Червените депутати изправиха пред сложна дилема президента Първанов. Ако наистина е социален държавен глава, трябвало да върне закона за пожизнените пенсии на президентите, обявиха те.

Първанов е поставен от своите в тупик, както се казваше на езика на Коминтерна. Ако не върне закона, значи не е социален президент според разбиранията на червените депутати, а и ще бъде заподозрян в желание да подсигури и себе си за времената, когато ще е вече бивш държавен глава. Ако пък наложи вето на закона, ще излезе, че се е поддал на натиска на БСП, с която като държавен глава не би трябвало да има нещо по-общо, отколкото с всяка друга партия. Пък и това ще е, меко казано, неучтиво спрямо колегите му Желю Желев и Петър Стоянов, които засега единствени ще се ползват от новата привилегия.

Ситуацията, в която е поставен Първанов, обаче не е истинският проблем. Проблемът е, че БСП вече 14 години продължава да



идентифицира лявото

със сиромахомилството



Псевдосоциалните истерии ала Масларова - "Желев и Стоянов ще вземат по 80 лв. на ден, колкото вземат месечно 760 000 пенсионери", са не само грозен популизъм. Посланието им е, че принципът на лявото (и максимата на "социалния президент") е никоя отделна тръстика, мислеща или немислеща, да не стърчи над блатото. Който стърчи, е не само неморален, но и виновен за положението на останалите в блатото.

При това положение въпросът дали експрезидентите трябва да получат пожизнено право на пенсия още щом сдадат поста, трудно може да бъде поставен принципно. Ако държавният глава е лицето на нацията, чрез което тя изразява и себеуважението си, няма нищо по-нормално от това да се търси начин тази личност да продължи да живее и работи достойно и след като е приключил мандатът й. И не толкова заради самата персона, колкото заради поста, който тя е заемала. Запазвайки достойнството на своя бивш държавен глава, нацията запазва и собственото си достойнство. Не е редно например д-р Желев да е принуден да си изкарва прехраната, като лови риба в реката край с. Веселиново, а



Петър Стоянов да стане пак

бракоразводен адвокат в Пловдив



Още повече че бившите президенти с опита и контактите си продължават да са важни за обществения живот и не е редно да се пилее инвестираното с години.

Ако се приеме този аргумент, следващият въпрос е какво и колко да се даде. От сиромахомилска гледна точка всяка сума над средната пенсия ще е направо престъпна. А в случая става дума за 1166,40 лв., колкото са 60% от президентската заплата към днешна дата. Т.е. президентската пенсия е десетократно по-голяма от средната пенсия.

Извън сиромахомилската истерия въпросът кой е справедливият размер за пенсия на експрезидента се оказва толкова сложен за обществото ни, колкото и въпросът дали изобщо им се полага такава. Но и тук атавизмите от левичарската болест пречат на трезвите разсъждения. На властимащите масово се гледа като на лапачи, които



така или иначе ще се

възползват от постовете си



да се облагодетелстват, та поне заплатите да не са им високи. Обществото дори не се възмущава толкова от случаите на корупция или на извличане на изгоди чрез паралелен бизнес, колкото ако министър или президент получи някоя и друга стотачка повече като официална заплата.

Ако обществото преглътне 10-кратно по-високите от средните пенсии на бившите държавни глави, може би ще склони и на 10-кратно, т.е. двойно по-голямо от сегашното заплащане на премиер, министри, зам.-министри и пр. висши управленци. Така не само ще се доближим до западните стандарти, но и ще съборим поредния прикритосиромахомилски идеал, който трови нравите и пазарното мислене у нас - че човек прави жертва, като заема висок пост. Той трябва да не се интересува от пари и дори сам да си плаща закуските в хотелите в чужбина, както прави понякога Симеон Сакскобургготски. И понеже малцина отговарят на този идеал, всеобщото убеждение е, че всички са само лапачи.

Ако БСП се готви за властта, много трудно ще й е да управлява страна с вече действаща пазарна икономика и на прага на Европа със сиромахомилска реторика. И ако не може сама да се излекува от болестта си, ще трябва да й помогне президентът Първанов, изскочил от редиците й. Тъкмо с това ще покаже, че наистина е социален президент.