Абсурдни и дори нагли доводи в защита на хазартния бизнес се чуха през последния месец, откакто в парламента e внесен законопроектът на НФСБ и ВМРО за промени в Закона за хазарта. Приемането им би забранило всякаква реклама на игри на щастието и обявяването на резултатите от тиражите в ефир, както и продажбата на билети извън лицензираните обекти за хазартна дейност.

Най-абсурдният аргумент в полза на облъчването на зрителите дойде не от футболните клубове и бизнес организациите, а от държавен орган, издържан от данъкоплатците, за да защитава интересите им. Съветът за електронните медии (СЕМ) даде да се разбере, че не намира нищо нередно в доклада на правния си отдел, според който забраната на рекламата на хазарт по телевизията ще ограничи "конституционно установеното право да се доставя и получава информация". Затова тя трябвало само да се премести след 22 ч.

Умението на българските управленски органи да оправдават всяко безобразие и лобизъм с европейски директиви е достойно за възхищение! Оказва се, че на СЕМ данъкоплатците и техните деца може и да са му мили, но хазартният бизнес му е много по-мил. Забележете - идеята била да се запази част от приходите на електронните медии, които те получават от организатори на томболи и игри. А това, че още хиляди хора ще захапят въдицата да търкат талончета, не е толкова важно.

Наистина, СЕМ не взе окончателно решение дали приема доклада на юристите си, но от изказванията стана ясно, че повечето са склонни да го направят. Регулаторът явно не желае да тръгне срещу илюзията, която се продава на зрителите. Тогава изниква въпросът защо им е на данъкоплатците изобщо такъв орган, след като не могат да разчитат на него за защита. Какво точно регулира и защитава СЕМ - корпоративни интереси или интереса на обществото?

В доклада си юристите на СЕМ бодряшки споменават, че рекламната индустрия би трябвало да разчита повече на саморегулация, отколкото на външна намеса, и че още през 2010 г. били приети етични норми, които регулират как игрите на щастието да присъстват в ефира. В текста обаче липсва какъвто и да е анализ на реалното положение на нещата. Не се казва, че главоломното разрастване на хазартната индустрия дойде именно след приемането на етичните норми и че хазартните компании стават все по-изобретателни в заобикалянето на правилата. Правният отдел докладва, че за казуси, свързани с рекламата на хазарт, отговаря Националният съвет за саморегулация в сферата на рекламата и че в СЕМ не са постъпвали сигнали за неизпълнени негови решения. Но се пропуска важната подробност, че



само някои ключови играчи от хазартния сектор членуват в този съвет



а останалите не могат да бъдат регулирани от него. И че част от най-скандалните реклами, например "Шоколада само го миришем", се появиха на екрана именно след като хазартните босове влязоха в органа за саморегулация.

В доклада на юристите няма и дума за огромните празноти в Закона за хазарта, за това, че ресорната комисия не си върши задълженията по контрола. Нещо, което съвсем наскоро бе признато и от нейния принципал - Министерството на финансите. Не се отбелязва и че в отношенията между телевизии, зрители и организатори на хазартни игри страните не са равнопоставени и има очевидна нужда от строг държавен контрол.

СЕМ върви след събитията и взима решенията си тогава, когато вече е видял накъде духа вятърът. Така е открай време, макар че може би някои от зрителите все още се надяват регулаторът да започне пръв да забелязва проблемите на медийния пазар, пръв да алармира за тях и пръв да предлага решения.

СЕМ имаше отлична възможност да предложи решения по скандала с рекламата "Шоколада само го миришем". Вместо да се съгласи, че клипът с участието на млади гимнастички влияе на подрастващите зле, защото ги подтиква към хазартни развлечения, и нарушава множество законови и саморегулаторни механизми,



регулаторът предпочете да протака, докато видеото падна



от рекламните блокове. Така надзорният орган реши, че бурята е отминала. Но не е.

СЕМ мълча дълго и когато трябваше да решава дали програмният директор на БНТ1 Емил Кошлуков нарушава етиката, като забранява на журналисти в БНТ да канят гости и им определя теми. По същия начин СЕМ не обявява решение по казуса с отразяването от bTV и Нова тв на катастрофата с автобус на магистрала "Тракия" в средата на април, при която загинаха шестима души. От два месеца чакаме да чуем коя медия ще бъде наказана и за какво.

Членовете на СЕМ често се оплакват, че законът им дава малко права, че административните процедури са тромави, че наказаните бавят получаването на актовете, че ги обжалват и че те трудно влизат в сила. Затова регулаторът несправедливо търпял обвинения, че не работи. В същото време в отчетите му се описва огромна дейност и добре свършена работа, като по правило липсват каквито и да е предложения за промени.

При тази конюнктурност и нагаждане към силните на деня данъкоплатците очевидно хвърлят парите си на вятъра за тази институция - от нея няма никаква полза, а единствено разходи.