На опозицията у нас много й се иска управляващата коалиция да падне от власт някак от само себе си заради нейните "вътрешни противоречия", както обичат да се изразяват от БСП. Сблъсъците изобилстват, не ще и дума. ГЕРБ и "Обединени патриоти" се дразнят едни на други за щяло и нещяло, а националистите през ден си скубят косите помежду си. Коалиционните съвети се редуват един след друг и въпреки това непрекъснато изникват все нови и нови поводи за напрежение.

Каквото и да се случва обаче, управляващите в крайна сметка успяват да постигнат някакво разбирателство и да тушират конфликтите. И не защото ги е страх, че иначе ще "счупят държавата", както казва премиерът Бойко Борисов. А защото са пределно наясно, че при евентуални предсрочни избори неизвестните са прекалено много. А това неимоверно увеличава риска властта да им се изплъзне от ръцете. Подобна перспектива ги плаши твърде много, за да оставят сръдните и недоволствата да им "счупят" коалицията просто ей така.

Соцлидерът Корнелия Нинова обаче изглежда не осъзнава този простичък факт. И живее с илюзията (и надеждата), че някак ще успее да откопчи патриотите, към които изпитва известен афинитет като потенциални партньори, от прегръдката им с ГЕРБ. Това особено ясно си пролича миналата седмица, когато водачът на БСП последователно проведе срещи с двама от съпредседателите на "Обединени патриоти" - вицепремиерите Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, които поискаха да й представят свои законодателни инициативи. Нинова не спря да изтъква пред медиите, че разговорите са били поискани от тях, а не от нея - намек, че търсят нейното внимание и политическа подкрепа. И това наистина е така, защото законопроектите на Каракачанов и Симеонов са лично техни, т.е. от тях зависи да си намерят гласове за прокарването им.

А ако има нещо, което патриотите са показали досега, това е, че са



доста гъвкави в отношенията си



с другите парламентарни политически сили, независимо че обичат да позират като принципни и безкомпромисни политици. Това ясно се видя, когато кротко подкрепиха ДПС за промените в Закона за банковата несъстоятелност, засягащи КТБ, които юристи разкритикуваха като противоконституционни.

Нинова обаче видя в хода на националистите да се обърнат към БСП нещо повече от конюнктурна политическа сделка. Тя видя нова политическа ситуация, в която всяка формация от управляващата коалиция е поела по свой път. "Излиза се от принципите на парламентарната държава. Не се излиза с предложение от Министерския съвет, а всяка партия от управляващото мнозинство тръгва със самостоятелни законодателни големи програми и търси плаващи мнозинства. Това е нова ситуация", обяви соцлидерът след разговора си с Валери Симеонов. И даже пресоли интригата, като се похвали, че Симеонов "потърсил съдействие" от БСП да представи неговите законопроекти пред ДПС - и това малко след като вицепремиерът заяви, че няма да се среща с движението, тъй като било "мафиотска структура". Малката й игричка получи неочаквана помощ "отвътре". Третият съпредседател на "Обединени патриоти" Волен Сидеров скочи на партньорите си, че "вредят на вече установените споразумения за управление на България", като водят разговори с опозицията, без той да ги е "упълномощавал" (вероятно тук просто говореше нараненото му самолюбие, че се е оказал лишен от ролята си на "дипломат" между политическите сили, на какъвто обича да се изживява през последната година). Каракачанов пък отправи прикрит намек, че зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов работел в полза на ДПС, като внесъл заедно с тях поправки в Закона за вероизповеданията, вместо да се съобрази със собствените му идеи по въпроса. И предупреди срещу



"хитринките на Цветанов", който предпочитал да търси "патерици" като "Воля",



вместо да провежда "неприятни разговори с коалиционните партньори". Всичко това накуп сякаш убеди Нинова, че е вкарала клин между отделните формации в мнозинството. И само трябва да продължи да натиска, за да се превърнат пукнатините помежду им в бездна, която окончателно да ги раздели един от друг.

Колкото и да не се харесват обаче, лидерите на управляващата коалиция изглежда нямат намерение да допуснат взаимната им неприязън да развали властовата структура. "Каруцата скърца, защото върви", коментира метафорично дрязгите Валери Симеонов. Колегата му Каракачанов даже поетично описа отношенията помежду им като "единни в многообразието". Бойко Борисов ядно нарече "фалшива новина" твърденията, че чака края на българското председателство на ЕС, за да подаде оставката на правителството. Цветан Цветанов увери, че предсрочни избори не са на дневен ред и управляващите ще изкарат пълен 4-годишен мандат. А Волен Сидеров, доволен, че си е показал публично рогата, дипломатично замълча.

Въобще цялата ситуация много заприлича на случилото се през февруари, когато Каракачанов и Симеонов се изпокараха помежду си по темата "за" и "против" референдум за т.нар. Истанбулска конвенция. Сидеров използва момента, за да атакува Цветан Цветанов, когото обяви за покровител на Симеонов. Масло в огъня наля депутатът от ГЕРБ Делян Добрев, който непредпазливо заяви, че партията му може да замени "Атака" с "Воля". Изглеждаше така, сякаш всички са се хванали за гърлата и аха-аха да се изподерат. А накрая се събраха заедно и дружно обявиха, че напрежение и разминавания няма,

а неяснотите били изчистени.



Шумотевицата приключи така внезапно, както и започна. Също като сега.

А на Нинова няма да е зле някой да й припомни коалиционното споразумение, което сключиха преди година ГЕРБ и "Обединени патриоти". Там съвсем директно беше записано, че извън договорените стратегически приоритети и управленска програма, "всяка от страните в споразумението може да изразява и да предлага политически решения и позиции (свързани с нормативни актове или с други управленски и политически решения и позиции). Там, където няма консенсус, всяка от страните, без да се засяга настоящото споразумение, може да търси пътища за реализация или да отстоява своята политическа позиция".

От тази гледна точка соцлидерката няма основания да търси нова политическа ситуация, както й се иска. Да, управляващата коалиция има своите сериозни вътрешни противоречия и при определени обстоятелства това дори може да доведе до разпада й. Досегашната й история обаче ясно показва, че нейните водачи ще направят всичко възможно това да не се случи. Защото независимо от това каква собствена изгода гонят, те не забравят своя общ интерес - запазването на властта. Затова опозицията по-добре да се замисли какво по-качествено може да извади като управленска алтернатива пред българските избиратели, отколкото да се надява, че някакво завъртане на политическото колело на щастието ще я докара начело на държавата.