|
| Достатъчни са елементарни сметки, за да се изчисли, че за 5 години в България се правят около 4000 изменения в нормативната база, за 10 години те набъбват на 8000, а за 20 години - 16 000 |
Все още не е ясно и
дали такъв суперкомпютър ще може да участва в законодателния процес, но
ако в България нещата с писането на закони продължават по същия начин и със същите темпове, със сигурност ще се наложи да се мисли и в тази посока.
Като се остави черният хумор настрана обаче, трябва да се отбележи, че българските законотворци наистина чупят всякакви количествени и съдържателни рекорди. При това обичайно негативни такива.
"Динамиката на изменението на нормативните актове в България е наистина голяма (около 800 промени на година на национално ниво). Големият брой промени донякъде се обуславя именно от приемането на грешни решения, което налага един нормативен акт да бъде изменен по няколко пъти в рамките на една година. Това от своя страна води до чувството за непредвидимост и непостоянство в провежданите чрез тези актове политики". Ето това признание например е направено не от кого да е, а преди време от българското правителство като част от мотиви към един техен законопроект. Достатъчни са елементарни сметки, за да се изчисли, че
за 5 години в България се правят около 4000 изменения
в нормативната база, за 10 години те набъбват на 8000, а за 20 години - 16 000.
Всеки и сам може да прецени дали има човек, група хора, държавни или общински служители, дори адвокати и магистрати, които могат дори да се ориентират в подобен брой нормативни актове и промени в тях. А на базата на това законодателство, на тази нормативна база съществува цяла една държава с всичките й системи - изпълнителна, съдебна, здравна, социална, културна, военна... Затова и никак не е чудно, че именно законодателният процес е едно от най-критикуваните неща от гражданите и бизнеса. Първо, защото създава хаос, след това, защото е хранителна среда за масова корупция, трето, защото създава каста от лица и групи, които единствено могат да променят, а оттам и да знаят какво всъщност се случва в законодателството, а и защото в крайна сметка се превръща в блато, в което
през последните няколко години са давени и фирми, и граждани
Затова и изобщо не беше изненада, че водещи юристи не издържаха и подложиха на унищожителна критика продукцията и на настоящото 44-то НС. Само в рамките на няколко дни се появиха остри забележки от професори в областта на гражданското, търговското, наказателното право срещу продукцията на депутатите.
В последните години у нас законите се правят "безотговорно", "популистки" и "непрофесионално", коментира например в тв интервю проф. Огнян Герджиков. "Когато виждам как се творят законите, особено в последните години, наистина излизам от равновесие, каза още той. "Ние непрекъснато си нарушаваме конституцията, непрекъснато (...) Имаме една фасада за конституция и си я погазваме кой както намери за добре. И сме членки на Европейския съюз
и се чудим как ни държат още с такова законодателство",
добавя той. По негови думи "законите, които се правят напоследък в българския парламент, са популистки.
И ако примерно тези думи са казани под сурдинка, от група събрали се недоволни граждани, от критично настроен учен, то човек да махне с ръка. Но самият Герджиков в момента е не само професор, не само преподавател, но и председател на Консултативния съвет по законодателство към председателя на Народното събрание. И щом той прави такива заключения, работата наистина е много, много лоша.
Нещо повече. Герджиков дава да се разбере, че макар и да има съвет, никой в парламента не му обръща внимание.
"Събрал съм юристи - капацитети в своята област, но никой не се интересува от тяхното професионално мнение", казва още професорът. Той даде за пример как съветът по законодателство е дал становище от 20 страници за противоречия в определен закон, но очевидно никой не се е поинтересувал от мнението на юристите. "От Нова година никой не ни е търсил. Още преди Нова година съм поискал среща с председателя на НС Цвета Караянчева, но до момента нямам реакция от нейна страна", заяви проф. Герджиков. "Това е - професионализмът е натикан в ъгъла", натърти той.
Появи се например становище на Консултативния съвет по законодателство на Народното събрание, в което аргументирано се посочва, че промените в Търговския закон за заплатите на работниците, с чието приемане управляващите и омбудсманът се хвалят вече месеци наред, независимо от това, че доведоха до хаос при прехвърлянето на фирми, се оказват и противоконституционни. Становището е изготвено от двама от най-известните в търговското право в момента - проф. д-р Ангел Калайджиев и д-р Таня Бузева. То бе подписано и от председателя на Съвета по законодателството Огнян Герджиков, и от ръководителя на направление "Гражданскоправни отрасли" проф. Екатерина Матеева. Изрично бе посочено, че въпросното становище е съгласувано с тях
Никой от депутатите обаче не се съобрази с тях
Самият Герджиков, който е специалист по гражданско и търговско право, пък даде пример и с наскоро приетия закон за КТБ, внесен от депутати от ДПС. Герджиков обяви вчера, че "той е явно противоконституционен, ачик-ачик". Не знам защо досега никой от тези, които могат, не са сезирали Конституционния съд (КС), попита Герджиков. "Със задна дата се обявяват за недействителни сделки, които са извършени преди. Това нещо в белия свят го няма, това нещо не може да съществува, това е погазване на елементарни правни принципи. Обаче у нас върви, у нас всичко може да се напише на хартия и то минава."
Въпросният закон бе върнат от президента Румен Радев, който му наложи вето с аргументите, сочени сега и от Герджиков. Депутатите обаче прегласуваха закона, преодоляха ветото и законът стана факт.
Критики се появиха и в областта на наказателното право,
и то отново от водещ специалист в областта - проф. Пламен Панайотов. От седмици той предупреждава, че към приемане в Народното събрание вървят опасни поправки в Наказателния кодекс, които могат да превърнат всеки втори в престъпник. Панайотов, който е и ръководител на Катедрата по наказателноправни науки в Софийския университет, обяви, че особен проблем ще предизвика т.нар. борба с корупцията при частниците, каквито промени в момента са внесени в парламента от правителството. При това положение, формално погледнато, ако дадете бакшиш на сервитьора, и двамата отивате в затвора, даде пример той. Проф. Панайотов посочи, че ако тези промени се приемат, това ще доведе до правни абсурди. Той обяви и че например в момента в НС има 7 законопроекта за промени в Наказателния кодекс (НК).
НК се третира като панацея за решаване на всички социални проблеми, но
това няма нищо общо с действителността, твърди обаче професорът по наказателно право. Някои от предлаганите промени се набърквали и в семейните отношения. Според професора по право, ако двама съпрузи се сбият и си нанесат телесни повреди, тогава прокуратурата се намесва пряко и вкарва и двамата в затвора. Заличават се всички маловажни случаи на кражба, се казвало пък в друг от проектите. Това би означавало, че за кражба на кисело мляко отиваш до осем години в затвора, което според Пламен Панайотов, а и не само според него би било абсурд.
Срещу част от промените в НК се обявиха и от Върховния касационен съд, и от Министерството на правосъдието. Все неща, които обаче изобщо не пречат на депутатите да си ги приемат на общо основание. И така приемат поредните промени в НК под лозунга борба с престъпността, вероятно с ясното съзнание, че
въпросният бандитизъм, вместо да намалява, се увеличава, и то в пъти
Просто няма край на лошата практика да се правят купища промени в едни и същи действащи нормативни актове. По няколко десетки на година. Като например нормативните актове, свързани със здравеопазване, с образование, със съдебна система, пенсиите и осигуровките, специалните служби и МВР, процесуалните закони.
Как пък един път не приеха нещо вярно, че все се налага да се поправя?
Достатъчно е и сега да се види с какво се занимава парламентът, за да се установи, че въпросната тенденция е повече от налична.
А тези постоянни и често взаимнопротиворечащи си промени водят до хаос в цели сектори и дават реални възможности за откровена корупция.
Особена подозрителност поражда и законодателстването, при което веднъж депутатите решават нещо, после се появяват някакви лобита и тогава депутатите или се отказват, или отлагат във времето действието на съответната норма
Продължава и откровеното "кърпене" на закони под натиска на общественото мнение, правителството или на определена групичка от хора. Нещо, което води до законодателен хаос, плодовете от който берем и сега, ще берем и след месеци и години.
Просто няма стабилна държава без стабилно законодателство. За съжаление българското определено не е от тях. То не дава време дори на администрацията и съда да се запознаят с него. Поне отгоре-отгоре. Няма как човек да избяга и от усещането, че всеки в НС прави каквото си иска с нормативните актове. А оттам - и с хората.