- Господин Ангелов, наскоро Европейската комисия обяви, че имуществените данъци в България са прекалено ниски. Министърът на финансите Владислав Горанов каза същото, като посочи, че "няма как да имаме Виенска инфраструктура с пернишки данъци". Назрял ли е моментът за вдигане на ставки?
- Не мисля, че ще стане. Вече имаме печалния опит с такса смет, която отдавна трябваше да се определя на принципа "колкото изхвърляш, толкова да плащаш", което би означавало гражданите да плащат повече. Това уж беше прието, но е отложено за някога в бъдещето.
Има друг голям проблем - събираемостта на данъците и таксите. Разбира се, тя никъде не е 100%, но има общини, в които приходите от облагането на имоти, автомобили, нощувки в хотел и т.н. реално са много по-ниски от това, което теоретично може да се събере. Ето тук резервите са много големи.
Не е ясно и дали всички имоти са регистрирани и се плащат данъци и такси за тях. Да не говорим, че има едно странно облекчение - за имот, който се декларира като основен, се плаща наполовина данък. Странно е, защото такава отстъпка има и за къща на село, и за скромна гарсониера, но и за имение, струващо примерно 5 милиона лева. Тоест това не е облекчение за бедни, щом е и за пенсионера, и за милионера. Да не говорим, че човек може да декларира няколко "основни" жилища в различни общини и за всяко да ползва 50-процентното намаление на данъка.
Отделен въпрос е, че има несправедливост от гледна точка на данъчните оценки - да кажем за имот в центъра на София който струва милиони, данъчната оценка може да е 25 000 лева, а за новопостроен апартамент в "Люлин" оценката да е 50 хиляди. Това не е нормално.
Така или иначе, не очаквам да има повишение на местни данъци и такси, но се надявам да се върви към повишаване на събираемостта. Това се отнася и за данъците на централно ниво.
- ДДС ли имате предвид, или подоходните данъци?
- Има резерви и при косвените данъци, и при преките. Неиздаването на касови бележки, укриването на доходи, всички порочни явления, които се нароиха в началото на 90-те години, когато България беше джунгла, нямаше правила, а неплащането на данъци стана национален спорт - още не можем да преборим това. И днес има цели сектори, в които никой не се осигурява на реалната заплата. Никой не е регистриран по ДДС.
Все пак трябва да отчетем, че в последните години НАП има няколко добри инициативи, които проработиха - като обратното начисляване на ДДС за зърното. Там никакъв ДДС не се плащаше, даже бе отрицателен резултатът - повече се източваше, отколкото се внасяше. Това бе отлична идея. Да, бе ползван чужд опит, проработи у нас и сега се борим да се удължи това обратно начисляване.
Добра идея бе да се обложат и тези 13 млрд. лева, които фирмите уж държаха в касите си, а ги нямаше. Това си беше чисто избягване на данъка върху дивидентите. И приходите от облагане на дивиденти рязко скочиха, след като НАП обяви, че ще проверява фирмите и им даде срок доброволно да декларират и платят дължимия данък.
Поставянето на измервателни уреди навсякъде по веригата на горивата - от пристанището до бензиностанцията - също бе добра идея. Имаше огромна съпротива срещу нея, но тези, които бяха най-големи противници, сега най-горещо я подкрепят да бъде приложена навсякъде - и за ведомствените бензиностанции и т.н. Това е положително, вече има по-сериозен контрол, но трябва да бъдат обхванати всички възможни неща, където има пробойни, за да има пълен ефект.
Това са потвърждения на тезата, че не трябва да се вдигат данъци, а трябва по-добре да се събират, да се гонят онези, които крият данъци, а не да се качват ставките, които така или иначе само коректният бизнес плаща.
- Имате ли обяснение за истеричното поведение на правителството около продажбата на активите на ЧЕЗ?
- Това, което аз забелязвам, е, че покрай европредседателството правителството се стреми да избягва всякакви вътрешнополитически проблеми. Помните, че миналата година отказа да вдигне заплатите на полицаите, а тази година, щом обявиха нов протест, склони - за да върви гладко председателството.
С ЧЕЗ е същото - големи критики, големи драми и за да тушира напрежението, правителството обяви, че ще купи активите на ЧЕЗ. Но се оказа, че няма как да стане - фирма, която съди правителството, да направи сделка с него. Ако държавата вземе ЧЕЗ, България очевидно затруднява чешката ЧЕЗ да спечели делото в международния арбитраж. Реално, ако те спечелят делото, ще получат повече пари отколкото от продажбата на активите си в България. Това провали идеята и добре, че я провали, защото знаем, че държавата е лош собственик - БДЖ, топлофикация, НЕК са красноречиви примери.
- Всъщност, първата година от мандата на "Борисов 3" изтече. Каква е междинната равносметка?
- Рано е за равносметки. Факт е, че има заявки за добри инициативи - да влезем в Шенген, в чакалнята за еврозоната.
- Но няма реформи, а нали казват, че първата година е решаваща...
- Парадоксално е, но се оказва, че проблемът е в европредседателството. Правителството не иска никой да му протестира под прозорците, докато Меркел е на гости. Освен това има пари, при това доста пари - бюджетът е в добра форма, защото икономиката се развива добре. През 2017-а имаше голям излишък и правителството дори не можа да го похарчи в края на годината. Това е - има пари, външната политика е приоритет и реформи няма или се отлагат при първата заплаха за протест.
- Какво като има протести, нали сме демократична държава. Да не би Меркел да не е виждала протести?
- И аз не виждам проблем хората да си протестират. Но е факт, че европредседателството блокира реформаторския устрем, ако го има, а и буквално изсмуква силите на властта - и не само на политическо равнище. Всички шефове на дирекции и отдели са ангажирани с координиране и организиране на срещи, ходят в Брюксел, занимават се с документи, повече на европейско ниво действат и това реално забавя работата на вътрешния фронт.
- Е, добрата новина е, че две трети минаха, остават само още два месеца, след което друга страна ще поеме председателството.
- Но после пък ще дойде лятната ваканция, а догодина има избори - за местна власт, за европарламент. Така че единственият прозорец за евентуални реформи може да е някъде наесен.
Все пак някои неща се случиха - под натиск. Например под натиска на ЕК и на работодателските организации има сериозен напредък в либерализацията на енергийния пазар. Вече говорим всичко да се търгува на борсата - това е революция за България. В образованието също - 25 години никой не бе отишъл да види защо 90 000 деца се водят, че не ходят на училище и дали въобще са в България. Оказа се, че повечето са в чужбина. Тук се отваря друг голям проблем - за регистрите в България. Вижте здравно неосигурените - на хартия са много, а реално не. Водим се по списък осем милиона и половина, а реално сме седем милиона. После се чудим защо има мъртви души в избирателните списъци.
Хубаво е, че бюджетът вече е балансиран, даже има излишък. Има пари, но въпросът е добре ли се харчат тези пари. Знаете ли, че във Финландия има само 7000 полицаи - в пъти по-малко от България. Ако Финландия се справя отлично със 7000 полицаи и с 20 съдилища, защо ние не можем? Защо имаме МВР с 50 хиляди души персонал и стотици съдилища? Защо например Трън - град с три хиляди души население, трябва да има съд? А в същото време има претоварени съдилища като в София, където датите са заети за пет години напред. Очевидно нещо не е наред.
Да не говорим, че има едно странно облекчение - за имот, който се декларира като основен, се плаща наполовина данък. Странно е, защото такава отстъпка има и за къща на село, и за скромна гарсониера, но и за имение, струващо примерно 5 милиона лева. Тоест това не е облекчение за бедни, щом е и за пенсионера, и за милионера.
Тоя пак обърка подоходните с имуществените данъци. Преди десет години така объркаха плоския данък (подоходен) с осигуряването (социални услуги, уж солидарни) и сега цялото осигуряване е в дълбок дефицит, в технически фалит.
И няма нищо странно панелен тристаен апартамент от Татово време да има данъчна оценка от 12500 лв. (толкова пише в нотариалния акт без да се отчита ускорената амортизация поради "уплътняването" на простотията) и нов тристаен да струва 125000 лв. (сега в цената се включва както ДДС-то, така и всички либерални простотии през последните 30 години).
В противен случай ще трябва да се индексира десет пъти Татовото БВП и ще лъсне голата истина, че 30 години отиваме на зле и по-зле.