Българското законотворчество изкачи нов връх, след като вицепремиерът Валери Симеонов поиска да смекчи забрана само защото тя не се спазва. Нагледахме се на всякакви извращения в писането на законопроекти на коляно, управляващите пренаписваха Изборния кодекс по време на избори, често законотворчеството противоречи на конституцията, лобистките поправки станаха мерило за депутатска активност. Но някой да облекчава режима за пушене, защото дори и в парламента не го спазвали, не го бяхме виждали. И независимо, че лично премиерът Бойко Борисов "угаси" кампанията на Симеонов с думите, че "такива рестрикции, които могат да ни вкарат в тъмния сектор, няма да ги подкрепим", не оправдават поредната "димка" в коалицията.
С позицията, че ГЕРБ са "твърдо против" Борисов обвърза идеята за облекчаване на режима с борбата с контрабандни цигари. И даде примери: "В Ирландия има на 100 кутии - 38 контрабанда. Колежката Тереза Мей има на 100 кутии - 30 кутии контрабанда. Ако е вярно това, като сметнете лева към паунда и нивото на акцизите и митата във Великобритания, измерението би трябвало да е в милиарди. Това ще го вдигна на Европейски съвет. Виждам колегата Макрон 20 кутии има. А в същото време се поставя въпроса да свалим кохезионните фондове или да ги намалим за страните от Югоизточна Европа. Ако това е вярно, аз виждам милиарди евро, които вследствие на това, че няма битка с корупцията и контрабандата, се изпразват бюджетите", каза Борисов. И завърши: "убеден съм, че тютюнопушенето е вредно за човешкото здраве и това е нашата политика".
Историята около кампанията за промени в Закона за здравето обаче показаха за пореден път не само поредните вътрешни коалиционни колизии, но и отношението към законодателните процедури в страната. Става въпрос за "едно скандално мащабно национално лицемерие" и "когато една законодателна мярка е лишена от сериозен смисъл, няма как да просъществува", обяви миналата седмица вицепремиерът Симеонов. Окрилен от своите размишления, той обвърза наложените от 2012 г. ограничения с желанието "да се харесаме на нашите нови европейски партньори". Тези аргументи обаче бият на "кухо тенеке". И това е
поредният пример за "тричане" на процедурите
по които се приемат, налагат, а след това, изневиделица, променят обществени правила.
"Не връщаме стария ред отпреди 1 юни 2012 г., защото преди на всеки собственик на заведение до 50 места се разрешаваше да избира дали в него да се пуши или не", обясни Валери Симеонов. По думите му с проектозакона се въвежда правилото, че всяко заведение е "изначално за непушачи", но ако бизнесът прецени, може да обособи част от него, като покрие всички вентилационни указания и "херметически врати". Промените предвиждат и двойни глоби за нарушителите, които достигат до 20 хил. лв. С какво обаче двойните глоби ще гарантират спазването на закона, когато това се заобикаля и сега? А и какъв е смисълът от тези промени въобще?
Дори и без да се търси фокус около това дали пушенето вреди на здравето не само на пушещите, но и на пасивните пушачи,
начинът, по който се отменят забрани под натиск, е безобразен
Та нали обществото ни тъкмо се примири с наложените ограничения през 2012 г., приети след публични батални сцени между граждански движения "за" и "против" тютюнопушенето на обществени места. Според промените в закона за здравето (чл. 56), които влязоха в сила на 1 юни 2012 г., се забрани тютюнопушенето в закрити обществени места, детски градини и училища, площадки за игра, спортни обекти, летни кина и театри.
Ресторантьори и туроператори вдигаха врява до небесата, че забраната ще предизвика отлив на клиенти. Малкият и средният бизнес бяха принудени да дадат десетки хиляди левове, за да се обособят затворени и отделени помещения за пушене, за нова и скъпа вентилационна система. Тогава председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин обикаляше телевизионната шир и разказваше как забраната за пушене у нас праща българите да празнуват в съседните държави. Македония, Сърбия и Гърция се възползват и казват: "Елате при нас, тук се пуши", уверяваше той.
Опиянени от всеобщото въодушевление, СДС (сегашни разпадащи се съквартиранти на НФСБ на "Раковски" 134) дори предложиха референдум с въпроса: "Да отпадне ли пълната забрана за тютюнопушене на обществени места?" Инициативата им обаче потъна с идването на извънредните парламентарни избори и протестите срещу кабинета "Орешарски". Тогава никой не беше чувал за вижданията на Валери Симеонов за пушенето на обществени места.
Близо шест години след това
дори и бизнесът осъзна, че има ползи от въведената забрана
Прогнозата на Благой Рагин не се сбъдна. А една от големите браншови организации - Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА), не само изрази решително несъгласие с инициативата на НФСБ за отпадането на режима за тютюнопушене в заведенията. Оттам обявиха, че "всички варианти за промяна в закона чрез обособяване на зони за пушачи и непушачи са неефективни и не са в състояние да постигнат защитен ефект". И дори и действащите в момента ограничения оказват влияние върху здравето на работещите в бранша жени и млади хора. "Високата посещаемост в момента на заведенията, когато е валидна забрана за пушене на закрито, показва, че няма как това да е в ущърб на обществения интерес и причина за сътресения в туристическия бизнес", написаха още от АБТТА.
Новите страсти около тази законодателна инициатива на НФСБ започнаха да се въртят и около приказката, че ходенето на кръчми не е задължително, че да се забранява и пушенето в тях. Но по-сериозният проблем е друг - приемат се някакви забрани, които после отново под някакъв натиск се отменят. И то най-вече с аргумента, че "ама те и така не се спазват".
По тази логика може да позволим шофирането след употреба на алкохол
Защото и без друго пияни карат. Че и надрусани. Историята с реанимиране на пушенето на обществени места прилича и на историята с коланите в автобусите - хем ги въведоха като задължителен реквизит, хем не се следи дали се слагат. Законодателите за пореден път правят опит да въведат законодателна промяна без оценка за въздействието й. Никой не казва какви ще са новите разходи за бизнеса. Нито как промяната ще се отрази на общественото здраве. Да не забравяме, че ограниченията за пушене в заведения не се правят, за да се отнеме цигарата от устата на пушачите, а за да се намали рискът за непушачите, за работещите в тях сервитьори, бармани...
А инак поредният дебат около опита за либерализиране на режима за пушене ще завърши с вица, вероятно роден в някоя опушена кръчма през 2012 г.: "Обособяването на зони за пушачи и непушачи в заведенията е нещо като зони за уриниращи и неуриниращи в плувен басейн". Затова и цялата тази инициатива, колкото и да се опакова от вицепремиера Симеонов като "едно скандално мащабно национално лицемерие", все повече прилича на една полуизпушена забрана, която ще отнеме обществен ресурс, за да приключи в пепелника на колективната памет.
"Обособяването на зони за пушачи и непушачи в заведенията е нещо като зони за уриниращи(40%) и неуриниращи(60%) в плувен басейн"
Този пример е подходящ за да изразя несъгласието си с автора. Той не прави разлика между "забранено за уриниращи в закрити помещения" и "забранено, освен на определените за целта места". Всяка забрана трябва да е РАЗУМНА и изпълнима. Цената на забраната в този вид е непосилно скъпа за държавата - полицай/инспектор във всяко заведение през цялото работно време или подобни драстични мерки. Резултатите ще бъдат половинчати. Всеки закон/забрана си има цена.