За това, че българите стават все по-силно хазартно зависими, са виновни държавните регулатори. Това е изводът от скандала с рекламата "Шоколада само го миришем", в която млади шампионки по художествена гимнастика миришат лотарийни билети.

"Билет позлати П. от Шумен!" С тези думи вече седмица водещата на хазартната телевизионна игра "Националната лотария" представя поредния човек, спечелил пари от нея. "Работя като електротехник. Решихме да си вземем по едно билетче. Съпругата ми е фен на лотарията. Парите за нас са едно ново начало, по-нормален живот", представя се късметлията. "Остават още много печалби!", включва се водещата отново с възторжен глас.

От години такива клипове се въртят през 15-20 минути в телевизионния ефир, а безмилостната им ротация вече доведе до желания от рекламодателите ефект.



Българите търкат билетчета на всеки ъгъл



в градове и села, надявайки се хазартът, а не работата, да промени живота им и да им реши материалните проблеми. Сред най-запалените са учениците и пенсионерите, мечтаещи за лесен живот. Неотдавна Центърът за изследване на демокрацията съобщи, че общо за хазартния бранш приходите от игри през 2016 г. са достигнали над 3 млрд. лв. И че след всички данъчни облекчения, които индустрията получава, платените данъци са само 177 млн. лв. Най-голяма печалба е регистрирана от игрите с търкане на билетчета.

Уж независимите регулатори обаче скандално не виждат никакъв проблем. Държавната комисия по хазарта отчете, че само една от стотиците излъчени до момента реклами на хазартни игри през 2017 и 2018 г. е нарушила Закона за хазарта. Комисията направи заключението си след няколкомесечно наблюдение на тв ефира. В отговори, изпратени до "Сега", тя посочи, че единственото нарушение за целия период е на рекламата "Шоколада само го миришем", която се излъчваше за кратко през февруари.

Комисията по хазарта сигурно нямаше да забележи и тази реклама, ако около нея не бе избухнал скандал. След като видеото тръгна по телевизиите, неправителствената организация "Национална мрежа за децата" сезира седем институции, че клипът, в който участват любими на подрастващите спортисти, насърчава деца и млади хора към участие в хазартни игри, което е грубо нарушение на закона и етиката.

Част от сезираните органи се активизираха. Националният съвет за саморегулация в сферата излезе с решение, че клипът трябва да бъде спрян или преработен. След него и комисията по хазарта постанови, че ще наложи максималните глоби на bTV и Нова телевизия, които са го излъчвали, и на компанията "Ню Геймс" на бизнесмена Васил Божков, която го е продуцирала.

Съветът за електронни медии (СЕМ), призван да следи какво се случва в ефира, си зарови главата в пясъка. Вместо да вземат бързо и категорично решение,



членовете му отложиха гласуването за неопределено време,



като и досега не е ясно дали изобщо разгледаха случая. И понеже излъчването на скандалната реклама бе прекратено, явно членовете на съвета се канят да оставят случая без последствия, което би било пълно безобразие. От останалите институции, започнали проверка, сред които Държавната агенция за закрила на детето, също още се чакат резултати. Министерствата на младежта и спорта, на финансите, комисията по култура в парламента и федерацията по художествена гимнастика не реагираха на сигнала на "Националната мрежа за децата".

Комисията по хазарта всъщност мина "по тъча". В споменатите два клипа, които се въртят по най-големите телевизии у нас, водещите непрекъснато припомнят, че в още непродадените билети "остават още много печалби". Това си е директна покана за покупка на талон, което със сигурност е нарушение на Закона за хазарта. В него изрично се забранява "пряката реклама на хазартни игри, включително рекламата на такива игри, насочена към малолетни и непълнолетни". Но апелът на водещите, че има още билети с големи печалби, е точно това - пряка реклама на хазартната игра чрез обръщане на вниманието върху това, че в нея има още много печалби.

И държавният тотализатор също приканя по идентичен начин зрителите да играят тото. Дори го прави по-директно в сравнение с частните оператори. Водещият непрекъснато информира аудиторията колко още печалби са останали и я увещава да пуска фишове. В наблюдението на комисията за хазарта за миналата и тази година обаче няма и една дума за рекламите на държавното тото.

Организаторите на хазартни игри се възползват от огромна врата в закона, която позволява обявяване на наименованията на игрите, регистрираната търговска марка на организатора, резултатите от игрите и спечелените печалби, тегленията на тиражите. Така



маскират посланията си към играчите да купуват нови и нови билетчета



Неотдавна бившият шеф на комисията по хазарта Димитър Терзиев коментира пред "Медиапул", че рекламата на хазарт би трябвало да се ограничи. "Излъчването на хазартни игри по телевизията и показването на печелившите може да се счита за непряко приканване на други хора да участват и може да се разглежда и като вид заобикаляне на закона", смята той.

Преди дни вицепремиерът Валери Симеонов обяви, че ще внесе законови промени, с които да се забрани рекламирането на резултатите от хазартните игри. "Промените са в два закона - за хазарта и за радио и телевизия. И в двата закона ние премахваме тези угодно приети в по-предни народни събрания законови текстове, клаузи, съгласно които се разрешава рекламата на наградените, на самото награждаване, на печалбите и т. н. Всъщност това е, което създава интерес и зависимост", обясни той пред "Фокус". Рекламата на резултатите от хазартни игри щяла да бъде премахната и в интернет сайтовете, като единствено ще остане тегленето на тиражите, за да е ясно, че не става въпрос за нагласени резултати. Освен това ще се забрани продажбата на лотарийните билети в магазините за хранителни стоки, където сега на касата директно предлагат на клиентите талончета за търкане.



ЕПИДЕМИЯ

Близо 300 хиляди души играят редовно тото, лотария и други форми на хазарт, показа проучване на "Галъп". Тези хора харчат средно по 43 лв. месечно за такъв тип игри. Над 1 млн. души играят от време на време и харчат средно по 21 лв. месечно. Играещите много рядко - над 1.8 млн. души, губят по 9 лв. на месец. Над 3 милиона души, или 57% от анкетираните се оказват играещи, макар и с различна честота. Грубо изчислено, нацията "инвестира" в игри на щастието и залагания около половин милиард лева годишно. Над 2/3 от българите казват, че не познават човек, който да е спечелил значителна сума от лотарийни игри у нас.