В разговор за новосъздадената антикорупционна администрация един актьор се изказа трогателно. Между разни политици, публицисти и икономисти той рече, когато му дадоха думата, че не е много компетентен по въпроса, ама с радост би се включил в борбата с тая хидра. А как ли? Ами като направи примерно талантлива роля в някой филм, бичуващ корупцията. Може и главна. Човекът би сторил това, естествено, срещу подобаващ хонорар. Мисля си, че и би получил с радост някоя висока награда за играта си. Допускам, че ако не той, то друг негов колега без голям свян би понатиснал тук-там за подобна награда - познанства, журита, танто за кукуригу, погледни ме с едното, да те погледна с двете - знаете как става. И сигурно не би и помислил, че прави нещо нередно. Просто би се радвал на собствения принос в борбата с корупцията, валидиран с официално признание и приз. Аз съм виждал такива неща и вие сте виждали.

Та корупцията е ужасно нещо, но някак двойствено. Всеки я мрази и в същото време всеки обича парите. Както казва находчивият бродещ лаф: "Корупция - това е далавера, в която не участваш."

Мисля за тези неща на фона на картинките с обелезничената кметица на "Младост" и гласовете за и против шоуто с нея. Сигурен съм, че страната ни



е пълна с корупция на всички равнища



и това, което стана с кметицата, независимо колко е безспорно или пък предварително аранжирано, е само значе, зирка, в която се вторачваме възмутени. Само че виждаме едно нищо, комар над блатото, сажда над пепелището. Защото, ако виждахме всичко, което става, то нямаше да сме вече ние - жужащата тълпа, а щяхме да сме един тъжен Господ. Който от срам си затуля очите.

Както и да е, едно от слабо продуктивните неща в този живот е да клеймиш пороците, вместо да помогнеш някому с ръка или стотинка. Това са го забелязали светите хора, не само аз. Забелязали са го такива като починалия Дядо Добри - може би затова той не беше кмет, а просяк, пешеходец, селянин и Божи човек. Споменавам го неслучайно. Тъй като не ми се ще казаното по-горе да послужи за поредния злъчен националнихилистичен водопад: така е в бг-то, пропаднала държава, Терминал-2 и прочее мантри на насрания щъркел. (Сигурно знаете приказката за щъркела, който все се местел, щото всяко гнездо се оказвало осрано - след кратко негово пребиваване).

Няма страна без корупция, както и не всеки кмет е крадец, разбира се. А на алчността и изкушението се поддават навсякъде, убедил съм се в това. Разбира се, някъде са по-нетърпими към посягащия и изнудващия, а на запад от нас са по-рафинирани. Но навсякъде има такива, които са склонни да врътнат полузаконна или незаконна далаверка.

Аз само искам да ви обърна внимание, че времето ни праща знаци - което е било висок авторитет, речовит рупор, някак лесно рухва, а което е било така - трета ръка чиляк, цървулкьо край пътя, се оказва Учител по живот, дори повод за национална гордост. Затова се присетих за Дядо Добри - не само на фона на кметицата, а на фона на Жан-Клод Арно и Катарина Фронстенсон, примерно. Те са сред тези, които слагат най-големите пагони на най-високите авторитети - предполагаемите учители по "висока духовност" - писателите. Един от членовете на Шведската академия, даваща Нобеловите награди за литература - Катарина Фронстенсон, и съпругът й - Жан-Клод Арно, се оказаха въвлечени в миризлив скандал. Арно не само обаждал предварително кой ще получи наградата в нарушение на устава на Академията, ами ползвал славата си на фотограф и режисьор, за да си иска сексуални услуги от разни жени; близо двайсетина са се оплакали вече. А заедно със съпругата си получавал щедро финансиране на разни общи с нея бизнес проекти, примерно за техен личен културен център. От самия Нобелов фонд. Тоест поетесата академичка си самоотпускала от парите на Нобел (създал от динамита си огромно състояние),



за да бъдат тя и мъжът й важни, заможни, "креативни"



Шведската академия преди три дни пусна на сайта си признание за безобразията вътре, но разказа, че "работата продължава" и номинации все пак се обсъждат. Според някои анализатори това е най-тежкият скандал в Академията.

Швеция, както знаете, е с нисък корупционен рейтинг, особено на фона на балканските държави. Аз обаче не пиша това, за да потривам ръце от тихо злорадство - ей ги, моля ви се, и тез, дето ни въртяха поучително пръст, също се оцапаха. Дребнава е такава радост и суха като змийско повлекло. Пиша това, за да кажа още веднъж - имаме си всичко, за да ходим с изправена глава, дори Дядо Добри да е само, което ми идва наум в момента. И второ - кумирите, славите и скандалите, които ни засипват от агенции и телевизии, не са нито повод за завист, нито за култивация на нова реколта национален нихилизъм. Огромната част от тях са само кална водица, която воденицата на времето вече върти много бързо. Направо я гледаме как изтича, напълно тук и съвсем сега.