Регулацията, както всеки инструмент, сама по себе си не е нито добра, нито лоша. Тя може да въвежда трайно добри практики в социалния и икономически живот, може да налага ограничения с подобряване на пазарната среда, а може и да въвежда задължения, които изкуствено изкривяват пазарните взаимоотношения. Именно на последния вариант напомня предложеният в края на миналата година пакет мерки с името "Чиста енергия за всички европейци - освобождаване на европейския потенциал за растеж".

Предлаганите мерки имат три основни цели: поставяне на енергийната ефективност на първо място; постигане на глобално лидерство в областта на енергията от възобновяеми източници; осигуряване на справедливи сделки на потребителите.

Тъй като тези цели не следват естественото пазарно развитие, а представляват административна намеса в обществения живот, налага се създаване на изкуствени стимули под формата на държавна помощ - както положителни, така и отрицателни, за постигането им. (Същото е и с целите в стратегията "Европа 2020", която предвижда до 2020 г.: намаляване на емисиите на парникови газове с 20% в сравнение с нивата от 1990 г.; 20% от потреблението на енергията да е от възобновяеми източници; 20% увеличение на енергийната ефективност.)

Не е изненадващо, че тези стимули са свързани с



допълнителни разходи за бизнеса и населението



Нещо повече - тези разходи оказват различна тежест върху компаниите в различните сектори, като този дял е около 30 - 40% от производствените разходи при цветните метали. За да не загубят пазарен дял, тези компании получават "отстъпка" от наложените административни ангажименти за намаляване на вредните емисии или постигането на определена енергийна ефективност, а това е нова държавна помощ.

За постигането на целите за намаляване на вредните емисии и постигане на определени нива на енергийна ефективност са необходими допълнителни разходи под формата на държавна помощ, които се разпределят върху бизнеса и домакинствата. След направените отстъпки обаче разходите за компания, която не получава отстъпка, или за едно домакинство се увеличават, тъй като фиксираният разход се разпределя върху по-малко плащащи лица. Това, естествено, води до затруднения при покриването на енергийните разходи и е една от причините за нашумелия през последните години термин "енергийна бедност". Този проблем предполага нова държавна намеса и помощи, а резултатът отново е увеличение на разходите за останалите потребители, независимо дали това ще е чрез увеличаване на сметките за ток или чрез допълнителни бюджетни разходи.

Всичко това звучи парадоксално, тъй като изглежда, че



държавните регулации създават повече проблеми, отколкото решават



И това далеч не е всичко. Разходите за електроенергия най-общо се формират от три компонента - цена на електрическата енергия, мрежови услуги и държавни данъци и такси. Именно в последната група се включват разходите за преференциално изкупуване на електроенергия и всякакви "отстъпки", предоставени на потребители и/или производители. Докато цената на електрическата енергия в развитите икономики е резултат от пазарни фактори, то останалите две цени се определят по административен начин. С други думи, стимулът за промяна на доставчика - т.е. пазарният елемент, на чиято база търговците се конкурират за клиенти, е единствено цената на електрическата енергия и колкото е по-малък делът му от общата сметка, толкова по-малък е пазарният стимул. А това неминуемо ще доведе до необходимост от нова държавна намеса и нова държавна помощ.

Естествено е в така създалата се ситуация



всяка група да настоява за своето:



производителите на "зелена" енергия - за изпълнение на политическите цели (това ще продължи и в периода до 2030 г.), конвенционалните централи - за невъзстановяеми разходи в резултат на пазарни реформи, за сигурност на доставките, за студен резерв и т.н.; компаниите в промишлеността - за облекчаване на преките и непреките (в цената на електрическата енергия) ограничения за вредните емисии, за намаляване на разходите за субсидиране на производството от ВЕИ и високоефективно комбинирано производство на топло- и електрическа енергия, за иновации, инвестиции, запазване на работни места и т.н.; домакинствата - за компенсиране на намаления разполагаем доход в резултат на екологични и енергийни политики.

Крайният резултат от това е увеличаване на държавната намеса в икономиката, а не намаляването й, каквато е целта на трите либерализационни пакета от директиви, приети между 1996 и 2007 г. Нещо повече - необходимостта от намеса не се дължи на т.нар. пазарен провал, а е резултат от създаване на погрешни стимули за постигане на неясни цели, който може да се нарече административен провал.

Провал е, защото енергийната и екологичната политика, дори и да са добре замислени, не могат да бъдат самоцел, тъй като тяхната функция е да спомагат за развитието на обществото. В случая обаче ставаме свидетели на политики, които, дори да имат положителен ефект в дългосрочен план, представляват сериозна тежест пред развитието на икономиките и обществата в краткосрочен и средносрочен план. Това води до необходимост от нови и нови държавни намеси в различни сфери на обществения живот. Лесно може да бъде направена аналогия с комарджия, който е загубил част от парите си, но вместо да осъзнае грешката си, удвоява залога, за да възстанови загубите си.