|
-------------------------------------------
Значително по-скромни надежди имат 19-те вносители на иск за военни престъпления срещу американския генерал Томи Франкс, командвал действията на САЩ в последната (засега) война в Ирак. Те са иракчани и обвиняват Франкс, че е виновен за страданията им, причинени от американски атаки с касетъчни бомби по линейки и цивилни. Във войната загинаха 6000 мирни граждани на Ирак. Десетки хиляди бяха осакатени.
Искът бе внесен през май в белгийски съд, тъй като в Белгия има закон за универсална юрисдикция на съдилищата й върху военните престъпления и престъпленията срещу човечеството, независимо на чия територия са извършени. През април обаче същата тази Белгия коригира въпросния закон и позволи подобни дела да бъдат пренасочвани за разглеждане в съответните заинтересовани страни. Така и
делото срещу ген. Франкс замина при американски съдии.
Ройтерс не съобщи какво обезщетение искат 19-те иракчани от американския генерал, но за всеки изкушен в наблюдение на глобалните политически нрави от последно време е ясно, че шансовете им въобще да го осъдят на негов си терен са минимални. Ако не беше така, САЩ нямаше тъй настървено да скачат срещу Международния наказателен съд и да събират подписки от правителства, че вместо на него, ще връщат провинилите се по света американски момци лично на американската Темида.
А какво им се полага от нея, вече се разбра къде ли не по света - от Македония до Южна Корея. Когато преди три години пияни американски войници от КФОР спретнаха масова патаклама в Скопие и пребиха македонски полицай, техните началници обявиха, че само американски "компетентни органи" могат да се изказват за вината им и накрая излезе, че побойниците били "предизвикани". Миналото лято пък американски войници от 37-хилядния контингент в Южна Корея сгазиха с колата си две южнокорейски ученички - и американски военен трибунал ги оправда. (Което и до днес подклажда сума ти антиамерикански демонстрации в Южна Корея, но какво от това...)
Ако искат отсъждане на истински компенсации от американски съд, иракчаните май ще трябва да сменят обекта и характера на иска си. Прищевките на американската Темида са такива, че евентуално оплакване срещу некачествено извършена американска услуга - примерно,
освобождаване от тирания с обстрел,
довел до гибелта или осакатяването на освобождавания - може да се окаже къде по-печелившо като формулировка от политически парливите военни престъпления. Поне към такава логика навежда изобилието от екзотични съдебни решения в САЩ, дало повод дори за учредяването на специалната награда "Стела", раздавана ежегодно на най-абсурдните.
Поводът идва от обезщетението от 2,9 милиона долара, присъдено през 1994 г. от съд в Ню Мексико на 81-годишна жена, получила изгаряния трета степен, след като се заляла с чаша кафе в заведение от веригата "Макдоналдс". Оттогава веригата се използва като апетитна дойна крава за какви ли не съдебни искове. Преди 2 г. например адвокатът-вегетарианец с индийски корени Хариш Бхарти поиска милиони долари обезщетение, задето в една от закусвалните на "Макдоналдс" в Илинойс му сервирали пържени картофи, приготвени с говежда мазнина. Седем дебеланковци пък дадоха под съд не само "Макдоналдс", но и "Бъргър Кинг", "Уендис" и "Кентъки фрайд чикън",
защото продават храна, която причинява затлъстяване
и сърдечносъдови проблеми. Ищците се обявиха за жертви на рекламите на заведенията, защото в тях нямало предупреждения за вредата от предлаганите гастрономически изкушения.
Излиза, че антиглобалистите, чиято любима мишена за трошене са витрините на "Макдоналдс", може да постигнат къде по-голям ефект, ако вместо с камъни започнат да бомбардират веригата със съдебни искове - примерно, за драскотини, причинени от счупени при буйни протести стъкла с жълто-червените букви на компанията. Може да изглежда прекалено, но не е. Защото през 1997 г. Кара Уолтън от Клеймонт, Делауер, успешно осъдила собственика на нощен клуб в съседен град да й плати 12 000 долара, след като паднала от прозореца на дамската тоалетна и си счупила двата предни зъба. Съдът не взел под внимание факта, че това се случило, защото Кара се опитвала да се измъкне от заведението по този причудлив начин, за да си спести плащането на сметка от 3,50 долара...
Отзивчивостта на американските съдилища към шантави обвинения може да се илюстрира с още купища случаи. Сред тях е обезщетението от 113 500 долара, изплатени през 2000 г. от филаделфийски ресторант на Амбър Карсън от Ланкастър, Пенсилвания, понеже се подхлъзнала върху разлято на пода безалкохолно и си счупила опашната кост. Всъщност напитката била разплискана само защото 30 секунди по-рано самата Амбър се скарала с приятеля си и го замерила с пълната си чаша.
Катлийн Робъртсън от Остин, Тексас, пък била обезщетена през 2000 г. със 780 000 долара, защото в магазин за мебели
се спънала в тичащо дете и си счупила глезена.
А детето било собственият син на ищцата.
Много нашумяха и случаите с осъждането на тютюневия гигант "Филип Морис" от заболели от рак заклети пушачи. 57-годишният Ричард Бокен, поразен от тумор на белия дроб, си издейства през 2001 г. 3 милиарда долара обезщетение, задето не бил предупреден, че двете кутии "Марлборо" дневно скъсяват живота му. По-късно друг съд намали сумата до 100 000 долара. Бокен така и не успя да ги получи, защото смъртта изпревари изплащането на парите.
Миналата година умиращата от рак 64-годишна Бети Бълок бе утешена с рекордните 28 милиарда долара, пак от "Филип Морис". Макар те после да бяха намалени на 28 милиона, това си остава най-голямото обезщетение, извоювано в този съдебен жанр.
Явно вкусът на американската Темида към шоуто дава шанс на трагедията да бъде забелязана само ако е поднесена като абсурд.
|
|
|