Колко националистическа слепота може да поеме политиката, преди да стане напълно ирационална? Политиците от широката коалиция в Германия ясно показват колко е важно да си отговорим на този въпрос.

Изходна точка е годишната статистика на Германската федерална служба по заетостта. През 2017 г. около 343 млн. евро детски надбавки са били изплатени на семейства, чиито деца живеят в други страни, докато родителите им работят в Германия. Парите са отпуснати за 249 473 деца в Полша, Румъния, Канада, Хърватия и десетки други страни.

Крайнодесните популисти от Алтернатива за Германия (АзГ) използват тези данни, за да разпалват лоши чувства към негерманските граждани, за да създават на своите избиратели усещане за собственото им превъзходство. Един от депутатите от АзГ в Бундестага се оплака, че "германските данъкоплатци не могат да разберат защо трябва да плащат детски надбавки всеки месец на български деца, които живеят в България например". Таблоидът "Билд" също се разписа като водещ посредник на антиевропейците със заглавието "ЕС лудост с нашите детски надбавки - 343 млн. отиват зад граница".

Смущаващото тук не са толкова действията на изявените ксенофоби. Далеч по-сериозен е фактът, че и двете партии в управляващата коалиция безкритично подемат същия тон. Федералното правителство всъщност иска изплащането на детски надбавки да бъде "индексирано" в рамките на страните от ЕС спрямо цената на живота в страната, където децата живеят, потвърди говорител на министъра на труда от Социалдемократическата партия Хубертус Хайл. Нито Хайл, нито колегите му обаче аргументираха това предложение. За това има обяснение и то е, че проектът им е контрапродуктивен.

На първо място е правото. Европейските граждани имат право да получават детски надбавки в страната, в която работят, дори и децата им да живеят в родната си страна. Това бе решено от Европейския съд през 2012 г. И това е напълно основателно. "Всеки, който плаща данъци, трябва да има равни права с останалите данъкоплатци", обяснява еврокомисар Мариан Тисен. Тези, които искат да превърнат гражданите на други страни от ЕС, които са данъкоплатци в Германия, в граждани втора ръка, трябва първо да променят европейските закони. Но никога няма да успеят да съберат нужното мнозинство за това. Освен федералното правителство, крайнодесните коалиции в Австрия и Дания са единствените други, които настояват за такава промяна. Дори в този случай ЕК ще трябва да внесе предложение. Това може да стане най-рано след назначаването на нова Еврокомисия. Защото настоящата отказва да приеме искането на Берлин. "Аз поне няма да го направя", уверява Тисен.

В същото време разходите са абсолютно непропорционални на вероятните икономии или ползи. По-малко от 1 процент от общата сума изплащани детски надбавки отива при деца, които живеят в чужбина. Ако се стигне до индексиране, плащанията за всички деца, които живеят извън Германия, ще трябва да се преизчисляват всяка година, а това вероятно ще доведе до дълги юридически процедури. Плащанията ще трябва да се индексират и за онези 33 938 деца, живеещи в чужбина, чиито родители имат германски паспорти. Те едва ли ще приемат такава промяна безропотно, тъй като в нея няма никаква логика.

Освен всичко друго индексираните детски надбавки според страната значително ще се отразят на един от най-болезнените социални проблеми в Германия - грижата за възрастни. Около 200 000 жени от Източна Европа работят в частни социални домове за възрастни хора в Германия и повечето от тях получават безнадеждно ниски заплати. Повечето от тях са оставили децата си у дома при роднини и детските надбавки са важна част от дохода им, казва изследователят на пазара на труда Щефан Зел. Ако те бъдат намалени, стимулите германците да бъдат разтоварени от ангажиментите в социалните грижи за възрастни ще намалеят. "Ако тези жени се върнат в родните си страни, нашата система за грижи в семейството ще рухне", предупреждава Зел. "Детските надбавки са ниска цена, която Германия плаща в сравнение със стойността на работата, върху която се начисляват."

Така че дебатът за детските надбавки е само пореден пример за тежките последици от ренационализацията, за която антиевропейските популисти мечтаят. Въпреки това нито един от водещите социалдемократи или християндемократи няма куража да се противопостави на опасните заигравки на крайнодесните фанатици. Отровата на националистическата илюзия вече действа.