|
| Васил Пекунов |
- Книгата ви "Роялът на ангела" е за все още недоказуеми научни феномени - за истински ангел, който говори на контактуващата с него Вергиния Мартева. Въпреки това книгата събуди голям интерес. Издател е Румен Леонидов, издателство "Факел". Има ли бум на интереса към езотеричната литература?
- Не мога да бъда категоричен, че сме свидетели на бум. Тези неща не се наблюдават статистически.
- Все пак имате впечатления?
- Да, чисто интуитивно усещам, че сега няма бум, дори има лек спад, ако го сравним с периода около смяната на хилядолетията преди 18 години, когато много се търсеше такава литература. Разпространяваха се тогава и много глупости, шарлатании, много манипулации... И България се напълни със самопровъзгласили се езотерици. Сега е друго, по-сериозно е, макар и без бум.
- Изказвате се язвително за т.нар. езотерици, но, извинете - та книгата ви е за ангел, който говори с хора и съобщава новини "оттам"! Това не е ли суперезотерика?
- Аз не правя квалификации, не е моя работа кой какъв е. Казвам само, че хората, които гледат по-често към небето, днес са някак по-сериозни и се консолидират. Има, разбира се, и други, които гледат главно в земята - за да не се спънат, предполагам... Нищо лошо не мисля за тях, просто сега има сякаш повече разграничение.
- А как отличавате истинското от фалшивото?
- Предимно чрез интуицията си. Имам и немалък опит, на години съм вече. Много ме научи и работата с превода на четирилогията "Два живота" на Конкордия Антарова...
- Това не е ли също чиста езотерика? Аз не съм я чел...
- Да, това е езотерика, но е художествена литература, при това е най-хубавият роман, който съм чел през живота си! Не го казвам, защото съм го превел. Антарова не е така сложна като Блаватска например. Антарова е оперна певица, висок дух, изключителна личност. Та понякога съм се и подвеждал, но с времето се научаваш да разбираш кое е истинско, а кое - не.
- Но най-популярна у нас стана "Роялът на ангела" все пак.
- Да, получи широк отзвук тази книга. Става дума за живи, реални хора. И за един ангел - Ханс.
- Е, добре - как така ангел? Кой е виждал ангел? Не се ли боите да твърдите това пред интелигентна публика, свикнала да подхожда научно? Ангели, дяволи - не са ли митология, бабини деветини? У вас самия не се ли прокрадва съмнение понякога?
- Отзад напред да отговоря. У мен самия отдавна не съществува никакво съмнение. 20 години вече познавам Вергиния Мартева. Нямам нито един случай досега, в който Ханс чрез Вергиния да ни е дал някаква препоръка - на мен и семейството ми, при това не говоря само за проблеми около здравето ни, а за всички области на живота, и да не се е оказал прав веднага или по-късно! Ние сме му дълбоко благодарни за неизменната помощ.
- А често ли контактувате?
- Всеки ден контактуваме с Вергиния, най-малко по телефона. Тя пък е част от Ханс, чрез нея той се свързва с нас и нуждаещите се. Това е просто помощ от Небето към Земята. А на скептиците и материалистите какво да кажа - ами всеки узрява за Бога по различен начин, по различно време. Мога само един пример да им дам - с Айнщайн. Нека се запознаят с неговите мисли за Бога, особено в края на живота му. Макар някои все още да смятат гения за атеист.
- А за ангела? Разкажете.
- Самият Ханс настоява да го наричаме ангел. Той контактува с нас чрез Вергиния, чрез него се включват по-висши същности и също предават свои послания. На мен ми бе разрешено да опиша работата на това братство с нас, те го наричат "ангелско". А всеки може да го нарича както иска. Става дума за реални същества, които са над нас, които не са материални, но ни помагат в нашия земен живот. Аз самият дълбоко вярвам, че Небето и Земята са свързани, че душите ни периодично са ту тук, ту там, както и че този кръговрат се върти непрекъснато.
- То това и свещените книги го твърдят. Но на какво учи Ханс? И защо точно чрез Вергиния?
- В книгата съм обяснил това. Ханс има общи прераждания с Вергиния. За него е било по-лесно чрез нея да общува с хората. Той е бил тук, на Земята, преживял е тежка смърт. Защото има и ангели, които никога не са се прераждали на Земята, той много пъти ни е казвал това. Многократно ни е разказвал за майка си, има го в книгата. А се е свързал с Вергиния, защото освен общото им минало тя е ясновидец, има такива способности. Тя може да работи, да провижда и с негова помощ, и без него. Той се включва, за да помага чрез нея, както да помага и на нея. Защото и нейният живот е много труден.
- Защо?
- Винаги е така с тези хора, винаги им е тежко. И физически, и духовно. Одарените свише хора като Вергиния преживяват и отработват тежка карма. Ханс често повтаря, че няма право да се меси в съдбата ни, в изборите ни, само се стреми да ни е по-леко. Казва ни: мога само да покажа камъните по пътя ви, но вие си решавате ще ги заобиколите ли, ще ги прескочите ли, или ще се спънете в тях. Съветва ни, помага, дава ни възможност да живеем по-правилно. А понякога дори плаче. Вергиния го вижда това, страда и тя заедно с него.
- Как плаче?
- Просто плаче, ангелите плачат... Ние се спъваме тук, грешим, а той повече не се намесва, не бива. Но вижда нещастията на тези, които не са послушали съвета му. Ала нищо вече не може да направи във физически план, само гледа.
- На какъв език ангелът разговаря с Вергиния?
- На български. Понякога обаче започва да й диктува, тя записва с едни едри ченгели и на български, а рядко и на някакъв друг език, древен. После ни го разшифроват.
- Тя и Елисавета Логинова остави много такива тетрадки покрай Царичина...
- Не съм компетентен, не мога да коментирам.
- А как се отнася Българската православна църква към такива книги?
- За църквата като институция не мога да кажа. Говорил съм само с различни представители на църквата. Разговарял съм с доста свещеници. И въобще в случая не ги деля на православни и "кривославни". Та има такива отци, включително читатели на "Роялът на ангела", които харесват книгата. Но никога няма да споделят това на своя пряк началник, не е възможно. Това си е наша тайна с тях, казано шеговито - няма да ги "издавам". А има и такива, които твърдят, че това са дяволски неща и прочее...
- И какво правите тогава?
- В момента, в който го чуя, просто се оттеглям. Всеки по пътя си.
- Ала православни авторитети атакуваха и баба Ванга, и учителя Дънов... Не от научни и материалистически позиции, а от църковни - те казват: да, тези хора имат контакти с различни сили, но това са бесовски сили, не бива.
- При все това съм убеден, че и "най-православният талибан", добронамерено го казвам, тоест най-правоверният, в душата си усеща, че не е прав, когато мисли хем повърхностно, хем в такива крайности - за Ванга, за Дънов, за феномени като Вергиния... Ето това не бива, щом си християнин.
- Самият Ханс в книгата казва добри неща за православието...
- Не само това, той твърди, че то е било "най-чистата християнска вяра". Някога. Истинското православие е дошло от Близкия изток, където сега всичко е нагоре с краката. Но с годините нещата се променят, Ханс стига до днес и изобличава част от клира. Смята, че деянията на някои от висшите ни отци са позор за Христовото учение. Питам се как ли ще се представят тези хора горе...
- А другите религии? Какво казва Ханс за тях - те учат на едно и също: на морал, на добро.
- Ханс ги нарича различни пътища. Но нека споделя и това, което чух от него в самото начало на общия ни път. Той каза така: "Аз съм Христова програма."