Почти всички автомобилни производители на Стария континент разчитаха основно на дизеловите двигатели, за да постигнат планираните от ЕС поетапни намаления на парниковите емисии. След "Дизелгейт" и констатациите за влошено качество на въздуха в много градове тази технология е все по-непопулярна. Миналия месец Хамбург стана първият град в Германия, забранил движението на по-стари дизели в центъра. Дори на традиционно силни автомобилни пазари като Германия и Франция клиентите се пренасочват към друго задвижване в последните две години, най-вече от опасения, че в бъдеще дизелите могат да бъдат забранени, констатира "Блумбърг". Още от подписването на Протокола от Киото през 1997 г. дизелът бе в основата на европейските планове за редуциране на емисиите. Двигателите от този тип изгарят горивото по-ефективно и съответно дават по-малко отпадни парникови газове. За нещастие обаче те изпускат повече фини прахови частици и азотни оксиди - главни причинители на смога в градовете. Отливът от дизела е една от причините през миналата година средните нива на емисии за новите автомобили да се увеличат за пръв път след седем години спад. Консултантската компания ЕY пресмята, че средното ниво на парниковите газове се е покачило през 2017 г. с 0.4 грама на километър, до общо 118.5 грама. Новият европейски стандарт Евро-7, който влиза в сила през 2021 г., допуска максимум 95 грама на километър.

От 31 май Хамбург въведе частична



забрана за движение на по-старите дизелови коли



и камиони, които не отговарят на стандарта Евро-6. Те вече няма да могат да се движат в определени участъци от две основни пътни артерии в квартала Алтона-Север. Най-вероятно много скоро и други градове да последват примера на Хамбург. Германският административен съд преди това обяви, че забраните за движение на по-старите дизелови автомобили са правомерни. С това стана ясно и друго: че законовите изисквания за чистота на въздуха се ползват с приоритет пред правата на автомобилистите. Това мнение споделя и Еврокомисията (ЕК). Тя заведе дела в Европейския съд срещу шест страни членки, сред които и Германия, заради прекалено замърсения въздух в много градове. И България е подсъдима за мръсен въздух, но по друга процедура.

Все още електромобилите са екзотична рядкост по германските пътища. Те не са достатъчно привлекателни за купувачите. В Германия няма достатъчно колонки за зареждане на електромобили, а токът е толкова скъп, че не си заслужава човек да си купи подобно превозно средство, коментира "Дойче веле". Федералното правителство дълго се задоволяваше с това да отправя безплодни апели, вместо да насърчи финансово пробива на електромобилите. Твърде късно бяха въведени бонуси и данъчни облекчения, които обаче не могат да компенсират недостатъците на подобна покупка. Никой така и не се осмели да въведе мерки за ограничаването на лавинообразно нарастващия автомобилен транспорт в Германия. В продължение на дълги години политиците сляпо се доверяваха на обещанията на автомобилните босове. Дизеловите автомобили се смятаха за едва ли не "екологично чисти", защото изразходват по-малко гориво и не изхвърлят в атмосферата толкова много въглероден двуокис като бензиновите. Автомобилната индустрия обеща освен това и "чисти двигатели", които отделят по-малко азотни оксиди. Това обаче се оказа чиста лъжа. Защото дизеловите автомобили изпълняваха предписаните норми само в лабораторни условия, но не и по шосетата.

Междувременно почти всички германски



автогиганти са засегнати от огромния скандал "Дизелгейт".



През март BMW изтегли дизеловите си модели от пета и седма серия. В началото на май го последва и АУДИ. След това концернът "Порше" трябваше да признае, че е вградил нелегален софтуер, който да манипулира нивото на отработените вредни газове. Сега и концернът "Даймлер" е принуден да отговаря на обвиненията, които му бяха отправени от Федералната служба за автомобилен транспорт (КВА). "Просто невероятно е колко много доверие проигра германската автомобилна индустрия във връзка с дизеловия скандал", заяви наскоро канцлерката Меркел пред Бундестага. Навярно и тя е вече доста по-скептично настроена към автомобилните концерни. Техните босове обаче и сега няма защо да се опасяват от някакви политически последствия. Не и при Меркел. Тя по-скоро реагира като родител, чиито деца са се провинили неволно. Тя ги мъмри, но не спира да ги обича и защитава. "Нямаме никакъв интерес да отслабим автомобилната индустрия дотам, че тя да няма сили да инвестира в собственото си бъдеще", заяви канцлерката в същата реч. Автомобилната индустрия дава хляб на 800 000 души в Германия и осигурява близо една пета от целия германски износ. Градовете и окръзите, в които се произвеждат автомобили, са сред най-заможните в страната. И политиците от почти всички партии искат това да си остане така.

От друга страна, производството на електромобили ще доведе до закриването на 75 000 работни места в сектора за производство на двигатели в Германия до 2030 г. Това сочи проучване на института "Фрауенхофер" по поръчка на едни от най-големите немски синдикати IG Metall, цитирано от местни медии. От общо 210 000 работни места в производството на двигатели към автомобилните компании и техните доставчици 100 000 ще изчезнат с увеличаването на електрическите автомобили, а около 25 000 ще бъдат създадени. Проучването се основава на сценарий, при който до 2030 г. по пътищата на Германия ще има 25% електромобили и 15% хибридни модели. За производството на 1 милион бензинови двигатели са необходими 3990 работници, докато за направата на електрическите системи, които не са толкова сложни, са достатъчни 1840 души. Електрическият двигател се нуждае от 20 пъти по-малко части, отколкото традиционните двигатели, според оценка на Съюза на германското машиностроене (VDMA).

Губещи в цялата история се оказват гражданите, които дишат замърсен въздух, както и потребителите, които са си купили дизелови автомобили, без да знаят, че вече няма да могат да ги карат навсякъде. И данъкоплатците ще се окажат опарени, ако искът на ЕК бъде одобрен и Германия бъде принудена да плаща глоби. Ангела Меркел явно е против преоборудването на старите дизелови автомобили, така че да отговарят на европейските норми. "Това ще струва хиляди евро и две или три години усилена работа на безброй инженери. Това ли е истинското занимание на автомобилната промишленост?", попита тя в Бундестага, като не остави никакво съмнение относно личното си мнение. Близките отношения между германските канцлери и автомобилната индустрия не са нещо ново. Още Герхард Шрьодер, който беше в надзорния съвет на "Фолксваген", преди да стане канцлер през 1998 г., беше наричан "Автомобилния канцлер". И Меркел заслужава тази титла. Тя винаги е била против забраната за движение на дизеловите автомобили. С други думи, тя



отказва да поеме политическата отговорност



за подобна мярка, което е плесница в лицето за милиони граждани, и то не само в Германия. Близо 60% от всички продадени автомобили с марка "Ауди", "Фолксваген", "Мерцедес" или BMW в периода между 2011 и 2015 г., са били с дизелов двигател. Днес дизеловите автомобили създават три четвърти от всички емисии на азотен окис в Германия. За разлика от консерваторите, германските социалдемократи настояват автомобилните производители да бъдат задължени да преоборудват дизеловите двигатели. Има експертизи, които доказват, че това е възможно и икономически разумно, твърди социалдемократката Свеня Шулце, която е министърка на околната среда. Обвинението от Брюксел за мръсния въздух показва, че ЕК не е доволна от досега предприетите мерки. Според социалдемократите трябва да бъде постигнат по-бърз напредък. Канцлерката, министърът на транспорта, който е от ХСС, а и автомобилната индустрия продължават да протакат.

А мерки взимат вече не само европейските страни и някои концерни. Японският производител "Нисан" ще спре продажбите на автомобили с дизелови двигатели на европейския пазар. Решението е свързано с въвеждането на нови нива на вредни емисии, както и с пониженото търсене на такива превозни средства. Точните срокове за отказа не се споменават, но първите мерки в тази посока вече са факт. Една от тях е намаляване на щата на работниците в завода на компанията в Съндърланд. Представител на марката уточни, че това съвсем не означава край на епохата на дизеловите двигатели, което е немислимо в близко бъдеще. По-рано намерения за спиране на разработка на бензинови и дизелови двигатели обяви и друг японски производител - "Тойота". Компанията ще доставя модели с такива мотори само на корпоративни клиенти, но не и за частни. През м.г. само 25% от продажбите на марката в Европа са на дизелови коли. Отказ от дизела подготвя и "Волво", като шведите отиват още по-далеч - спират и бензиновите мотори. Текущото поколение на двигателите с вътрешно горене на скандинавската компания ще бъде последното, след което ще се разработват само хибриди и електромобили.





-----------------------------

Старите дизелови коли вече заливат България



Германия постепенно се отказва от употребата на дизеловото гориво в автомобилите и повечето от тези коли идват в България, потвърди наскоро германското сп."Фокус". Старите дизелови двигатели се бракуват много преди крайния срок за експлоатация или биват изнасяни в чужбина. Екологична организация се опасява, че този факт ще влоши качеството на въздуха в страните от Източна Европа, включително в България, където голяма част от употребяваните автомобили се внасят именно от Германия. От редакцията подчертават, че са провели разследване с това каква е съдбата на старите автомобили с дизелови двигатели. Резултатите от него показват, че превозните средства, които не са бракувани съгласно изискванията и стандартите на ЕС, биват насочвани към пазарите в Източна Европа и Африка. Екологичната организация "Транспорт и околна среда" представи данни, съгласно които през 2017 г. България е внесла над 100 000 употребявани автомобила, от които над една трета са били с дизелови двигатели. "Около една четвърт (27%) от изнасяните от Западна Европа към България дизелови коли идват от Германия (около 26 872). Най-голямата част от внасяните в България автомобили са от Италия (63%, или 65 640)", уточняват от "Транспорт и околна среда". Същевременно организацията предупреждава, че не всички изнесени от Германия дизелови двигатели имат необходимите филтри за вредни частици. По всичко изглежда, че по този начин се създава парадоксална ситуация, в която Германия и други западноевропейски държави предават "наследството" на дизеловия скандал в по-бедните страни от ЕС. "Така именно там се изхвърлят прахови частици във въздуха, причиняващи рак, и от статистическа гледна точка всяка година в България те причиняват над 13 000 смъртни случая", отбелязват от организацията.

Засега единствената реакция от управляващите в София дойде преди дни. "ЕС да забрани износа на най-замърсяващите дизелови коли от една държава към друга", призова министърът на екологията Нено Димов. "Подобни забрани изкривяват пазара. Редно е, който ги предизвиква, да носи отговорност", смята Димов. "Когато в даден град забраниш да влиза някаква кола, цената й естествено пада, защото става наполовина използваема", каза още министърът. Обсъждането на тази тема щяло да започне, след като приключи европредседателството ни, този месец. Той отрече да се обсъжда увеличаване на налозите за над 15-годишните коли. Това важало за екотаксите, които ще се плащат еднократно при регистрация.