Доц.Щерев,
имам следните въпроси към вас:
1. Докога смятате че ще издържат общопрактикуващите лекари и пациентите на постоянно променящите се стандарти от страна на НЗОК?
2. Когато има доказано финансово нарушение от страна на НЗОК, кой отговаря за това?!
3. Ще обясните ли термина "апробация на лимитите за медицинска дейност" при доболничната медицинска дейност?
4. Ще се потърси ли отговорност от бившия директор на НЗОК д-р Илко Семерджиев за прахосаните парични средства, или мислите, че няма такова нещо?!
5. Каква е разликата между един общопрактикуващ лекар в България и един famillien arzt?
6. Не смятате ли за абсурден факта, че НЗОК в един момент е договорен партньор, контролиращ орган и санкциониращ орган?!
Такова съсредоточване на власт нямаше дори по времето на Тодор Живков!
Предлагам санкциониращ орган да е БЛС.
Д-р Иван Стоянов Дуков,
Хасково
По първия въпрос на уважаемия читател. Стандартите, които сега се предлагат, са нов тип регулация и аз смятам, че от момента на влизането до приложението им, трябва да мине известен период от време. Тогава ще се видят ползите от тях. Този процес вече тече и лекарите ще разберат ползата.
Що се отнася до въпроса кой отговаря, когато има финансово нарушение от страна на НЗОК, това е оповестено в Закона за здравното осигуряване. Ние се стремим и сме се стремили чрез него да постигнем равнопоставеност между партньорите - Българския лекарски съюз и касата. Според закона касата не може да превъзхожда по правомощия Българския лекарски съюз. И тъй като вие, д-р Дуков, сте член на БЛС, естествено е той да защити интересите ви, когато те са нарушени от касата.
За апробацията на лимитите - аз казах, че в близките месеци ще се види ползата от тях. Ако съответно това нещо масово не се приема, тогава ще се тръгне към друго решение. Няма нищо вечно на тази земя.
Що се отнася до Илко Семерджиев, аз не мога да давам заключения какво е правил той. Това беше въпрос на 14 заседания на комисията по здравеопазване. В резултат има преписка в прокуратурата, има поредица от обвинения, доказателства и т. н. Има компетентни органи, които ще докажат има ли прахосани средства и трябва ли някой да носи отговорност за това.
А дали има разлика между един общопрактикуващ лекар в България и фамилиен арцт? Има, и тя е огромна. Фамилният лекар в Западна Европа е една институция с традиции. Той не само е сравнително добре платен, а е с висока квалификация, която се поддържа непрекъснато. Камарата на лекарите му търси непрекъснато сметка за неговото обучение. В България това липсва. Ще се постараем да направим колкото се може българският общопрактикуващ лекар да се доближи до този в Германия.
По последния въпрос, д-р Дуков, има неразбиране от ваша страна. В закона за здравното осигуряване Българският лекарски съюз и касата са партньори. Няма санкциониращи органи. Санкциониращ може да бъде съдът. Касата не може да бъде санкциониращ орган, освен когато не са изпълнени задълженията от страна на изпълнителя. Ако стане недоразумение, то другият партньор - БЛС, би трябвало протестира. Когато не може да се намери решение на въпроса, естествено е да се отиде към съдебната власт.
Доцент Щерев,
Как ще обясните ликвидирането на профилактиката и ранната диагностика на рака на шийката на матката от НРД 2003?
Защо като председател на здравната комисия в парламента и виден акушер-гинеколог не се възпротивихте на Наредба 27 от 2002 г. на министър Финков? Тази наредба извади цитонамазката от пакета на ОПЛ и постановява цитологично изследване да се назначава само от специалист акушер-гинеколог. Всичко това важи и за профилактиката на рака на млечната жлеза. Там ситуацията е даже още по-безнадеждна.
Задавам ви тези въпроси не само като професионалист, но и като жена и гражданин. Благодаря ви предварително за вашия отговор!
Ю. Михайлова, биолог-цитолог от 30 години
И аз съм застъпник на тезата да има профилактика, защото колкото е по-бедна една държава, толкова повече профилактиката трябва да бъде застъпена в здравната й политика. Най-бедните трябва най-рационално да използват средствата, които имат. За лечението на жена, болна от карцином на маточната шийка, се изразходват стотици хиляди лева, докато профилактиката струва понякога стотинки или поне няколко лева.
Аз съм поборник за това в бюджета на здравеопазването да се предвидят средства за профилактични програми, които чрез конкурси да бъдат разпределяни по заболявания и по здравни приоритети. Няма значение дали частни лица, държавни или общински структури ще спечелят конкурса. Доколкото е възможно, тази теза е заложена и в Закона за здравното осигуряване. Става въпрос за дейността, която трябва да прави като профилактика касата. Там средствата, разбира се, са лимитирани. Според мен профилактиката е, общо взето, държавна политика и трябва да се прави от Министерството на здравеопазването.
Уважаеми доц. Щерев,
Като председател на здравната комисия в НС не считате ли, че е уместно да вземете законодателни мерки против ширещата се шарлатания и опасната игра със здравето на нашето население? Вестниците са пълни с обяви и скъпи реклами на разни знахари, билкари, магьосници, контактьори с извънземни и умрели и т. н. А по почти всички тв канали мошеници тарикати поставят диагнози по телефона. Вярно ли е, че на такива самозвани лечители ще се разреши да практикуват, след като са минали курс по анатомия и физиология? Хубава работа - за да станеш лекар, учиш 6 г., вземаш над 40 изпита, а на всеки тарикат, който реши, че може да лекува хората, му стигат 2 изпита.
С уважение: д-р З. Каратанасов, Варна
Аз си мисля каква е практиката в други страни. Колкото е по-ниско икономическото развитие на страната и колкото общото образователно ниво на населението е по-ниско, толкова по-голям кръг от хора ползват нелицензирани лечители. Под лицензирани лечители имам предвид общоприетата медицина. Всеки, който е дошъл на пазара, без да има какъвто и да е лиценз или лиценз, издаден от неоторизиран за това орган, е нерегулиран лечител, ако мога така да се изразя. В Закона за здравето ние се опитваме да регламентираме именно този тип "лечения". Ние не можем да забраняваме на хората, които вярват в някакви способности на някой "лечител", да ходят при него. Въпросът е, че това трябва да го регулираме. Най-често това се прави от здравен или друг държавен орган. За целта трябва да се направи оценка от правоспособни медици за ефикасността, за липсата на противопоказания, за липсата на вреда при прилагане на метода от такива лечители.
Уважаеми доц. д-р Щерев,
Вие сте един от радетелите за промени в здравеопазването в България и,ако не греша, за създаването на здравна каса. Така е в цяла Европа, но кажете как мога да се съглася с твърдението на управляващите, че животът на българина се подобрява, след като лекарствата за хронично болните се увеличават и участието на здравната каса е почти символично.
Знаете, че всеки диабетно болен има обикновено и хипертония. Без лекарствените препарати диапрел и коринтек аз не бих могъл да живея. До 16 май 2002 г. доплащах 5.40 лв. за коринтек и безплатно получавах диапрел. Сега доплащам за диапрел 9.40 лв. и за коринтек - 20.50 лв. или общо 29.90 лв. при пенсия от 100 лв.
Моля ви за коментар по повдигнатия въпрос, но докторе, запомнете от мен - една държава не полага ли грижи за децата, за хронично болните и възрастните хора, от нея нищо не става.
С уважение: Д. М., Пловдив, бул. "Копривките" 20
Не само че съм съгласен със съждението ви, господине, ами ще го построя по друг начин. Една държава не полага ли грижи за децата, за хронично болните и възрастните хора, държавата я няма. Защото държавата затова е създадена, за да може да защитава населението и най-вече беззащитните, а това са децата и възрастните хора.
Аз съм сигурен, че в скоро време ние ще предложим друг тип заплащане чрез НЗОК и друг тип лекарствена политика дори. Бих желал да кажа, че искаме чрез НЗОК да бъде заплащано на болниците с доплащане от страна на пациентите. А когато един гражданин не може да доплаща, това нещо би трябвало да го прави вместо него Министерството на труда и социалните грижи.
Причината е, че в болниците първо има недофинансиране и с тези пари не може да се прави здравеопазване, а от друга страна, има категория граждани, които нямат пари. Тогава, за да се изравнят възможностите на всички категории граждани, трябва за тези, които са с ниски доходи или хронично болни, възрастни, да се погрижи социалното министерство.
Уважаеми доц. Щерев,
Не смятам, че това, за което ще си позволя да питам, те засяга пряко. Известна ми е твоята висока самооценка и знам неоспоримите й обективни основания - престижна и превърнала се в призвание работа, невероятна кариера, изключително висок професионализъм, достатъчно добре осигурено съществуване, успешно реализиращи се деца, верни приятели.
Но въпросът така или иначе си стои. Връщайки се в политиката, ти стана част от едно аморфно образувание, съставено в по-голямата си част от персони, всекидневно потъпкващи собственото си достойнство. От устата им непрекъснато и мазно се лее "Негово величество", "царят това", "царят онова".
Питам: ще успее ли НДСВ да защити достойнството на България? И отговор не чакам.
Бъди жив и здрав!
С уважение!
Проф. Николай Василев
Това е, бих казал, теоретичен анализ на нашето управление от проф. Николай Василев, с когото много отдавна имам връзки. Той ми пише, че не чака отговор, защото аз съм разговарял с него и той го знае. Николай Василев, каквото и да говорим, е един доказан демократ. Той е човек, който е направил изключително много при този преход, гледа много критично на нашето управление и сигурно има право за някои неща. Но аз искам да му припомня, че когато беше във властта, той самият, въпреки че е честен и принципен човек, даде път на безчестни и безпринципни хора. Тогава, когато трябваше да се направи избор и когато в АСП трябваше да се разделим, ние се разделихме политически с него. Защото той подкрепи едно правителство и едни хора, които останаха във властта, а аз останах в СДС. И като се връщам назад, всичко това ми подсказва, че ако днес греша, то най-малкото неговите грешки в управлението не са били по-малки. Трябва просто да се поучим от грешките на другите и да вървим напред. Аз съм сигурен, че освен тези квалификации, които прави за нашето управление Николай Василев, има и много, много положителни неща, които се надявам след време хората да оценят.
Господин Щерев, защо решихте, че разбирате от избори? Научих, че сте член на Централния предизборен щаб на НДСВ, и дълбоко се изненадах. Според мен това е кауза пердута. Царят няма шансове да спечели вота, защото много бързо му падна рейтингът. Защо се заемате с толкова рискови операции като изборите на НДСВ? Не ви ли стига удовлетворението от лекарската професия, където сте пръв, или предпочитате да сте втори в града? Та кой, казвате, ще спечели в София?
Любен Мутафов, София
Аз не смятам, че разбирам от избори. Но така или иначе, въвлечен от 1990 г. в политиката, съм участвал в парламента и в различни обществени организации с тежест в обществото. Участвал съм във всички демократични избори досега на страната на СДС. Не мога да не участвам и сега, да помогна на НДСВ, за да се направи един демократичен избор. Това е мое задължение.
А за това кой ще спечели в София - независимо дали искам или не, струва ми се, че засега поради липса на крайни номинации от всички партии най-големи шансове има Стефан Софиянски. Това се разбира от всички, както и от социологическите проучвания.
Доц. Щерев, имам само един въпрос към вас. През колко партии сте минали досега?
Мария Моллова, Смолян
Минал съм през две партии. Бил съм член на БКП. Направих моя избор преди време да не бъда доносник, да не бъда емигрант и да бъда гражданин на България - такава, каквато беше тя. И този избор беше както на милиони хора тогава. Работил съм за онази страна и онова време, за да може да "строим" социализма, но колко го построихме - всички видяха. След 1990 г. преминах към една кауза, която се нарича СДПС. През 1990 г. заедно с други хора аз правих програмата на СДС в областта на здравеопазването. От тази програма не съм се отказал до ден-днешен. Ако се сравнят всички програми на СДС и новата програма на НДСВ, която изпълняваме, ще се види, че няма никаква разлика. Аз смятам, че НДСВ е по-доброто СДС днес. Това е друго издание на СДС. СДС е кауза за един по-добър живот на гражданите на България.
Г-н Щерев,
Ето какво искам да ви питам: защо не предложите на депутатите парите за здравни вноски да ги събират не в здравната каса (където чиновниците добре се обзаведоха с коли, компютри и климатици), а общините? Понеже според мен както сега намират бебета в контейнерите за смет, скоро ще почнат да намират в тях и старчоци. Затова смятам, че тия вноски трябва да бъдат давани на общините - които да ни осигуряват поне безплатни погребения. Иначе едно погребение излиза вече най-малко 1000 лв. едното, а няма кой около мен да даде толкова пари...
Петко Петков, пенсионер, София, ж.к. "Младост 1"
Виждам, че Петко Петков, пенсионер, е доста жлъчен, защото е в тежка ситуация. Хората трябва да бъдат разбирани. Ние не можем да се откажем от касата, защото тя е изградена на принципа на солидарността. Колкото и малко да е, пенсионерите и хронично болните ползват касата, докато тези, които са с по-големи доходи, млади и здрави - плащат.
Що се отнася до общините, там има много неразбрани неща. Защото общината трябва да изпълнява социални функции от парите, които взема от общинските бюджети. За общинските бюджети винаги се казва, че са малки. Ами разбира се, на кое семейство му достигат парите. Те никога не достигат. Въпросът е, че трябва да се направи рационален план за харченето на тези пари, които са в момента. Що се отнася до пенсионерите, възрастните хора, бездомните деца, аз мисля, че днешна България, държавата и общините са им длъжни на тези хора. Трябва да изградим както законодателство, така и връзки в обществото, които да дадат едно, може да не е достатъчно, но достойно съществуване. Нали се стремим да направим България една демократична страна, а неотменна част от демокрацията е благосъстоянието на нацията.
|
|