Руското Министерство на отбраната показа модел на дроновете, с който е била атакувана базата в Хмеймим. |
Военни действия, водени от разстояние
Дроновете - или безпилотните летателни апарати - вече не се използват само от най-висшите военни сили. С навлизането на сравнително евтините, предназначени за развлечения, дронове те станаха достъпни и за тези, които нямат ресурси, за да инвестират във военни изследвания и развитие. Според доклад на Центъра за нова американска сигурност повече от 90 страни и недържавни организации залагат на дронове, а 30 са ги превърнали в оръжия.
Разпространението на технологията на дроновете сред бунтовниците показва нова посока на военните действия, водени от разстояние - благодарение на нея терористични организации могат да се сдобият де факто с въздушни сили. Дроновете, превърнати в оръжия, често не са разработка на високо ниво, но пък са потенциално опасни.
Джихадистката организация "Ислямска държава" например може да внесе и да конструира стотици, ако не и хиляди евтини и малки дронове, които да използва за тормоз над врага по бойните полета в Ирак и Сирия. Когато бастионът на джихадистите в Мосул най-накрая бе превзет през лятото на 2017 г., иракските сили откриха дузина цехове за дронове.
Флотът на ИДИЛ от бомбардировачи куадкоптери (б.р. мултироторни безпилотни летателни апарати) привлича вниманието на медиите. Джихадистите ги използват, за да хвърлят сравнително малки експлозиви в Ирак, срещу кюрдските и турските сили. ИДИЛ също така има и дронове, носещи експлозиви, за еднократна употреба - стигат до целта, след което се взривяват. Джихадистите също така разпространиха и кадри на дронове с фиксирани криле. И сунитски военизирани групировки в Сирия и Ирак използват дронове - сред тях са "Ахрар ал Шам" и "Джунд ал Акса". Те обаче ги ползват доста по-ограничено, отколкото в сравнение с ИДИЛ.
Сара Крепс, която е експерт по безпилотните самолети и преподавател в катедра "Държавно управление" на университета "Корнел" в щата Ню Йорк, обяснява, че бунтовническите групировки приспособяват тактиките си точно както и големите сили - използват дронове, постигнат успех, подобряват технологиите и правят нови опити. Безпилотните самолети също така са полезни и за пропагандата на ИДИЛ, използват се за заснемане на атентати, извършвани с коли бомби и след това се разпространяват. Притежаването на дрон дава доста предимства, както показаха "Хамас" и "Хизбула".
В Йемен хутите използват дронове със сложни конструкции, за да атакуват силите на водената от Саудитска Арабия коалиция. Най-вероятно те са се сдобили с безпилотните самолети благодарение на близките си отношения с Иран. Поразителни са приликите между безпилотния летателен апарат Qasef-1 на хутите и Ababil на Иран. С фиксираните си криле Qasef-1 може да носи тежаща около 30 кг бойна глава, а това позволява на хутите да атакуват саудитски летища и петролни рафинерии. Безпилотните самолети на хутите се използват срещу саудитски радарни инсталации, които са много важни за прехващането на балистичните ракети, изстреляни от територията на Йемен. Дроновете могат да бъдат програмирани с GPS координатите на целите и да атакуват радарната система.
Миналата година проруски бойци в Донбас използваха дрон, за да хвърлят термитна граната върху украински склад за муниции. В резултат на това имаше взрив и избухна пожар, заради който бяха евакуирани 20 000 души, живеещи в радиус 10 км от мястото на инцидента.
Повече от оръжия
Атакуващите дронове привличат вниманието, но от изключително значение за безпилотните летателни апарати е, че чрез тях може да се извършва наблюдение, обяснява Пол Шар, която е директор на отдела, отговарящ за технологиите към Центъра за нова американска сигурност. Дори по-малките и евтини дронове могат да останат във въздуха за дълго време. Пехотните бригади използват дронове, за да имат по-добра видимост на бойното поле и така печелят тактическа преднина пред опонентите си. Независимо дали става въпрос за бунтовническа организация или за армията на САЩ. Шар подчертава, че "различни групировки използват дроновете по много различни начини в зависимост от интересите им".
Западноафриканската екстремистка групировка "Боко харам" претърпя значителен срив на влиянието и боеспособностите си, след като придоби международна популярност през 2014 г. Смята се обаче, че бойците използват дронове, за да държат под око нигерийските и камерунските сили. Свързаната с ИДИЛ екстремистка групировка, която атакува и превзе филипинския град Марави през 2017 г., също използва безпилотни самолети, за да наблюдава правителствените сили, като по този начин бойците й планират нападенията.
След като стана ясно, че бунтовниците могат да използват безпилотни летателни апарати, за да постигнат смъртоносни резултати, коментатори започнаха да спекулират колко време ще отнеме осъществяването на нападение в голям град. Страховете от удар с много жертви засега се оказват неоснователни. Дроновете все още не са най-ефективните средства за осъществяване на нападение. В последните години терористите използват коли и камиони, за да атакуват тълпи от хора. "Един камион е много по-опасен от малък дрон", смята експертът Пол Шар. В САЩ е много по-лесно и по-ефективно да нападнеш с полуавтоматична пушка, отколкото с хоби дрон.
Борбата със заплахата
Евтините и широко достъпни дронове изискват нови начини за борба с тях. Бунтовническите групировки могат да похарчат няколкостотин долара за куадкоптер и да създадат големи притеснения, а правителствата се нуждаят от милиарди за отбранителни технологии.
Ген.-лейтенант Майкъл Шийлдс, който е директор на Организацията за борба със заплахите към Пентагона, казва, че военизираните групировки ще продължават да подобряват технологията на дроновете, за да нанасят по-големи щети и за "катастрофални ефекти на бойното поле". Американската армия проучва възможностите за хардуерна и софтуерна защита в битката със заплахата.
Иновативно нападение с дрон срещу руска въздушна база в Сирия през януари може да бъде показателно за това, което предстои. Войските в базата в Хмеймим бяха атакувани с малки бомби едновременно от 13 дрона, направени в домашни условия. Всички те бяха свалени, преди да нанесат някакви поражения. Методът обаче беше нов, но за късмет на руснаците дроновете бяха елементарни.
По принцип дроновете разчитат на GPS или радиовръзка, която може да бъде блокирана или хакната. Когато безпилотните летателни апарати станат по-автономни (да не зависят в толкова голяма степен от хората), ще стане по-трудно. Автономно навигираният дрон визуално може да намери и атакува цел като известна сграда, политик или просто тълпа от хора. А подобно нападение може да бъде по-смъртоносно. "Все още не сме виждали подобни атаки, но те предстоят и със сигурност ще се случат", казва Шар. Тогава няма да бъде предизвикателство как да бъде спрян един дрон, а как да противодействаме на 100.
Дроновете засега си остават сравнително нова технология. Съществуват защити, но те могат да се прилагат в зависимост от създалата се ситуация. Технологията срещу дроновете ще трябва да се подобрява, за да се гарантира сигурността. Въпреки това бунтовниците бързо ще реагират на нови мерки. Дори и за експерти като Шар "все още е прекалено рано да кажем как ще успеят", казва той.