Висш прокурор нареди да се прекрати делото за медиите хулигани. Районният прокурор на София Славчо Кържев изпълни нареждането и отмени постановлението на заместника си Петър Чалъмов. Мотивът - нямало достатъчно данни за извършено престъпление. Тази радостна вест бе сведена до знанието на журналистическото братство от Върховната касационна прокуратура. Незнайно наистина остава името на "спасителя", прозрял пороците на скандалната преписка на седмия ден от нейното образуване. Добре е да го назоват - не заради пустото журналистическо любопитство. А защото имената са основен сюжет в разигралата се хулиганска драма. Нали тя тръгна заради премиерската чест.

И сега какво? Да забравим "грешката",



да бъдем "великодушни" и да гледаме "позитивно" напред?



Както често ни призовават видни люде от политиката и кабинета. Или да се зарадваме, както анонимно приканват от прокуратурата?

За жалост няма място нито за позитивности, нито за възторзи. Вчерашната прокурорска акция не слага точка на скандала. Финалът ще дойде, когато всички възникнали покрай него въпроси намерят своите отговори.

А



въпросите никак не са малко. И все са принципни



Например:

- може ли в крайна сметка медиите като такива да хулиганстват?

- "нагло" и "безсрамно" ли е да търсиш информация за гражданството на премиера? А по други теми, болезнени за други държавни мъже и жени?

- "грубо нахалство" и "тежко оскърбление" ли е журналистите да се опитват да си свършат работата, дори и да са били подведени и заблудени?

- откога длъжностното лице "началник на кабинета на министър-председателя" бие сигнали до прокуратурата като "свободна личност", разтревожена за хала на държавата, правителството и началника си? Какви мерки ще бъдат предприети спрямо този чиновник? Няма ли най-сетне по случая да се изкаже и премиерът?

- защо прокуратурата, чиято основна работа е да бди за спазването на законността и правата на гражданите (но на всички) и да преследва техните нарушители, вкара в употреба сталинистки тълкувания за общественото спокойствие и сигурност, за да започне разследване срещу журналисти по постановление от 1974 г., което на всичкото отгоре творчески донаписа?

- как така миналия четвъртък имаше "достатъчно данни" за извършеното престъпление "хулиганство" в неговия "циничен и дързък" вариант "чрез умишлена дезинформация по важни въпроси на държавния и обществения живот", а вчера се оказа, че данни липсват? Какво се случи за тези седем дни? Да не би акцията просто да си изпълни задачата да сплаши когото трябва? Не само журналистите.

- дали и кой в единната и централизирана прокуратура ще понесе отговорността за скандалното (а от вчера и

неоснователно) дело? Само зам. районният прокурор Чалъмов ли е крив? Да не би началниците над него, включително и обвинител N1, да не са били информирани за Чалъмовите нареждания? Тогава как да разбираме обясненията на правителствения говорител Цонев, че миналия петък лично е получил постановлението от зам. главния прокурор Манчев?

- кой нареди образуването на това дело и защо го направи?

Питанията не са плод на засегната професионална чест. Медийните труженици са имали и по-лоши преживявания от обявяването им за хулигани и са реагирали сдържано (за разлика от представителите на други власти). А и през изтеклата седмица подобни въпроси задаваха доста юристи,



обидени от подигравката с правото като такова



Предупредиха дори за риска от поредно осъждане на държавата в Страсбург, което отново солидарно ще плащаме всички - виновни и невинни. Заедно ще берем и срама от извършеното. Отговорите в крайна сметка трябват, за се изясни какъв е халът на държавата, кой и как брани и гарантира спокойствието и правата на нейните граждани. И с какво ги залъгва.

Вчерашният уж радостен ден не даде индикации, че някой е готов да отговаря. Напротив, от устата на парламентарния шеф Герджиков се чу, че макар да е хубаво "тази работа" да свърши, е редно да се поднесат и извинения на премиера. От прокуратурата, извън цитираното съобщение и мотиви, традиционно и доволно мълчат.

Така ще е до следващия път и следващото хулиганство.