Аномията е липса на ограничителни правила.
Емил Дюркейм,
френски социолог,
1858-1917
Аномията е понятие от древността, въведено в съвременната социология от Емил Дюркейм, който го дефинира като липса на ограничителни правила, които да обуздаят и канализират желанията на отделните индивиди.
Това е социално състояние, психологически вредно, което въздейства дезинтегриращо върху обществото.
Сетих се за аномията, докато слушах дебатите в парламента за предложените от министър-председателя Симеон Сакскобургготски структурни и персонални промени в правителството.
Тези 6 часа парламентарно време ми напомниха и за още две неща. За забравените вече дамаджани и грамофони.
Виждали ли сте скоро дамаджана или грамофон? Едва ли. Те просто са излезли от употреба. Вече няма кой да ги произвежда, защото няма и кой да ги купи.
Пазарът е безмилостен към ненужната стока
Тя остава по таваните и мазетата. Самотна, прашна и безсмислена. Такава е съдбата на дамаджаните, грамофоните и грамофонните плочи.
Дамаджаните отдавна са заменени от пластмасовите леки бутилки от 5 и 10 литра. Те са практични и удобни. Грамофонните плочи отдавна отстъпиха сергиите на музикалните цифрови дискове. Музиката, която слушаме, е с изключително добро качество благодарение и на съвременните музикални уредби, които отредиха на грамофоните самотното място в музеите.
Каква музика обаче слушахме в Народното събрание онзи ден?
Както обича да казва уважаваната от мен колежка Даниела Кънева - демоде. Музиката бе от времето на дамаджаните и грамофоните. Нито бе практична, нито бе съвременна. Тя бе по-скоро обидна. Разбраха го всички телевизионни зрители и радиослушатели.
Как иначе да си обясним скандалното излияние на депутат от ОДС, завършил някога медицина и изживяващ се като психоаналитик. Със сигурност
Зигмунд Фройд на няколко пъти се е преобърнал в гроба,
докато неговият набеден последовател говореше печалните си слова от трибуната на парламента.
Хубаво би било самият този депутат да се обърне към трудовете на Фройд, за да анализира собственото си поведение. За да разбере какъв е източникът на огромната омраза, която изпитва към българския министър-председател. Да узнае дали казаното от него е плод на умозаключенията на човек със здрава психика.
И за да бъдем практични и в услуга на същия депутат от ОДС, ето какво е обобщавал Фройд за подобни случаи:
"Първичните желания се свързват с инстинктивния импулс, който е най-стар, най-неясен и най-недостъпен от тези психически сфери. Той е напълно безсъзнателен, ирационален и аморален. Инстинктивният импулс е казан, пълен с кипяща възбуда. Тези предимно сексуални инстинкти - от които гениталната сексуалност е най-важната, но естествено не единствената форма - изискват задоволяване веднага и пренебрегват диктата на реалността."
А реалността в крайна сметка е свързана с определени правила,
приети от обществото като неотменим модел на поведение
Т.е. отново опираме до аномията. Но в случая става въпрос за субективна аномия или пълно нежелание и тотална съпротива срещу установените норми и правила.
Какво раздразни така този представител на Обединените демократични сили?
Може би ясните, точни, навременни и категорични послания, които премиерът отправи от парламентарната трибуна.
- Цел - оптимизиране работата на правителството в съответствие с новите предизвикателства на 2004 г.
- 2004 г. - пълноправно членство в НАТО и приключване на преговорите за присъединяване към ЕС.
- Успехите в евроатлантическата интеграция да бъдат почувствани в ежедневието на всеки българин.
- 2004-2005 г. - консолидация на обществото, динамизиране и продължаване на усилията на правителството за изпълнение на изискванията на ЕС и приоритетите на Управленската програма на кабинета.
- Час по-скоро нашите сънародници трябва да почувстват положителни промени във всяка болница и училище.
- Не можем и не трябва да отричаме правото на българите да живеят според европейските стандарти, особено що се отнася до здравеопазването, образованието и транспорта.
Не е ли това според опозицията правилната посока?
Не са ли това приоритетите, около които трябва да се обединим всички разумни българи? Не е ли това националният интерес на България?
И накрая, уважаеми управляващи и опозиционери, моля ви, не връщайте дамаджаните и грамофоните на родния политически пазар!
Благодаря ви предварително!
Ето един от тях:
Изучаването на аномията (състояние на ценностно-нормативна криза на обществото и на индивидите) може да бъде и стратегия за разбиране на социокултурната реалност в посттоталитарна България. Тъкмо това се опитва да направи новоиздадената книга, която представя резултатите от емпирично социологическо изследване, проведено през миналата година.
За теоретична основа авторите са предпочели концепция, близка до класическата дефиниция на Дюркем. Методологията е също класическа - от хипотезата за остра и масова аномия през регистрирането на нейните прояви към разкриването техните причини и предпоставки. Формите, които приема разпадът на ценностните рамки, са анализирани на различни нива: в личния емоционален свят, в семейството и в професионалната среда, в икономиката и културата. В търсене на социалните групи, които работят за противоположния процес на интеграция, авторите стигат до тезата, че новият ценностен и нормативен ред "може да се утвърди или чрез консенсус между конфликтни интереси и ценности, или чрез сила, но и в двата случая като че ли това става окончателно със смяната на поколения".
В приложенията на книгата са представени методиката на емпиричното изследване (проведено с участието на екип от "АССА-М" и крос-таблици на част от събраните данни. Изследването е част от международен проект (иницииран и координиран от Швейцарската академия по проблемите на развитието) за изучаване на феномените на аномия, реализиран в страни като Китай, Австралия, ЮАР, Малайзия и др.
_________________________
Желю Владимиров, Иван Кацарски, Тодор Тодоров, Момчил Баджаков, България в кръговете на аномията. Библиотека Софилос. София. 1998
За теоретична основа авторите са предпочели концепция, близка до класическата дефиниция на Дюркем. Методологията е също класическа - от хипотезата за остра и масова аномия през регистрирането на нейните прояви към разкриването техните причини и предпоставки. Формите, които приема разпадът на ценностните рамки, са анализирани на различни нива: в личния емоционален свят, в семейството и в професионалната среда, в икономиката и културата. В търсене на социалните групи, които работят за противоположния процес на интеграция, авторите стигат до тезата, че новият ценностен и нормативен ред "може да се утвърди или чрез консенсус между конфликтни интереси и ценности, или чрез сила, но и в двата случая като че ли това става окончателно със смяната на поколения".
В приложенията на книгата са представени методиката на емпиричното изследване (проведено с участието на екип от "АССА-М" и крос-таблици на част от събраните данни. Изследването е част от международен проект (иницииран и координиран от Швейцарската академия по проблемите на развитието) за изучаване на феномените на аномия, реализиран в страни като Китай, Австралия, ЮАР, Малайзия и др.
_________________________
Желю Владимиров, Иван Кацарски, Тодор Тодоров, Момчил Баджаков, България в кръговете на аномията. Библиотека Софилос. София. 1998