални жилища с отопление и осветление, а да им помогнат на първо време в нещо друго - да не умират толкова често и толкова рано, и да могат примерно да имат достъп до чиста питейна вода. Защото в момента достъпът до това нещо - чистата вода, липсва на 2, 6 милиарда души. За да им се осигури, са необходими 7 млрд. долара годишно. Точно толкова се харчат



в Европа за парфюми или в САЩ за пластична хирургия



Защо е нужно богатите да плащат заради бедните, е друг въпрос. Ще поразмишляваме над него по-долу. Но факт е, че той касае и нас. Според доклада ние вече сме в редичката на тези, които трябва да помагат, а не обратното. Намираме се на 55 място в таблицата - между страните с високо човешко развитие съгласно индекса. Вярно, че в нея таблица са всичко 57 страни, но сме сред тях. След нас има още 120. Не съм сигурен, че тази мисъл ще ни ентусиазира. Някак бързо стана: допреди десетина години вдигахме ръце към небето и се тълпяхме край тировете с детски храни и пакети със стари дрешки, а днес - дошъл ни редът да помагаме на бедните.

Не ни се вярва. За нас ли е това? Озъртаме се със сложно чувство - смесица между стария рефлекс за мимикрия в социалния миманс и лек тщеславен гъдел. А позамогналият ни се елит изобщо няма усещането, че трайно присъства в синклита на тези, които могат да си позволяват редовно господарския жест на великодушието.

Не можем да го виним, за това са нужни натрупвания - както материални, така и от друг, по-невидим порядък. Идват ми наум нашите сънародници, които пожелаха да си доизползват "почивката" в Югоизточна Азия след цунамито.

Идва ми наум и друго. Че зад институционалния поход на Г-8 и ООН към "целта на хилядолетието" стоят, както винаги във важните човешки предприятия, конфузни дихотомии. В случая коктейлът



е от благородство и страх



Не съм сигурен, че без антиглобалистките неистовства Г-8 щяха да вземат толкова присърце идеята за борба с бедността. И да определят сериозен процент - 0,51 от брутния национален доход, който да отива за засипване на пропастта между ДА ИМАШ И ДА НЯМАШ. (не по Хемингуей) В днешния неизбежно единен свят спокойното ползване на собственото богатство предполага известен дарителски ентусиазъм, предизвикан, уви, и от подозрението, че иначе можеш да се разделиш с голяма негова част не съвсем доброволно. Историческите уроци за това бяха твърде болезнени, за да се забравят бързо.

Звучи грозно, но верните думи обикновено не са красиви, както твърди Лао-Дзъ.

А благородството е друга тема - а тя винаги е силно индивидуален акт. Хрумва ми един стих:

Лъже те, който е седнал до твоето рамо

да скърби за човека от другия край на земята,

а нехае, че в близката улица двама

жестоко се бъхтят и ножа е вече в ребрата. *

Всички тези хора, които дариха пари или вещи на пострадалите от наводненията наши съграждани, не мога да ги мисля като колектив. Социолозите вероятно могат, а аз не мога. Виждам ги като отделни, по-често скромни люде - Станчо, Камелия, Краси, които носят - кой одеяло, кой пуловер, кой - 5 лева. Като хора, израстващи тихо



от собствения страх до собственото благородство



Това им е наградата.

Лев Толстой веднъж се разхождал с беден селянин каменоделец. Знаел случайно, че всичкото състояние на спътника му е 20 копейки. Срещнал ги просяк. Толстой му дал 5 копейки. Селянинът бръкнал в кесията си и извадил монета от 3 копейки. (Има такива в Русия). Протегнал я на просяка и поискал ресто от две копейки. Онзи нямал. На каменоделеца първо му станало досадно, после махнал с ръка: "Вземи и трите!"

И на Толстой станало досадно. Преценил, че селянинът е жертвал една седма от състоянието си. И че ако самият той би пожелал да съответства на жеста на спътника си, трябва да дари 6000 златни рубли. (В интерес на истината по-късно се опитал, жена му едва успяла да спаси имението).

Мисля си, че основният урок, който светът на Третото хилядолетие ще научи, е този - Имащият трябва да се грижи за нямащия. Не става думи само за фискални транзакции. Става дума за имащия всичко - власт, пари, талант, красота, образование, здраве. На лично и държавно ниво.

Другите варианти ще сбъднат печални прозрения - като това на скептика Емил Чоран: "В бъдеще, ако човечеството трябва да започне отначало, ще го стори с отпадъците си, с монголите отвред, с утайката на континентите; ще се очертае карикатурна цивилизация и създателите на истинската ще я съзерцават безсилни, засрамени и немощни, за да намерят най-сетне убежище в кретенизма, където да забравят блясъка на своите поражения."

----------------

* От Борис Христов, (Бел. авт.)