|
Чичата от форума на електронното издание на "Сега"
Очаква се от 22 юли Съветът за електронни медии да започне наблюдение и да глобява онези радиостанции и телевизии, които излъчват "крайно неморални" песни. Става дума уж за спазването на онзи текст от закона, който забранява разпространяването на нетърпимост, възхвалата или оправдаването на жестокост. В пресата бе цитирано изказване на доц. Георги Лозанов, че това намерение на СЕМ не цели да забрани чалгата или рапа, а "да защити ефира от драстично непристойни послания".
Така се откри нова глава от дебата за границите на свободното слово, за допустимостта или недопустимостта на цензурата като държавно регулиране на медийните послания. Този дебат не се води от вчера, но в него не се е стигнало и до кой знае какви проникновения. Напротив. Празните
дрънканици за "застрашените морални устои на държавата"
и за изчезването на ценностите ("свободата не значи слободия!") срещат също толкова головодни, но наистина далеч по-рехави позовавания на народната мъдрост за сладостта на забранения плод. Двете страни всъщност защитават една и съща позиция - само че по по-войнствен и "безкомпромисен" или по по-умудрен и "зрял" начин.
Сред противниците на цензурата са и онези, които далновидно виждат в копролалията клапан за разтоварване на социалното напрежение: един вид, нека онези да си кажат инфантилните думи, та да им олекне.
Тези квазипсихологически и псевдоетически размишления имат своята проверка в практиката. За практиката те си остават шум в канала. Наистина политически употребим шум, но все пак шум.
Защото въведе ли се веднъж темата за чистотата на езика, веднага се стига до
ограничаване на свободата на изразяването
А това е най-лесният начин да се оправдае вмешателството на държавата в политиката на медиите (инак държавата не се интересува от евентуални антимонополни закони).
В случая със СЕМ резонно се появява въпросът: нямат ли си друга работа членовете му, че да навлизат в спорове за пристойността и непристойността?
И тази роля ли трябва да изпълнява един орган с все още силно дискутируем статут и очевидно неосъществима дистанцираност от възможността за политическа употреба? Затова и не може да не се търси в това намерение едно ultima ratio за осъществяване на подкупваща общественото мнение политически съмнителна роля
Сега, когато правителството на Сакскобургготски предприе серия от символични реставрации в образованието - опитите за връщане на вероучението (здрав дух), на физзарядката (в здраво тяло), на руския език ("от векове за векове"), - съвсем логична е и реконкистата в областта на медиите. Но тя едва ли ще бъде успешна, защото е морално остаряла. Девалидизирана от самото развитие на техниката.
Бих казал, че смисъл подобна акция би имала само ако засяга държавните медии и държавните училища. Но да се посяга на свободната инициатива в медиите си е чисто и просто хабене на излишни сачми.
Ако все пак се върнем към темата за мръсните думи, трябва да тръгнем може би от това, че за повечето членове на СЕМ, убеден съм,
едва ли е ясен смисълът на този израз
Както и на повечето българи. Първият пример, който се сещам, е от вчера. Мой студент определи на изпит част от текстовете в т. нар. лайфстайл списания като "цинични", като разтълкува определението си така: тези текстове се занимавали с теми като секса и наркотиците. Това изказване принадлежи на българин, роден някъде през 1982-83-а. Но то малко се различава от мнението на някои баби, че носенето на обеци от мъже е "мърсотия".
Някой все пак ще възроптае, припомняйки, че само преди месец някакъв благоевградски рапър призовавал към насилие, визирайки в катрените си дори поливането със сярна киселина, превърнало се заради медийната кампания отпреди няколко години в символ на опитите за затваряне на устите на журналистите. На тях мога да им кажа единствено: втренчвайки се в едно посмешище, ще станете ли по-величави? (От vsekiden.com, със съкращения)