|
Брачни неволи
Бракът й не върви. След 7-годишно съжителство съпругът й иска развод, а властите вече й показват пътя към границата. "Развеждат ни, без дори да ме извикат на делото. Сега отказват да ми продължат разрешителното за престой. Трябвало съпругът ми всяка година да заявява в префектурата, че сме женени. А ние сме сключили 4 пъти брак: два пъти във Франция - граждански и църковен - и също два пъти в България", продължава възмутената нашенка. "Без негов подпис нямам право и на медицинско осигуряване. От известно време развивам някакво образувание в гърлото, което наполовина е запушило трахеята ми, но не мога да отида на лекар, защото свободният прием е много скъп. Мъжът ми е милионер, но ми се насити. Сам се изнесе от жилището, като ми отказа издръжка. Още съм в неговата богаташка кооперация, където хората периодично изхвърлят лекарствата си, преди да изтече срокът им на годност. Ровя по кофите, за да си търся лекарства."
- Защо не се обърнете към лекар в България - поне по-евтино ще ви излезе?
- Французите само това чакат. После няма да ме пуснат да се върна. С новия си закон за имиграцията третират българките или като проститутки, или като фиктивни съпруги, омъжени по вестникарски обяви.
Катастрофата в личния живот на дамата, която е надхвърлила 30-те, обяснява нейната чувствителност към проблемите в българо-френските отношения, които рикошират и върху тръгналите по законен път имигранти. Разбира се, не всички български бракове във Франция са нещастни. Съветникът в Парижката търговско-промишлена палата Игор Малсеф се изявява като енергичен лобист за развитие на връзките с България. На семинар в началото на годината за отношенията с Източна Европа той е направил силно впечатление със защитата на "българската кауза". От Министерството на финансите в парижкия квартал Берси ми препоръчаха да се срещна с него. Той смайва с почти безупречен български, което е рядкост за французин. "Съпругата ми е българка", обяснява служителят, който търси ентусиасти като него, за да осигурят силно френско присъствие на Есенния панаир в Пловдив.
Посолство като Бастилия
"Свързахте ли се с българското посолство", пита между другото французинът и ме поставя в неудобство, защото как да му обясня, че нашите дипломати начело с посланика Марин Райков са трудно достъпни за журналисти. Две седмици продължиха опитите ми да получа рандеву с него, но посолството системно ми отговаряше, че е много зает. Като последен аргумент за отказа секретарката му обясни със страхопочитание: "Тук е г-н Георги Димитров от президентството и покрай него посланикът има много срещи." Сякаш ставаше дума не за президентския съветник, който впрочем с охота контактува с журналисти, а за онзи Георги Димитров, който отдавна не е ръководител на България.
Ако на посланиците не им е до журналисти (което не важи за френския посланик в София), поне на пресаташетата това трябва да им е работата - да контактуват с медиите. Бившата прессекретарка на софийското кметство Цветина Божинова, която от близо година опознава в Париж основите на дипломацията като аташе по печата, обаче е на друго мнение. "Казвай бързо, че си имам работа", отсича тя по телефона още при първия опит за контакт. Сякаш е сърдита на българските медии, че досега не са имали повод да съобщят друго за нея освен за назначаването й през миналия октомври. А тази година БТА е цитирала всичко на всичко 2 (две) информации от пресслужбата на посолството: за връчване на почетен плакет на френски професор от град По и за поздравителна телеграма по случай 3 март.
АФП: Кой ви е посланик?
Възрастна журналистка от Франс прес, която дълги години отговаряше за връзките с българското посолство, ме пита: "Кой е вашият посланик?" От две години тя не е стъпвала в нашата сграда на авеню "Рап" N1 и името Марин Райков не й говори нищо. После се досеща: "Този не беше ли същият, за когото "Експрес" писа, че е вербувал за съветските тайни служби министъра на отбраната Шарл Ерню?"
"Не, публикацията беше за неговия баща, Райко Николов."
В този момент в АФП идва спешна информация за промени в българското правителство. Агенцията, която е в яростно съревнование с другите световни агенции - Ройтерс и АП, - изстрелва "бюлетин": "Министър-председателят Симеон Сакскобургготски извърши промени в българското правителство, чиято популярност е в състояние на свободно падане." Три минути по-късно софийската Интернет-агенция Фокус-нюз съобщава: "Според АФП авторитетът на българското правителство се срива." Факт е, че на никого във Франс прес не му идва на ума да звънне на нашето посолство и да пита дали е така. Посолството също не реагира, след като новината вече е обиколила света.
Дискретни художници
Докато официалното българско присъствие в Париж полага усилия да се скрие от хорски очи, неофициалното се набива в очите по улиците. И това се отнася не само до проститутките, които излизат на здрачаване. През деня под колонадите на улица "Риволи", която минава край Лувъра, и по алеите край Айфеловата кула български младежи продават картини в стил сувенирни гледки от Париж, които имитират образци, предлагани обикновено от художници на хълма Монмартър. Имитациите не са лоши и освен това вървят сравнително евтино - по двайсетина евро (40 лева). От десетките хиляди туристи, които минават на ден покрай тях, все някой се намира да поспре и да си хареса нещо.
За разлика от други художници младежите правят всичко възможно да не се разбере кои са. Преструват се на французи от провинцията, на германци, британци и други гастрольори от страни в ЕС, но репликите, които тихо си разменят на български, ги издават. "Трябва да се пазим от полицаите, обяснява един от тях. От време на време ни погват и ни конфискуват всичко. Тук сме като туристи и нямаме право да търгуваме. Спазваме сроковете за престой - два пъти по три месеца в годината. Прибираме се в България, рисуваме и се връщаме да продаваме. Така за половин година изкарваме колкото за останалата половинка. Какво да правим, като у нас няма работа? Нали не крадем коли и не водим проститутки?"
Култура за новата и старата имиграция
Новата българска имиграция, която иска да води почтен живот, няма никакви шансове да се интегрира във френското общество. То не я приема, а за разлика от други малцинствени колонии българите не са много солидарни зад граница. Старата имиграция не подава ръка на новата. "Ние сме тук от 40 години. Тия се появяват сега и искат веднага да се уредят", възмущава се представител на нашия имигрантски елит.
Българите са разединени не само в трудностите, но и на празниците. На 21 юни в чест на първия ден на пролетта традиционният Празник на музиката се запомни в Париж и с великолепен български концерт в Дома на инвалидите, организиран от Асоциацията Франция-България. 200-300 души аплодираха изпълненията на оперната певица Александрина Милчева и на пианиста Юри Буков, но сред тях нямаше българи от новата имиграция. Там бяха предимно хора от нашенския местен елит, който Франция е приела по политически причини по времето на комунизма.
"Страхотен концерт", коментират нашите момчета и момичета от улица "Риволи". Те също са преживели вълнения на Празника на музиката, но не в престижен салон, а на Площада на Републиката, където бе изнесен един от многобройните площадни спектакли този ден във френската столица. Като наследници на Гаврош за тях културата на Париж е само на улицата.
Разбира се, те не спят под мостовете като клошари, макар че преди години се беше разчуло и за българка, дошла специално да изпита клошарски вълнения. Новата имиграция наема малки апартаменти и се тъпче по няколко души в стая. За нея са прекалено високи цените дори на хотели като "Вила София" край Площада на Бастилията, стопанисван от българка. За мизерните стаички тя прибира по 60-70 евро на вечер (120-150 лева), срещу което предлага чисти, но скъсани чаршафи и пешкири. Личи си, че и тя не протяга ръка на българската имиграция, защото персоналът е изцяло от африкански произход.
. Поркуа бе джанъм? 
