---

Перифраза на Толстой ще е добро начало на историята. Нали помните онова знаменито първо изречение от "Ана Каренина", че всички щастливи семейства си приличат, а всяко нещастно е нещастно по своему. В нашия случай максимата би звучала така: всички щастливи момичета си приличат, но всяко нещастно страда по свой начин. А Белослава (името е подменено поради съображения за сигурността й) е красиво 25-годишно момиче с големи кафяви очи, в които се е отпечатала преживяната болка. Тя е една от многото българки, жертва на международния трафик на хора. За щастие е и една от тези, които вече се връщат към нормалния ритъм на живота си, стремят се да загърбят миналото и да започнат на чисто. Нейната история е донякъде прозаична - с обещания за добра работа и доходи, надвишаващи с пъти родния стандарт, много млади жени се решават да напуснат страната. В преуспялата Европа обаче често ги очаква мизерен живот, психически и физически тормоз, принудително проституиране. И след това...

--------------

Белослава говори малко. Често поглежда към психиатъра д-р Венелинова - неин консултант след преживения ужас. Фондация "Център Надя", която лекарката успешно ръководи, посреща много жени в нужда - преживели домашен тормоз, спасили се от трафик, бежанки.

Белослава не иска да конкретизира имена и места, защото още се страхува. Не казва и в коя държава е била, споменава само, че е в Европа. Тепърва предстоят съдебни дела. С неохота се връща към тъмните страници от битието си, но го прави, за да алармира и предпази бъдещите жертви на трафика.

Белослава започва своя разказ с това, че преди време никога не би предположила какво ще й се случи. "За моя радост съм един от най-леките случаи," усмихва се тъжно момичето. То е от щастливките, които не са малтретирани физически -



не е бита или насилвана



Въпреки това вследствие на преживения шок тя прекарва известно време в болница в чуждата страна. Психическият натиск, много по-страшен от физическия, който упражняват върху нея, си казва думата. Белослава споделя, че е с лабилна психика още от ранното си детство, когато става свидетел на разприте между родителите си. Нестабилната семейна среда я прави уязвима, емоционална и склонна към депресии. Всичко, свързано с нея и семейството й, лесно й влияе. Психическата връзка с майка й е много силна. "Аз обожавам майка ми, доскоро я обичах повече от себи си", разказва Белослава. Но благодарение на д-р Роси (както нарича д-р Венелинова) младата жена започва да цени и открива преди всичко себе си. "Човек трябва да намери своята невидима ръка, която да му посочи пътя", казва тя и поглежда с усмивка към психиатъра.

И отново се връща към трудния разказ за преживяното. Според нея системата за трафик на хора, в която попада, е много добре организирана. Преди нея при същия сводник работили други седем момичета. Две от тях продължавали да работят за него, останалите успели да избягат от клопката. "Знам, че двете много ги е бил. За тях казваше, че едната му е дясната ръка, а другата - златната му мина", твърди момичето.

Може би най-драматичното в случая с Белослава е, че тя



попада в порочния кръг благодарение на семеен познат



Не иска да назове името му, но говори за него като за човек в кавички. Освен това цялото му семейство знаело с какво се занимава и също било замесено. "Те са в течение, знаят откъде са парите за колите, моторите и телефоните." "Човекът", за когото Белослава продава тялото си, многократно заплашвал момичетата, че може да намери хора, които само за 2000 лв. да ги пребият по зверски начин.

Иначе момичето заминава за чужбина с обещанието да работи в кафенето на луксозен хотел. Няма договор, но това не я притеснява, тъй като познава "човека". Пътува сама с автобус към така желания икономически просперитет. Предварително предвкусва трудната работа, която я чака, но и добрите пари, които ще променят живота й. А и от телевизионните предавания знае, че отива в икономически могъща и много красива страна. Обещанието, че всеки месец ще изпраща пари на майка си, също влияе на избора й да замине. Дни преди да отпътува, сводникът идва в дома й заедно със семейството си и оставя пари на майка й. "Детето му седеше на задната седалка", не спира да се диви на човешката природа Белослава.

Реалността, която я очаква в чужбина, обаче коренно се разминава с розовите обещания. Няма го нито хотелът, нито кафенето. Затова пък я очакват клиенти, жадни за плътски удоволствия и



готови да плащат по 400 евро за 15-минутен сеанс



Младата жена е под неимоверен психически тормоз - не й позволяват да пише есетата и стиховете си, късат листовете и ги изхвърлят. Често й повтарят, че са я направили самостоятелен и независим човек.

Сводниците не отнемат документите й, преди да заподозрат, че Белослава се готви да се свърже с някого от България и да избяга. В стаята, където живее, има телефон. Обаче разговорите са с лимит - можеш да говориш единствено със сводниците по работа, всяко друго обаждане се забелязва и е подозрително.

"Другото беше гнусна работа - секс за пари", е обобщението на Белослава. Тя си спомня, че момичетата са имали точно определено време, в което трябва да обслужат клиентите, и то така, че да останат доволни. Фикс-идеята на "човека" била 15-минутен сеанс



да включва френска и стандартна любов



"Имаше и изключително извратени хора, които бяха готови да плащат по 400 евро за 15 минути гадости", потреперва при спомена младата жена. Единствената утеха в тежките дни на принудителна проституция била, че клиентите задължително трябвало да ползват презервативи. Така по-бързо успявала да се отърси от ужасното чувство, че е омърсена.

Сили и кураж да се измъкне от заплетената ситуация й дава една от книгите, които сводникът й чете - "Умират глупаците" на Марио Пузо. След като се зачела в романа, Белослава решила, че повече не може да продължава така и за щастие успяла да избяга. После попаднала на местната полиция. Лежала в болница, свързали я с българското посолство.

"Попаднах на подходящите хора, на подходящото място и от мен отново стана човек", философски обобщава Белослава.

В България я посрещат специалистите от център "Надя". Благодарение на тяхната психическа и финансова подкрепа младата жена бавно, но сигурно се връща към нормалния ритъм на живота си. Готви се за кандидатстудентски изпити и се надява след няколко месеца да седне на университетската банка.



----каре----

Психологът: Възстановяването трае десетки години



"Мнозина трябва да се погрижат за възстановяването на момичетата и връщането им към обществото, твърди изпълнителният директор на Фондация "Център Надя" д-р Росанка Венелинова. От бюрата по труда до здравното обгрижване."

Много бързо можеш да развалиш нещо, но много трудно е да го сглобиш отново парче по парче и да търсиш дълго време липсваща част, без да я намираш, обяснява тя. Възстановяването на жертвите трае месеци и години. Те се сблъскват и с културни предразсъдъци. А и у жертвите много често се отключва чувство на вина и страх, граничещ с паника.

Особено в малките градове хората са изключително негативно настроени към жертвите на това явление. Неразбирането води до ревиктимизация.

Човек не може да отреже като от филмова лента преживения кошмар. Понякога минават десетки години. В някои случаи момичетата се завръщат към такъв начин на живот. Това е насилствен и тежък избор, компромис с основните човешки ценности.

Най-често жертвите на трафика са подмамени с фалшиви обещания за работа и обезпечено бъдеще. Младите жени и момичета най-често се подлъгват. А част от тях, колкото и странно да звучи, отиват с идеята, че ще вършат такава работа, но без насилие и извратености - неща, които остават в сферата на добрите пожелания. Притеснителна е и тенденцията, която показва, че възрастта на жертвите все повече спада. Вече има и пострадали момичета на 16-годинша възраст. В рискова позиция са и регионите с висок процент на безработица. Неграмотните също са потенциална жертва. Според специалиста за решаването на тези проблеми е необходимо междуинституционално сътрудничество на всички нива. Проблемът често налагал и трансгранично сътрудничество.