Идеята да се възстановят доброволните отряди се търкаля отдавна из медиите; в устата на Бойко Борисов тя, разбира се, стана новина.

Въпросът има един съвсем прагматичен аспект, който някои кметове от години разбират. Като не те пази държавата, какво друго можеш да направиш, освен да се самоорганизираш в отряди? Полицаите или не стигат, или влизат в комбина с престъпниците, или гледат мач точно когато не трябва...

По-различен е



американският челен опит



- там неблагополучията на обществената система за защита на гражданите (далеч по-добра впрочем от нашата) се компенсира от частни охранителни фирми. Към средата на 90-те години "Хералд" публикува прелюбопитната информация за това, че частните полицаи в САЩ са станали повече от обществените. И какво да се чудим на подобна мащабна приватизация, след като основното публично пространство в тази страна е търговският център, който по дефиниция е частна собственост. Но дори и подобен модел да има почитатели у нас, долари за него няма. Ето защо гетата на богатите тук са твърде тесни, което снижава надеждността и на най-скъпата охрана и прави смъртността в тях доста по-висока от средната за страната. Липсата на пари българинът традиционно компенсира с повинност - доцентът лежи под ладата с гаечния ключ, учителят затваря буркани. Защо пък да не даде и малко повинност за самоохрана? Така е по тези места от османско време.

Въпросът има и други измерения. За онези, които помнят стария режим, доброволните отряди са силно оцветени символически. Като се почне от псевдодоброволността, зад която се криеха сметки за оптимизация на политическата биография или поне снабдяване с отрядническа карта или слънчоглед, даващи едни дребни житейски привилегии. После - тази военизираност на обществото, която в първите години будеше страх и трепет, а в последните - отврат и досада (на всички фронтове армии, врагове, атаки, победи...). Ако отрядите не бяха най-ефикасният инструмент за следене на населението, те поне внушаваха страха от подобно следене и с това поддържаха



мита за всемогъществото на властта



- те бяха невидимите, нерегламентирани очи и уши на органите.

Нека сега погледнем нещата от другата страна. Доброволните отряди се създават през 1960 г., когато започва индустриализацията, сиреч струпването на много хора на едно място. Като важен мотив за създаването им се определя развитието на транспорта и нарастването на произшествията. Отслабват патриархалните общностни форми на контрол, откъдето и нуждата отрядниците да контролират малолетните, да водят пияниците в "отрезвителя", да следят в баничките да няма трески... Наградата неизменно е ръчен часовник - вещ, очевидно натоварена с много модерна символика.

Проблемът е, че тази благородна цивилизаторска мисия отива малко отвъд сегашните ни идеи за цивилизация. Отрядниците бяха инструктирани да водят в "приемник-разпределителя" просяци, скитници и "хора, събиращи хранителни отпадъци от заведенията за обществено хранене", да ловят граждани с "неприличен външен вид" и да следят "неморалните прояви на някои младежи и девойки, търсещи контакти с чужди граждани", които с това уронват престижа на страната. Връх в славната биография на отрядите е Младежкият фестивал през 1968 г., когато бе отчетено, че благодарение на техните усилия прекрасните, изписващи лозунги физкултурни тела не бяха загрозени от нито един просяк, дисидент, луд, плюещ или пресичащ на червено.



Третият момент е гражданското участие



В началото на 60-те години новото все още ръководство на партията, което се бори да замени съветските агенти с местни кадри, почва да търси начин да разшири участието на населението в обществените дела. Масовизират се партията и "обществените" организации, създават се другарските съдилища като (гротескна) форма на публичност, заменила селския мегдан. Наред с практическата си функция отрядите имат за цел да преодолеят пропастта между неотдавна узурпиралите властта и народа.

По същество идеята върви в правилна посока: гражданството може да се възпита, когато хората непосредствено поемат отговорността за обществените дела. Гражданските милиции, познати под една или друга форма още от времето на Филип Македонски (думата на латински значи "военна служба"), въплъщават гражданска добродетел. Но заради абсурдно централизирания и йерархичен модел работата се изроди и стана символ на тъкмо обратното: наместо усещане за права - страх, наместо гражданство - вездесъща държава.

Днешната им версия рискува да отиде в крайност, обратна на онази, която вече веднъж преживяхме. Тук се самоорганизира опълчение да бие роми конекрадци, там блокът охранява паркинга си, тук отцепили улица и сложили частен полицай с будка, там кметът сключва договор с приватизирана пожарна... Ще има значи много гражданско общество, но малко държава.