Всяка година със старта на жътвата почват първите жалби, че реколтата е слаба и хлябът ще поскъпне. Неизкоренима практика от 1997 г. насам. Няма значение каква точно е реколтата, какво е качеството на зърното, поскъпнало ли е брашното, има ли нагласа за износ, изгоден ли е вносът - оплакванията на пекарите са едни и същи.

Римейк на този летен трилър гледаме и днес. Отново се чуват заплахи, че кило хляб ще стане 1 лв. - психологическата граница, с която хлебопроизводителите неизменно плашат българите.

Тази година обаче



мрачните прогнози имат и икономическа аргументация



Производителите вече калкулират в цената на хляба повишените от 1 юли цени на тока, телефоните и водата. Увеличените разходи няма как да се избият освен с нова, по-висока цена.

Освен това заради измръзване на посевите голяма част от реколтата в Северозападна България пострада и добивите няма да са като миналогодишните. Министерството на земеделието и горите редуцира очакванията си за зърнената реколта и прогнозира, че тя ще е 2,3 млн. т вместо първоначално предсказаните 2,5 млн.

Според управляващите това не е причина да се вещае глад. Годишно у нас се потребяват под 2,2 млн. т зърно. Освен това от предишната реколта са останали още 400 000 т. Земеделският министър уверява, че всичко това е достатъчно да се осигури хлебният баланс на страната.

Стартирани бяха и защитни механизми за компенсации на пострадалите от природните бедствия стопани като допълнителни субсидии за семена и т. н. Така държавата, т.е. всички данъкоплатци и потребители, плаща за необяснимия инат на повечето производители да не застраховат реколтата си срещу ударите на природата.

Чрез минималните осигурителни прагове, чрез задължението да се регистрират трудовите договори държавата си разчисти сметките с онези, които трупаха печалби, защото не плащаха данъци, осигуровки и т. н. Финалната сметка за излизането на част от хлебопроизводителите от сивата в светлата част на икономиката обаче плаща крайният потребител.



Поскъпването е и израз на страхове



Въпреки че все още по борсите се търгува пшеница от старата реколта на досегашните цени от около 185-190 лв. за тон, хлебарите вече смятат брашното по цени от новата реколта. Наблюдаваният в някои краища на страната скок с около 7-8 ст. за килограм хляб е по-скоро израз на усещане за несигурност в бъдещето, страх от възможни нови сривове в икономиката, опасения, че няма да има възможност за износ и земеделските производители няма да постигнат планираните печалби. Това пък вероятно ще доведе до вдигане на цената на зърното и брашното на вътрешния пазар.

Държавата обаче едва ли ще пропусне да използва механизмите си за интервенция на пазара, чрез които ще потисне поскъпването на хляба. Защото, не може да се отрече, че хлябът печели избори или помага за загубата им.