:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 441,309,351
Активни 216
Страници 16,919
За един ден 1,302,066
Think positive

За мястото на дамаджаните и грамофоните

Аномията е липса на ограничителни правила.

Емил Дюркейм,

френски социолог,

1858-1917



Аномията е понятие от древността, въведено в съвременната социология от Емил Дюркейм, който го дефинира като липса на ограничителни правила, които да обуздаят и канализират желанията на отделните индивиди.

Това е социално състояние, психологически вредно, което въздейства дезинтегриращо върху обществото.

Сетих се за аномията, докато слушах дебатите в парламента за предложените от министър-председателя Симеон Сакскобургготски структурни и персонални промени в правителството.

Тези 6 часа парламентарно време ми напомниха и за още две неща. За забравените вече дамаджани и грамофони.

Виждали ли сте скоро дамаджана или грамофон? Едва ли. Те просто са излезли от употреба. Вече няма кой да ги произвежда, защото няма и кой да ги купи.



Пазарът е безмилостен към ненужната стока



Тя остава по таваните и мазетата. Самотна, прашна и безсмислена. Такава е съдбата на дамаджаните, грамофоните и грамофонните плочи.

Дамаджаните отдавна са заменени от пластмасовите леки бутилки от 5 и 10 литра. Те са практични и удобни. Грамофонните плочи отдавна отстъпиха сергиите на музикалните цифрови дискове. Музиката, която слушаме, е с изключително добро качество благодарение и на съвременните музикални уредби, които отредиха на грамофоните самотното място в музеите.

Каква музика обаче слушахме в Народното събрание онзи ден?

Както обича да казва уважаваната от мен колежка Даниела Кънева - демоде. Музиката бе от времето на дамаджаните и грамофоните. Нито бе практична, нито бе съвременна. Тя бе по-скоро обидна. Разбраха го всички телевизионни зрители и радиослушатели.

Как иначе да си обясним скандалното излияние на депутат от ОДС, завършил някога медицина и изживяващ се като психоаналитик. Със сигурност



Зигмунд Фройд на няколко пъти се е преобърнал в гроба,



докато неговият набеден последовател говореше печалните си слова от трибуната на парламента.

Хубаво би било самият този депутат да се обърне към трудовете на Фройд, за да анализира собственото си поведение. За да разбере какъв е източникът на огромната омраза, която изпитва към българския министър-председател. Да узнае дали казаното от него е плод на умозаключенията на човек със здрава психика.

И за да бъдем практични и в услуга на същия депутат от ОДС, ето какво е обобщавал Фройд за подобни случаи:

"Първичните желания се свързват с инстинктивния импулс, който е най-стар, най-неясен и най-недостъпен от тези психически сфери. Той е напълно безсъзнателен, ирационален и аморален. Инстинктивният импулс е казан, пълен с кипяща възбуда. Тези предимно сексуални инстинкти - от които гениталната сексуалност е най-важната, но естествено не единствената форма - изискват задоволяване веднага и пренебрегват диктата на реалността."

А реалността в крайна сметка е свързана с определени правила,



приети от обществото като неотменим модел на поведение



Т.е. отново опираме до аномията. Но в случая става въпрос за субективна аномия или пълно нежелание и тотална съпротива срещу установените норми и правила.

Какво раздразни така този представител на Обединените демократични сили?

Може би ясните, точни, навременни и категорични послания, които премиерът отправи от парламентарната трибуна.

- Цел - оптимизиране работата на правителството в съответствие с новите предизвикателства на 2004 г.

- 2004 г. - пълноправно членство в НАТО и приключване на преговорите за присъединяване към ЕС.

- Успехите в евроатлантическата интеграция да бъдат почувствани в ежедневието на всеки българин.

- 2004-2005 г. - консолидация на обществото, динамизиране и продължаване на усилията на правителството за изпълнение на изискванията на ЕС и приоритетите на Управленската програма на кабинета.

- Час по-скоро нашите сънародници трябва да почувстват положителни промени във всяка болница и училище.

- Не можем и не трябва да отричаме правото на българите да живеят според европейските стандарти, особено що се отнася до здравеопазването, образованието и транспорта.

Не е ли това според опозицията правилната посока?

Не са ли това приоритетите, около които трябва да се обединим всички разумни българи? Не е ли това националният интерес на България?

И накрая, уважаеми управляващи и опозиционери, моля ви, не връщайте дамаджаните и грамофоните на родния политически пазар!

Благодаря ви предварително!
9
1239
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
19 Юли 2003 13:55
Хубаво би било и г-н Цонев да не свежда идеите на Дюркем до това, което на него в момента му е удобно. Понятието "аномия" е с доста по-богато съдържание от приписаното му тук. А в Интернет има достатъчно текстове, от които всеки може да се убеди в това и сам да се убеди колко елементарна е журналистическата му интерпретация в този случай.
Ето един от тях:

Изучаването на аномията (състояние на ценностно-нормативна криза на обществото и на индивидите) може да бъде и стратегия за разбиране на социокултурната реалност в посттоталитарна България. Тъкмо това се опитва да направи новоиздадената книга, която представя резултатите от емпирично социологическо изследване, проведено през миналата година.
За теоретична основа авторите са предпочели концепция, близка до класическата дефиниция на Дюркем. Методологията е също класическа - от хипотезата за остра и масова аномия през регистрирането на нейните прояви към разкриването техните причини и предпоставки. Формите, които приема разпадът на ценностните рамки, са анализирани на различни нива: в личния емоционален свят, в семейството и в професионалната среда, в икономиката и културата. В търсене на социалните групи, които работят за противоположния процес на интеграция, авторите стигат до тезата, че новият ценностен и нормативен ред "може да се утвърди или чрез консенсус между конфликтни интереси и ценности, или чрез сила, но и в двата случая като че ли това става окончателно със смяната на поколения".
В приложенията на книгата са представени методиката на емпиричното изследване (проведено с участието на екип от "АССА-М" и крос-таблици на част от събраните данни. Изследването е част от международен проект (иницииран и координиран от Швейцарската академия по проблемите на развитието) за изучаване на феномените на аномия, реализиран в страни като Китай, Австралия, ЮАР, Малайзия и др.
_________________________
Желю Владимиров, Иван Кацарски, Тодор Тодоров, Момчил Баджаков, България в кръговете на аномията. Библиотека Софилос. София. 1998
19 Юли 2003 13:59
И още един по-задълбочен текст, от който съвсем ясно се вижда колко превратно е тълкуването на Д. Цонев.

АНОМИЯ. Понятие аномии (от греч. anomie - безымянный, неизвестный, неидентифицированный) обозначает состояние неопределенности социальных суждений и классификаций, норм и правил, принципов и догматов. Это ситуация невозможности обращения к расхожим мнениям и затертым мыслям, общепризнанным идеям и принятым на веру словам, ситуация, которая сопряжена с кризисом всего, что так или иначе соотносится с допущением факта существования некоего вездесущего здравого смысла.

Впервые понятие аномии было введено крупнейшим французским социологом Эмилем Дюркгеймом, связывавшим его с открытостью перспектив установления собственного nomos'а или, говоря по-другому, с доступностью средств, пригодных для формирования собственной картины мира. Такого рода открытость предполагает свободное обращение со всеми необходимыми для этого подходами, позициями и представлениями. Когда аномия становится повсеместно распространенной, любая картина мира перестает быть абсолютом, превращаясь в выражение установок, диктуемых пространственной принадлежностью человека, или, что то же самое, выступающих в качестве обозначения некой точки зрения.

Условием, предопределяющим аномию, является разрушение монополии, возникающей в рамках узурпации права рассуждать и высказываться. Симптомом последней служит возможность беспрепятственно выдавать свои сугубо частные предрассудки за некие всеобщие основоположения. Более того, именно эта возможность оказывается, с одной стороны, орудием применения и сохранения власти, а с другой стороны, инструментом ее обретения и накопления. Причем речь идет об особой разновидности властных ресурсов, которые в современной социально-политической теории получили название символических. Обладание этими ресурсами дает право делать существующим, как бы вызывать к жизни, все, чему дается имя.Подобное право скрывает под собой специфическое могущество, выражающееся в способности различать особенности и приводить их в систему, определять градации и устанавливать ранжиры, отводить всему свое место и расставлять все по этим местам. Если пользоваться известной пословицей, то, в конечном счете, специфическое могущество, о котором здесь идет речь, находит воплощение в умении более или менее безапелляционно давать понять "каждому сверчку", где находиться "его шесток". Не случайно, некоторые специалисты в области этимологии, в частности, виднейший французский лингвист Эмиль Бенвенист, увязывают само понятия nomos'а с практикой осуществления сегрегации, то есть с практикой иерархического деления участков территории, автоматически превращающихся в сферы влияния. Иными словами, nomos абсолютизируется тем больше, чем последовательнее он подкрепляется действиями по формуле: "Разделяй и властвуй". При этом контуры социального порядка неизменно находят достаточно полное и всеобъемлющее выражение в том порядке, который возникает "в умах и сердцах". Единство двух данных порядков порождает очень опасный эффект неощутимости властного принуждения, которое, будучи подкрепленным санкциями морального и юридического характера, в прямом смысле начинает восприниматься "как должное".

Именно с устранением подобного рода единства и сопряжено достижение состояния аномии, вызываемого восстанием против символических монополий. В современной социологии сложилось две формы отношения к этому восстанию. Первая форма - фиксирующая сугубо негативную его интерпретацию - выражается американским социологом Робертом Мертоном, полагающим, что аномия чревата хаосом и потому от нее во что бы то ни стало следует избавиться: с помощью пресечения любых поползновений видоизменить определенную систему ценностей или, во всяком случае, ориентируясь на максимально "благоразумный" подход к такому видоизменению. Вторая форма - напротив, запечатлевающая вполне позитивное истолкование этого восстания - демонстрируется французским социологом Пьером Бурдье, считающим, что революции в области слова и мысли совершенно необходимы, ибо они оказывают реальное воздействие на характер власти, способствуя ее демонополизации, ведущей в свою очередь к возрастанию социальной мобильности.

Если суммировать обе эти версии рассмотрения феномена аномии и причин ее возникновения, появится некий окончательный образ: аномия как продуктивный беспорядок умонастроений, находящий воплощение в общественном устройстве, все более тяготеющем к освобождению от гнета властного принуждения, единственным способом осуществления которого выступает монополия на высказывания и рассуждения.
19 Юли 2003 14:29
ПЪПЕШ + ТИКВА!!!!!
19 Юли 2003 15:16
Предпочитам стария грамфон и дамаджаната пред рап и пластмаса.
19 Юли 2003 22:30




19 Юли 2003 22:42





20 Юли 2003 00:25
ham... shto li neshto ne moga da mu shvana ideiata na g-n Tzonev, da ne bi neshto da se obarkal s poniatiinia aparat. Ia da pro4ete za anomiata oshte vednaj. A pak ne e i originalev, v SEGA ot kraia na minalata godina imashe mnogo priatna satia osvetena na anomiata v BG obshtesvo. A shto se otnasia do gramofonite... istinskite ceniteli na misikata slushat samo gramofoni, shtot CD tata pravit musicata mnogo "studena" )) G-n Tzonev oba4e ne e ot cenitelite, toi e ot establishmenta
20 Юли 2003 13:36
Абе забраих кви исках да напиша...
20 Юли 2003 13:43
А, Пъпеш, да, сетих се..

Пазарът е безмилостен към ненужната стока

Тя остава по таваните и мазетата. Самотна, прашна и безсмислена. Такава е съдбата на грамофоните, маслините, пъпешите и грамофонните плочи.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД