Един призрак броди из къщата на българския социализъм - призракът на сиромахомилството. Съвсем като в легендата той идва от сянка, вградена, когато са се наливали основите. Като всеки таласъм и той е тайнствен, безформен и се смята за нещо хем умряло, хем опасно и прокълнато. Уж е потънал в небитието, но изниква неочаквано. Наскоро се яви около закона за пенсиите и офисите на бившите ни държавни глави. "Искам да ви кажа, уважаеми госпожи и господа, че от времето на Спиро Гулабчев... става ясно, че добрата лява политика не се съдържа в искането да бъдат бедни политиците и държавниците, това е едно обикновено сиромахомилство", каза в края на юни президентът Първанов. От думите му, разбира се, не следва, че добрата лява политика трябва да е "обикновено богатомилство". Това би било евтина спекулация. А д-р Георги Първанов всъщност е изтънко запознат с някогашните и днешните прояви на въпросния призрак. Като историк той е специалист по ранния социализъм, а като политик - по актуалното левичарство. И обикновено знае какво говори. В случая обаче употреби думата "сиромахомилство" неправилно от историческа гледна точка, но пък така, както тя най-често грешно се използва - като любов към бедността. А нея всъщност никой не я обича. Не са я обичали и сиромахомилите, начело с лидера им Спиро Гулабчев. И са се опитвали по своему да се борят с нея.

----------------------

Негативизмът към сиромахомилството и неяснотите около съдържанието на термина тръгват още от строителя Димитър Благоев, който вгражда сянката на Гулабчев в основите на партията. "Сиромахомилството много напомнюва старото богомилство", пише той в книгата си "Принос към историята на социализма в България", "то ще рече милеене за "народа", под който се разбира сиромашта, сиромасите". Вижда се как Дядото обърква нещата. В "милеенето за народа" няма нищо лошо. То е част от професионалната реторика на всяка партия и може би е най-вярно да се нарича демагогия (от гледна точка на реалността, а не на етимологията). А пък връзката със средновековната манихейска ерес е дадена по елементарно звуково наподобяване, при това неточно. Презвитер Козма тълкува името "Богомил" (богу мил) като "мил на бога", а не като "милеещ за Бог". Значи и



"сиромахомил" трябва да значи "мил на сиромасите",



а не "милеещ за тях". Но това са подробности.

По-важно е, че Благоев въвежда пренебрежение и негативизъм към сиромахомилите, движен от своята партийна логика. Той е виждал в тях конкуренти на неговото политическо поле и ги представя като едно от изкушенията, покрай които е трябвало да мине българският социализъм, за да стигне до правилния ред на събитията - лозето на Габровски, Бузлуджа, споровете за непримиримостта в класовата борба, създаването на партия, разцепването й, влизането на соцдепутати в парламента и т.н.

Това е партийната история. Тя подбира и украсява нещо от миналото, пренебрегва или очерня друго и следва своя схематична логика. А извън схемите винаги остават много интересни и значителни неща. Често дори по-значителни от тези, които влизат вътре.

"Сиромахомилите" например са били истинска и действаща организация, целяща да подобри положението на бедните, преди Благоев да създаде своята партия. При желание те могат да бъдат провъзгласени за оригинален (а защо пък не и значителен) български принос в историята на социалните борби. Освен това те с основание могат да бъдат обявени за предшественици на Ленин и комунизма, защото организацията им е била тайна и конспиративна, докато Благоев и Габровски действат легално. Нещо повече - "буржоазната" държава е провела разследване на Спиро Гулабчев. Значи той може



да бъде обявен за по-чист класов боец от Благоев,



който е имал лични връзки с врага, тъй като е бил шурей на Георги Живков - един от важните съратници на Стамоболов. По времето на Сталин подобно обвинение би прозвучало съвсем логично - чак и като аргумент в съдебна зала.

Но всичко това, разбира се, са спекулации. И сиромахомилството, и ранният социализъм всъщност са част от един друг и много по-сложен въпрос около съдбата на България - как външните влияния и идеи проникват и се реализират у нас. През ХIХ и ХХ век България все догонва в своята модернизация и постоянно заимства идеи, опит, технологии, организации, институции от напредналия свят. В нея в общи линии се случва това, което вече е станало някъде, като влиянието идва не само от Европа, но и от Русия. Някои от нещата се прихващат лесно на българска почва, други - по-трудно, а трети се израждат до неузнаваемост и понякога стигат до пародии. В последната група може да се постави и сиромахомилството. Докато социализмът си намира мястото, макар и с доста проблеми. И все пак тук той става доста различен от западните му аналози. Между другото по темата може да се изведе и едно глобално противопоставяне. Сиромахомилството е продукт на руско влияние, докато социализмът е основан на опита на най-развитите западни общества.

От днешна гледна точка Спиро Гулабчев всъщност



създава една смешна и безплодна организация



Но тя някога, макар и за кратко, е имала своя чар и влияние. Той прави опит да пренесе у нас една конспиративна форма на руското народничество. При това съвсем подражателски и без усет за творчество. В Русия конспирацията е железен закон за тези, които искат да променят нещата, защото и царската власт е била безмилостна в преследванията и наказанията на своите противници. Гулабчев пък действа нелегално в една демократична държава. Стига се горе-долу до схемата - той се крие, без да го търсят. Ражда се една забавна форма на романтична конспиративност. "Сиромахомилите" са били организирани в отделни групи, които не се познавали. Правели тайни среднощни сбирки с пароли, а дейността им всъщност била издаване на просветителски брошури, организиране на библиотеки, сказки, проповеди против разточителството, за анархистично освобождаване на личността, за еманципация на жената. Конспиративността била просто позьорство.

Когато полицията все пак се заинтригувала от Гулабчев (заради връзките с руски революционери и анархистичните вестници), тя намерила в квартирата му пълните списъци на организацията. Той увлякъл доста млади хора, които бързо се разочаровали от него, а и - деспотичен вожд - самият той се разочаровал от дейността си. Мнозина от привържениците му после станали социалисти, а други се насочили и към по-директните пътища към властта. "Анархизмът му най-сетне трябваше да привърши с вземането на добра служба при днешното правителство, както обикновено свършват анархистите", пише Д. Благоев.

Между другото Гулабчев е автор и на един проект за балканска федерация, но пак подражателски - като отзвук от идеите на украинския федералист проф. Драгомиров.

Димитър Благоев пък в края на краищата се оказал прав, защото прилагал у нас западната схема за класова борба. По-скоро е вярвал, че нещата ще се развиват по нея и станало така, че познал. Тогава е било доста сложно да видиш чорбаджиите като капиталисти,



а аргатите - като пролетариат



За много от интелектуалците е било по-лесно да вярват, че българите могат да вървят по собствени пътища към прогреса и да заобиколят проблемите му. В общината примерно се виждал зачатък на бъдещето общество на равноправието, а в масовата дребна собственост - доказателство, че може да се избегне разделението на бедни и богати и експлоатацията. Интелектуалци вярвали, че самоотвержено просвещавайки народа, ще могат да променят съдбата му. Някои дори се обявявали против строителството на железници, защото чрез тях идвал капиталът, който щял да ни изсмуче.

Впрочем сиромахомилството далеч не е единствената форма на влияние на руското народничество. То е може би най-пародийната. А иначе от Русия е идвал мощен интелектуален импулс, включително и идеалистично-бунтарски, повлиял силно върху умовете у нас. Свой пристан в новоосвободената страна намерили и действащи руски нихилисти. По време на режима на пълномощията България била пряко управлявана от царски генерали, руската полиция можела да ги стигне и те потърсили спасение в Източна Румелия - формално под сянката на султана.

Там избягали и българските либерали. Враговете им, консерваторите, обичали да ги наричат нихилисти, анархисти, социалисти. Тогава това са били обвинения. Както днес звучи сиромахомилството.