|
Като всеки друг бизнес и
мафиотската схема
разчита на разликата между търсене и предлагане. Колкото по-голямо е търсенето и колкото по-недостатъчно е предлагането, колкото повече са административните и други трудности, толкова по-големи са печалбите на бандитите. От едната страна са бедните държави, където в отчаянието си хората са готови да продават части от тялото си. От другата страна са богатите пациенти, които чакат с години да им дойде ред за трансплантация и са готови да плащат прескъпо, изправени пред страха, че смъртта може да се окаже по-бърза от регламентираното медицинско обслужване.
Швейцарската депутатка социалистка дава пример с Молдова, като отбелязва, че той важи и за други бедни държави. Тя се е срещнала с няколко "донори" на бъбреци - все млади хора между 18 и 28 години, живеещи в мизерни условия на село. Беднотията ги принуждава да
продават бъбреците си за 2500-3000 долара,
а пациентите, на които биват присаждани, плащат на посредниците 100 000-200 000 долара за услугата. Разликата отива за мафията и свързаните с нея административни и здравни структури.
Подготовката продължава няколко месеца, преди да се намери съвместим донор с пациента. През това време се правят биохимични анализи на кръвни проби. Трансплантацията се извършва в Турция в наети за целта болнични отделения. "Донорите" биват заставяни да подписват документи за съгласие, без да им се дава информация за рисковете. Медицинските изследвания се правят през нощта. Следоперативният период продължава не повече от 5 дни, след което "донорите" биват изпращани с автобуси в страните си. За всички усложнения по пътя те сами си носят отговорността. Обикновено здравето им се влошава в средносрочен план поради липсата на последващи медицински грижи, тежък физически труд, нездравословно хранене, лоша хигиена и засилена консумация на алкохол.
"Туризмът за трансплантации"
се появи през 80-те години, когато богати азиатци започнаха да пътуват до Индия и други части на Югоизточна Азия, за да получават на място органи от бедни донори. По-късно се отвориха нови маршрути - в обширното пространство между Бразилия и Филипините. Китай стана обект на критики, че продава органи от осъдени на смърт.
Израелският професор Фридландер от университетската болница Хадаса в Ерусалим разказва, че отчаяни пациенти, страдащи от хронична бъбречна недостатъчност и приковани към апаратите за хемодиализа, много често предпочитали да платят за пътуване до Индия и Ирак, за да си намерят донори, вместо да умират бавно в болница. Екскурзията в Индия заедно с операцията излизала около 15 000 долара, а в Ирак - 7000 долара. Покрай кризата в Ирак пътуванията на израелци станали рискови. "Вниманието им се насочи през последните години към няколко достъпни страни, сред които Естония, България, Турция, Грузия, Русия и Румъния. Платените донори се набират от местни посредници, които понякога ги пращат на групи с частни самолети до Израел." Тези нелегални операции вече получават полуофициално признание от израелското министерство на отбраната, което възстановява до 40 000 долара от общата сума (200 000 долара) при трансплантация на бъбреци на ветерани от войните. За министерството това е по-изгодно, отколкото да плаща за скъпата диализа.
Що се отнася до
страните "донори"
- Украйна, Русия, България, Румъния и Грузия, - в доклада пише, че "трафикът на органи е изключително добре организиран и изключително динамичен, като включва мрежа от "брокери", квалифицирани хирурзи и друг медицински персонал. Установени са също здрави връзки с полицията и митническия персонал, за да се осигуряват паспорти и безпроблемно преминаване на границите... В условията на общата мизерия и липсата на перспективи за по-добро бъдеще младите хора лесно биват набирани с неясни обещания за пътуване в чужбина и печелене на пари".
Този престъпен бизнес е в зародиш, но има широко поле за развитие, констатира швейцарската депутатка. В Западна Европа сега има 120 000 пациенти на диализа и 40 000 в списъците на чакащи бъбречна трансплантация. 15-30% от чакащите умират, преди да им се намери подходящ донор. В Източна Европа други умират от мизерия и стават лесна плячка на мафиотите. При тази ситуация се появяват няколко въпроса за морала, пише авторката: трябва ли бедните да отстъпват здравето си на богатите? Трябва ли облекчаването на мизерията да се заплаща с човешко здраве? Трябва ли бедността да служи за компромис между човешкото достойнство и здравето?
|
|