Ентусиазирани представители на управляващото мнозинство надуха фанфарите, че пакетът "Макрон" е капитулирал под техния натиск, но премиерът Бойко Борисов ги смири, че преувеличават. Ако трябва да се назоват нещата точно, България излиза от европредседателството си не с победа, а с по-малко щети, отколкото можеха да бъдат.

Начело на ЕС държавата си спечели в Европа повече съчувствие с кравата Пенка, отколкото с премиера Борисов. Нейната кауза да отърве ножа, след като пасла нерегламентирано извън ЕС в Сръбско, получи мощна обществена и медийна подкрепа и стигна като тираджиите до Европарламента.

"Настояваме да се направи изключение от европейските правила и Пенка да не бъде екзекутирана", поискаха хиляди европейски граждани в петиция до ЕП, Еврокомисията и Съвета на ЕС (т.е. до България като негов председател). Според авторите й случаят на Пенка показва "липсата на състрадание от страна на част от eвропейската бюрокрация към обикновените хора като стопанина на Пенка, който е абсолютно съсипан". Групата на британските консерватори в Европарламента настоя "ЕС да прояви здрав разум и състрадание" и да отмени клането на добичето, а Бойко Борисов да прояви милост. Той обаче бе зает с поредната си балканска командировка, за да изложи и в Тирана тирадата си за европейската перспектива на Западните Балкани. Пътуването му остана почти незабелязано от европейските медии за разлика от каузата на бременната българска крава, която според стопанина й Иван Владимиров очаква да роди теленце точно в края на българското европредседателство. Ако теглим чертата, а не ножа, ще видим, че съдбата на кравата привлича повече обществено внимание към България, каквото председателството не успява. На фона на нейния приоритет да оцелее попитайте когото и да е в ЕС дали може да назове приоритетите на българското председателство, разгласявани месеци из европейските столици.

Няма защо да мъчим европейците с такива въпроси, но дори и българите не усещат някакво значимо постижение за европейската кауза на страната ни по време на нейното председателство. Извън протокола - срещи, прегръдки, целувки и пр. -



какво друго ще помним?



Обещание за влизане в Шенгенската зона ли получихме, където трябваше да сме още от 2011 г., защото отговаряме на формалните й критерии? Преддверието на еврозоната ли отворихме, за което отдавна покриваме числовите критерии? Командированите си работници ли защитихме, които видяха точно през българското председателство как се спуска бариера пред достъпа им до западния пазар на труда? Едни тираджии бяха залъгани, че се отървават частично и хипотетично от най-тежките ограничения, и то само защото ЕС още няма готовност да ги въведе, а не защото се е смилил над тях. Въпреки триумфализма на властта, че е свършила голяма работа в Комисията по транспорта в ЕП, шофьорите я оставиха сама да си ръкопляска. Когато тираджиите разберат напълно колко са изиграни, нищо чудно транспортните фирми да се върнат към идеята си да пуснат подписка за референдум за излизане от ЕС.

Такава е картината и притиснати от фактите, управляващите започват да показват разочарование от неблагодарния ЕС, който не прояви никаква щедрост в отговор на българското председателство. "Крайно време е да излезем от тази приспивна песен, че в Европа ни третират като равни", заяви в началото на седмицата по Нова телевизия вицепремиерът Красимир Каракачанов. Гневът му бе толкова голям, че извади стари сметки за уреждане, които нямат връзка с текущото председателство: "Без абсолютно никакво основание ни принудиха да закрием първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй". Може да участваме в "Северен поток 2", а в "Южен поток" - не може." Според него "ако ние продължаваме да се държим мило и любезно, и разбиращо, и да ги молим, няма да стане. Световната история не познава случай голяма и силна държава да се е трогнала от воплите и от интересите на по-малка държава, освен ако няма интерес за нещо друго".

Борисов може да се оправдае пред Брюксел, че Каракачанов е от друга партия, при това националистическа, което ще му спести по-нататъшни обяснения



какво всъщност иска България



- наново да пусне спрените реактори или да поднови проекта "Южен поток". Но той не може да се дистанцира от пламенната герберка и председателка на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова, която ден по-рано заяви по БНР: "Ако на страната ни откажат влизане в чакалнята на еврозоната със субективни аргументи, които не са част от условията една страна да бъде член на еврозоната и част от ERM2 , това ще бъде много лош сигнал не само към българите, а към целия Европейски съюз".

Очаква се всеки момент България да прати официална заявка в Брюксел за присъединяване на лева към валутно-курсовия механизъм (ERM2), за да се възползва от инерцията на председателството, но вероятно самата тя се съмнява в успеха си. Финансовият министър Владислав Горанов потвърди миналата седмица, че няма причина България да се отказва от обявеното още през януари намерение да подаде заявка за ERM2 до 30 юни, но не обясни защо е трябвало да чака до последните дни на председателството. Явно съпротивата е била достатъчно разубеждаваща, щом е имало такава нерешителност.

Рискът е калкулиран и вече знаем какво ще се случи, но за да не обвини някой управляващите, че са гузни и пасивни, Менда Стоянова превантивно ги разтоварва от греховете им и



хвърля вината върху евроинституциите:



"България изпълнява не само формалните критерии, България изпълнява и много други критерии. И аргументи от типа корупция, равнище на доходите спрямо средноевропейските, типа съдебна система са несъотносими към еврото". В Брюксел и Франкфурт (където е Европейската централна банка) само биха повдигнали вежди от такава нелепа атака. Причините България да си остава непълноценен член на ЕС и да не е годна нито за Шенгенската зона, нито за еврозоната са едни и същи. Управляващата клептокрация генерира корупция на високо равнище, деформира съдебната система, за да си гарантира безнаказаност, и в крайна сметка обрича населението на нисък жизнен стандарт спрямо средноевропейския. От това за Шенгенската зона следва потенциална заплаха от пропускливост на външната граница на ЕС, преселническа нагласа на българите (не само на ромите, от които западняците пищят най-много) и ненадеждност на българската съдебна система в преследването на трансграничната престъпност (питайте такива като Брендо дали са по-доволни от българското или от италианското и румънското правосъдие). За еврозоната крадливата върхушка е заплаха сама по себе си, защото нравът й е лош. Тя неслучайно отказва да обвърже кандидатурата си за чакалнята с влизане в Европейския банков съюз, защото си прави сметката, че докато изчаква влизане в еврозоната, има сметка да бърника свободно из българските банки без външен надзор, както е било и досега.

Цялата дандания с председателството на ЕС рискува



да се сведе до личен пиар на Бойко Борисов,



което не носи голяма полза на България. Неговото славословене от угоднически медии (около 90%от наличните) като бележит държавник с международно признание е изцяло за вътрешна употреба. Премиерът си има един дерт и все той му се върти в главата - да остане колкото може по-дълго на власт, че после... знае ли се. А този въпрос не се решава в Брюксел или в друга чужда столица. Българите трябва постоянно да се убеждават, че ги управлява единственият достоен както за техния глас, така и за доверието на чужденците.

Кравата Пенка вече дъвче лавровия му венец като най-популярен българин в Европа. Санитарно-ветеринарният контрол е на служба към правителството и е готов да й види сметката. Той вече я обвини, че симулира бременност. Но независимо дали е стелна (бременна) или не, най-добре е Борисов да избегне позора и да я помилва, след като заради неговия пиар всичко в България се свежда до изява на собствената му персона.