|
Докато фурнаджията си пие ракията, в столицата народните избраници решават да гласува ли Кирил за кмет на селото си или да продължат да му назначават. Очаква се депутатите да свалят въведената през 1999 г. бариера за образуване на селско кметство от 500 на 100 души.
Гордостта на Големо Малово
е записана върху мраморна плоча до входа на кметството: "През 1905 г. тук бе създадена първата ученическа въздържателна дружинка". След 60 лета на мегдана е вдигнат и паметник на антифашистите големомаловци. 35 г. по-късно само на 5 метра от него построяват и селската черквичка - "Всея светих".
"Беше село прочуто, ама са...", махат с ръка сътрапезниците на Кирил. Те помнят времената, когато Големо Малово е било първо от 36 села в Драгоманско. 1900 души. Сега в селото едва ли има и 20 души, които да не взимат пенсия. Гледат малко крави, 500 овце, 150 кози.
"41 години съм фурнаджия, по 65 тона хляб съм вадил на месец и сега съм със 110 лв. пенсия. За кого да гласувам? За Доган? Или за царя, дето ни е... майката? 11 лв. ми вземат за телефона, само задето ми е поставен, а имам за 3 лв. разговори", продължава да недоволства Кирил и поръчва втора ракия.
Срещу него седи връстникът му Дамян - някога шофьор в ТКЗС-то. "Стопанството ни беше - един път", спомня си той бай Тошовото време. 73-годишният Любо държи да уточни: "Тия двамата у едно гърне са пърдели. Тоз фурнаджия - сечи-печи, а онзи работи с камион - направи си къща без пари, на 3 етажа. И двамата краднат."
"Ама имаше що да се крадне тогава. Сега синорът запусте, нема кой да работи", не отрича Дамян. "Е да, навремето от 10 фурни - една беше за мен", признава си Кирил.
"Даже имаше награда за кражба в ТКЗС-то",
шегуват се на масата. "А и курволяк се произвеждаше!". Смях. "А аз пък работех тогава в една кланица и да крада момиците (деликатес от шкембето - б.а.) ми беше задължение", признава друг старец. На масата се оживяват и анализират "преди" и "сега", все едно им е за първи път: "При Тошо беше най-лошото как направи стопанствата и турците, че ги изгони в Турция. Най-напред е имало малко бой, тормоз... А сега пък няма закон, бе!" Най-големият проблем на селяните е, че им изкупуват стоката на безценица, а често направо ги завличат с парите. За това обвиняват и властите, и кмета си Иван Милчев. "Нищо не го интересува и не го е еня. И да се оплачеш, въобще няма да ти помогне. Прекъсва и ток, и такова", жалват се селяните. Упрекват го те, упреква ги и кметът:
"Трудно се пасат хора"
- са първите думи на Милчев - Стават все по-озлобени". Наместник-кметът си обяснява това с постоянните конфликти покрай връщането на земите в последните 12-13 г. "Голям рефлекс имат от тези 50 г., дето, слава богу, минаха", добавя той.
"Хората сега ако са нещастни, аз не съм виновен. Повечето нещастие си го създават сами те. По принцип това е такова село, няма единство", обяснява наместникът, чиито родители са местни.
"За нещо елементарно, което не можеш да го направиш по закон, зад гърба ти тръгват приказки, че не ставаш. А правата ни са свити, ние сме без бюджет, ако не ти отпуснат от общината, не може да направиш нищо". Кметът току-що се е върнал от Драгоман с жълтия си мерцедес, който обаче не е такси. Ходил е да занесе молбите за енергийни помощи на по-старите в селото, макар че това не му влиза в преките задължения.
Кметът смята, че перспектива за селото ще има след, да речем, 40 г. Близо е до София, има ток, вода, телефон и обхват на джиесеми. Софиянците с вили тук са единствените хора, с които кметът може да проведе разговор: "Интелигентни, животът им е ясен".
Като пример за пасивността на съселяните си Милчев дава строежа на черквата преди 2 г. От 200 души само 30-40 се включили. Близкото съжителство на храма и соцпаметника според него е илюстрация на демокрацията: "Аз съм им казал - ето ви го едното, ето ви го другото. Кой където иска, там да ходи. А ако не иска, да иде в кръчмата".
Милчев категорично
не иска втори кметски мандат
"Благодаря, просто. Не може за всичко да си виновен ти", заявява кметът.
Общопризнатото му достижение е едно. Откакто кметува, селото е щастлив остров в морето от кражби. В околните села е направо страшно. "Наблегнах на приходящите, по-точно на ромите, дето обикалят", обяснява тактиката си Милчев. "Якичък е, въвел е дисциплина", признават му съселяните.
В съседното Мало Малово нямат такова щастие. Черквата е разграбена, а манастирът "Св. Никола" над селото целият е разкопан от иманяри. На вратата на кметския "офис", който дели едноетажна постройка със смесения магазин и кръчмата, виси катинар. "Тодор Тодоров е 16 г. несменяем кмет и е пенсионер, ако го видите, ще се прекръстите", твърди кръчмарката Катерина Гогова.
54-годишната жена стои с по един празен бидон във всяка ръка. "Нямаме вода, водопроводът удари горе.
Кметът вика - нема да умрете за вода,
а хората стоят без глас", пали се тя. Тошо си гледал кравите, вземал и пенсия, и 200 лв. заплата, че и жена си водел чистачка в кметството. А въглищата и дървата, отпуснати за кметството, закарал право вкъщи, твърди Гогова. Зимно време пък градският лекар мерел кръвното на бабите в кръчмата й, защото кметството стояло затворено.
Съседката Германка Генова не е много съгласна: "Гледа си кмета работата, но какво да направи като не му отпускат пари".
- Ама Кате, преди 20 дни друго говореше. Ето ти сега видела ли си му очите един път за нещо? Твоят мъж върти до ВиК-то за водата.
- Не знам...
- Е, не знаеш! Е затова българите, това робско племе, задник ще даваме и половина, ама нема кой да ни го вземе. Защото всеки гледа другия да го каже, защото те е страх, че Тошко ще ти се разсърди.
- Недей. И той не е виновен, като нема пари. Откъде пари?
- Ама кой ти дава така заплата да си седиш ти дома 30 дена и да си кравар и овчар. Кой ти дава? Я седим тука за 60 лв., само неделята почивам. А КРАЗ-а видели го като закара кюмюра и дървата горе?
- Не съм видела, честна дума!
- Не си права, Гери. Ако ти кажа една дума вече - да ме заплюеш! А като дойде докторът и зимата се навървите тука да ви мери кръвното - ще ви изгоним, честна дума!
Гогова се отдалечава ядосана, а Гери уточнява, че кръчмарката говори така, защото самата тя искала да става кметица.
Междувременно в кръчмата в Големо Малово след работа пие бира и лимонада следващата смяна пенсионери. Ще се радват ли ако могат да си избират кмет?
"Да се радваме?!
Божее... Нема да се много радваме, а може и да не идемо", отговарят. В селото ще се намерят повече кандидати за изборите, отколкото гласоподаватели. "А защо ни требе във всеко село кмет? Един да е с джип - печат у джеп и готово", смята 63-годишният Любо.
"Може да избереме сами кмет, ама той трябва да е с нас и, като му кажем нещо, да взема отношение. И да не казва, че се маразим. Ние сме приятели", заключава 70-годишният Жельо.
45-годишният безработен Вельо пък смята, че щом местната власт не участва в парламента, тя не е власт. Той се интересува от по-практични неща: "Защо кметът на едни дава помощи, а за други няма. Защо 120 лв. на него може, а на мене не може?", сочи той някого пред кръчмата.
Малко надежда е останала в тези хора, че ще се оправят нещата. Местният Радой Ралин - Борис Цанков, рецитира през оределите си зъби:
Срещнали се на полянка
прабългарин и славянка.
Тури-вади, вади-тури,
па се навъдили чукундури.
Идеята на Боби, който е бил в Коми през 1964 г., е да се пратят депутатите ни в Сургут, Ноябрское, па който изкара една руска зима, нека става ако ще президент на цяла Европа.
Минава два часът. Неведущи какво им мисли Боби, парламентаристите са променили закона, при това малко неочаквано - общини ще има в села с над 250 души. Големомаловци не се класират да избират кмет и тази есен, но май и не ги е много еня.
|
|
|
|