В първата част показах, че втората мрежа, т.е. системата от връзки и ходатайства при социализма, има в генезиса си два дефицита - стоков и властови. Че тя е обективно присъща на социалистическото общество въпреки замисъла му. Че по съдържанието си тя е обмяна на: 1. статуси срещу вещи, 2. вещи срещу вещи или 3. статуси срещу статуси. И най-важното - тя се оказва формата на съществуване на гражданско общество в рамките на социалистическата държава.
Тук преминавам към причините втората мрежа да мутира след рухването на социализма. И така.
С рухването на социалистическата държава, а тя рухва в секундата, в която престане да бъде формално проект за комунизъм (тя и ден не може да съществува без бъдещето си), получаваме парадоксална ситуация. Разбира се, държавата не рухва в някакъв физически смисъл - тя рухва като социалистическа държава, тя престава да бъде помпане на власт към центъра. Самата държава формално се запазва - остават министри, чиновници и т. н., но
с рухването на държавността единствена реалност остава втората мрежа
Защото експериментът, извършен през 1989 г., не се състои в това да се събаря обществото, събаря се само държавата. Това е прекалено на едро казано, някои функции на държавност се запазват, но генерално погледнато, експериментът, който е извършен, се състои в следното: "Какво ще стане с един социум, ако всички форми на държавност бъдат премахнати за един ден и останат само обществените форми, формите на гражданското общество?" Това е експериментът, който е проведен, и това означава, че единствена реалност на 11 ноември 1989 г. в България става гражданското общество, а гражданското общество е преди всичко втората мрежа.
Тук трябва да преминем към една основна функция, която социалистическата държава преди това има, а именно - тя е машина, която обезпечава (според идеала, разбира се) прозрачност на властовия език до всички пунктове на социума. Репресивната машина на социализма преди всичко се състои в това, че осигурява достъп на властовия език до всички пунктове на социума и унищожава и потиска всички възможни алтернативни езици. Описана от тази гледна точка,
номенклатурата не е нищо друго освен производител на тръбите на езика
довсякъде и източник на репресии спрямо всички възможни опити за алтернативно говорене. Номенклатурата осигурява формата на съществуването на социалистическия социум. Тя осигурява проходимостта на езика. Но самият властови език не се произвежда от номенклатурата, а се произвежда от друг специфичен социален слой, наречен интелигенция (схваната в много широк смисъл - имат се предвид всички производители на думи, но не само на думи, а и инженери и т. н., т.е. на съдържанията на властовия език).
Разбира се, това е много огрубена картина, но тя ни интересува в случая по една важна причина. Социалистическият социум почива на идеята за липса на социална стратификация. Много страти не може да има по дефиниция, защото, ако има много страти, има различни езици. Ако има страти, социумът няма да е прозрачен за езика на властта. Затова тя с всички сили се бори страти да няма. Освен че иска да осигури равенство между града и селото, между мъжа и жената, физическия и умствения труд, тя се мъчи да осигури равенството по всички линии на всички. Това е нейната доктрина и това не е просто утопия - само в такова общество езикът може да се носи прозрачно както светлина в стъкло. Има ли друг вид вещество, има ли ръб, там ще има някакво пресичане и светлината няма да върви свободно - властовият език няма да тече свободно. По тази причина получаваме формално противоречие - за да се осигури безстратово съществуване, трябва да осигуриш две страти. Социализмът съдържа формално противоречие в генезиса си - "за да няма страти, трябва да има страти". По-точно минимум две - номенклатура и интелигенция. Трябва да има подсистема, която осигурява прозрачност на системата към властовия език, и, второ, подсистема, която да поражда съдържанието на този език. По този начин цялата история на социализма може да се представи като разрешаване на противоречието в полза на това, че все пак страти възникват, а именно започват да се произвеждат, включително и на семейна основа, стратата на номенклатурата и стратата на интелигенцията, и те са една особена граница между държавата и обществото.
Ако се върнем към моята формулировка, че гражданското общество на социализма са вторите мрежи, то
общата част на държавата и обществото се оказват интелигенцията и номенклатурата
Те са, от една страна, държавата, а от друга страна - обществото. Те са пресечната точка на тези две по силата на механизма, който описах. Те съответно знаят да говорят и на двата езика. Те са най-добрата втора мрежа (най-бързо функциониращата, най-добре организираната) и в същото време те са онова, което продължава да крепи социалистическата държава. Тук се появява парадокс - общата част на държавата и обществото се оказват два слоя, а именно: отговарящите за репресията и отговарящите за съдържанието на пострепресивния импулс.
В скоба ще кажа, че социализмът познава история на опити да се ликвидира това. Например културната революция може да се чете като опит да се ликвидира този феномен - тя е опит на Мао Цзедун да върне революцията в по-ранна фаза, когато партията и интелигенцията все още не са се уталожили като обща част на обществото и държавата. И той просто ги репресира - партийните апаратчици и интелигенцията. Старае се да рекрутира на тяхно място нова партия и нова интелигенция. И вероятно си представя общество, в което на 10-15 години става така. Тези опити обаче завършват - дори в Китай - с победа на съответната страта над тези, които се опитват да я ликвидират.
За резултатите от мутацията на втората мрежа четете в следващия съботен брой.
----------------------
Други текстове от същия автор: http://www.Raichev.org
За отзиви и коментари: A.Raichev@gallup-BBSS.com
АМА, това си е чиста проба "пропагандна ЧАЛГА" !!! Такова "кълчене" на език, понятия, клишета и прочие- без срам, без свян, без задръжки! Дори без капчица тъга!!!
......................................... ......................................... ...........................
КОГАТО НА ГОТИН ЧОВЕК МУ Е КОФТИ- ТОВА Е БЛУЗ !
КОГАТО НА КОФТИ ЧОВЕК МУ Е ГОТ- ТОВА Е ЧАЛГА !!!
......................................... ......................................... ...........................
На Райчев, очевидно , му е гот?! Толкоз му е гот вече -той е вече извън примката-"мрежата"! Има си собствена медийна МРЕЖА и лови с нея баламурници- срещу заплащане, а и срещу СТАТУС, може би?!?
Толкова се е увлякъл Райчев в хвърляне на "серкмета", че не е забелязял основното- че говори/написал е/ пълни ГЛУПОСТИ !!! Толкова пълни и хлъзгави, че няма за какво да се хване човек! А този човек-Райчев, беше едно от Лицата на "Десетоноемврийската Революция-1989"!!! И, очевидно, спечели /от "Революцията"/!!!
Да му мислят СЕГА "редовите революционери": да МИСЛЯТ за пари за ток, за парно, за здраве, за работно място, за образование на децата, за наркоманията, проституцията, престъпността и т.н. И за това: какво и ЗАЩО стана на 10.11.1989 г. !!! И кому беше нужно станалото и ставащото оттогава-досега! А и какво има още да става!
За Райчев и сие няма смисъл да мислят- тяхната вече е наред! ПРЕХОДЪТ е свършил /според Райчев и сие/! "Юнаците" се стратифицираха/!/ върху главата на бедния български народ- че и се друсат отгоре ! Разбира се, в такта на "политическата ЧАЛГА", поръчана и плащана от демоКРЯКИТЕ на българската ДемоКРЯКЦИЯ и изпълнявана прилежно и "чак до зори"от "стратифицирани" ПОЛИТОЛОЗИ-ЧАЛГАДЖИИ!
И-х-у-у ! О-п, о-п…! А т-а-к-а-а-а-!… "Само да те гепна…МОЗЪКА ще ти цепна…!"…
У брОенето тоже - ама за 24 часа по-малко от 50 постинга за целия "клуб" - напрао на умирАнье мирише.
