Таксиметровият шофьор Петьо Петков не е залял с концентрирана сярна киселина зам.-шефката на строителния контрол Светлана Гебрева. Това реши вчера Софийският районен съд и чете "невинен" за шофьора, сочен от прокуратурата като автор на едно от най-жестоките нападения през последните десетина години. Киселината бе лисната в лицето на Гебрева на 17 декември 2001 г. По-късно, на 14 май 2002 г., тя почина от левкемия.
Обвинението искаше 12 г. затвор за Петков. Шофьорът изкара близо година и половина арест. Вчера бе освободен срещу "подписка".
Съдебното решение не е окончателно - може да се оспорва пред още 2 инстанции.
"Надявах се на справедливост и смятам, че я получих", обяви Петков на излизане от залата.
"Не очаквах подобна развръзка", каза пък Атанас Гебрев. Той ще обжалва оправданието. Прокурорът Валентин Филипов вчера замълча. Но в пледоарията си онзи ден бе категоричен: Петков е най-опасният терорист единак през последните години в България.
Как се развиха нещата?
През декември 2001 г. Гебрева бе нападната пред Дирекцията за строителен контрол, където работеше. На слизане от служебната кола тя бе пресрещната от млад мъж. В лицето й бе хвърлена киселина, а нападателят побягна. Петков е задържан през януари 2002 г. Според обвинението е разпознат от 8 души, включително от шофьора и от човека, чакал Гебрева пред входа на дирекцията. Според изтекли по време на разследването данни не е така - единственият сигурен, че Петков е нападателят, бил полицаят Емил Борисов, минавал край мястото. Самата Светлана Гебрева не е викана за разпознаване заради тежкото си състояние.
А защитата твърдеше, че Петков е "дежурният заподозрян" за всякакви нападения и е "виновен до доказване на противното". Шофьорът бе арестуван през 1998 г. и за нападението над журналистката Анна Заркова, също залята с киселина. Тогава следователите освободиха Петков и не му повдигнаха обвинение - липсваха улики срещу него. Докато течеше процесът за Гебрева обаче прокуратурата обвини шофьора и за покушението над Заркова.
Макар че вчерашното решение тепърва ще се оспорва, на шефката на районния съд Капка Костова (която лично изгледа делото) трябва да й се признае едно - беше експедитивна. Въпреки многото свидетели и експертизи. Процесът започна на 27 февруари и свърши на 19 юни 2003 г.
Гебрева е залята заради битката с незаконните строежи,
бе тезата на прокуратурата. Тя разкри и мотива на Петков - намерението на строителната дирекция да премахне постройка на "Пещоремонт" АД, издигала се върху реституиран имот в квартал "Захарна фабрика". Тъстът на шофьора - Райчо Михайлов, бил в съвета на директорите на фирмата. Съпругата му Албена също работела там като зам. главен счетоводител през 2000 г.
Амбициите на Райчо Михайлов за успешен бизнес и личен просперитет се крепели на "Пещоремонт". Затова Михайлов и дъщеря му приели ликвидирането на базата като крах на надеждите си. Петьо Петков пък го изживял като лична обида и решил да отмъсти.
"Той е толкова невинен, колкото аз съм китаец. То му личи",
обяви на делото прокурорът Валентин Филипов.
В обвинителната пледоария Филипов посочи, че шофьорът е "агресивен, отмъстителен, неискрен, без ценности". Имал и принос към "популяризирането на нападенията с киселина в страната".
Филипов посочи също, че освен разпознаването от 8 души обвиняемият е идентифициран и по фотороботите и художествените портрети. Като, преди да бъде заловен, се връщал на местопрестъплението не само от емоционални подбуди, но и за да прецени вероятността да бъде разпознат.
Прокурорът е "белетрист", а обвинителният акт - художествено произведение с "неаргументирани предположения", опонира адвокатът Росен Марков.
В съдебната зала се размениха доста обвинения
Адвокат Марков разказа как на 19 януари 2002 г., след като вече е задържан и с наложена постоянна мярка "задържане под стража", Петков е извикан в кабинета на районния прокурор Славчо Кържев в 22 ч. вечерта. По време на срещата "имаше заплахи, епитети, подигравки и унижения по отношение на Петков, които нямаха нищо общо с правораздаването," обяви Марков. Той разкри още, че там имало хора в "явно нетрезво състояние, неспособни да контролират поведението си". Прокурорът опонира, че твърденията са некоректни. И увери съда, че е извършено мащабно разследване и са проверени всички възможни версии. "Момчетата от следствието спяха на дивана в службата", сподели той.
Извън словесните схватки защитата залегна на оборването на мотива и разясни, че тъстът на Петков притежава едва 3 от 31 000 акции на "Пещоремонт", които
месечно му носели по 1 лв.
Пък и в последните 10 години Михайлов нямал отношение към базата в "Захарна фабрика", нито ходел там. Освен всичко друго "Пещоремонт" е спечелило от принудителното събаряне на базата - акционерите не изхарчили никакви средства за това и се освободили от ненужна постройка, твърдеше защитата. Посочи също, че няма доказателства за връзката на Гебрева със събарянето на базата. Тя издала само заповед - за спирането на тока в базата.
Бащата Стоян Андреев, бивш полицай, атакува работата на МВР по случая. Той посочи, че огледът на местопрестъплението е започнал два часа по-късно и оттам нищо не било иззето. Не е търсен и предметът, с който е извършено престъплението. Прокурорът репликира, че някой е "бръкнал в масива с пръстовите отпечатъци на МВР и е позачистил тези на Петков". Така Филипов обясни защо МВР не разполага с отпечатъци на подсъдимия, въпреки че той е задържан няколко пъти, преди да му повдигнат обвинението по случая "Гебрева".
Защитата на Петков атакува и тройната съдебно-психиатрична експертиза, направена в Института по психология на МВР. В нея е включено изследване с детектор на лъжата, разкриващо Петков като нападателя на Гебрева. Иначе експертизата рисува Петков като "силно зависим, внушаем и склонен да се поставя в услуга на близкото си обкръжение, с високи агресивни потенциали, склонен към прояви на крайна агресия, способен да действа хладно и безогледно, злопаметен и отмъстителен, неискрен и склонен да си приписва високи морални добродетели и стандарти". Повторната експертиза, назначена от съда, обаче заключи, че подсъдимият не решава проблемите си с агресия и не е склонен към злопаметност.
Преди да се стигне до пледоариите, съдът изслуша повече от 35 свидетели, някои от които анонимни, и 26 вещи лица. Магистратите прочетоха и
показанията на покойната Гебрева,
дадени пред следовател. Зам.-шефката на строителния контрол е разказала, че е заплашвана многократно от различни лица във връзка с работата си. Първата заплаха е от лятото на 1998 г. заради незаконни постройки в Морската градина на Варна. През ноември същата година заради незаконното строителство в курорта Боровец Гебрева е предупредена, че "утре ще е мъртва". Тогава тя тръгва с охрана, но след като обажданията спират, отказва гардовете. Април 1999 г. пък я заплашват във връзка с незаконните строежи в Слънчев бряг. Следват още няколко случая.
"През цялото време бях в съзнание, много ме болеше
Не можех да сдържам виковете си," описала Гебрева минутите след нападението. Експертизите установяват, че изгарянията й са най-тежки в областта на лявата част на лицето. Уврежданията на лицето и шията са причинили обезобразяване и разстройство на лявото й око завинаги - неспособност да го затваря напълно. Контактните лещи са я спасили от ослепяване, констатират още експертите.
Гебрева често споделяла пред близките си, че е много трудно да се работи, когато всички се опитват да прескачат правилата.
На 18 юни Петков, който мълча през цялото време, се възползва от правото си на последна дума. Таксиметровият шофьор прочете предварително подготвена реч, с която увери магистратите, че е невинен.
Петков ги попита какво се е направило по няколкото случая на заливане с киселина, откакто той е в ареста. "Ако бях на свобода, щях да бъда обвинен за тях от групичката в НСБОП, при които моята снимка виси на стената и служителите играят дартс с нея.
Крайно време е някой да прояви смелост и
да реши справедливо това скалъпено дело
Пропилява се младостта ми, разбива се семейството ми.
Съвестта ми е чиста, невинен съм," завърши той.
|
|