|
* Предложения за членове на висши държавни органи, избирани от НС могат да правят не по-малко от 1/3 от членовете на парламентарната група или от Съвета на коалицията
* Предложения може да се правят не по-късно от 30 дни преди датата на провеждане на избора за съответния орган. След изтичане на този срок предложения могат да правят не по-малко от 2/3 от членовете на парламентарната група
* На първото заседание на парламентарната група за всяка сесия на НС ръководството на групата предоставя на членовете хронограма за предстоящите избори на висши държавни органи от НС за следващите 6 месеца
* Не по-късно от 10 дни след издигането на кандидатурата му съответният кандидат е длъжен да депозира пред ПГ на НДСВ програма и професионална концепция за дейността си след заемането на съответната длъжност; декларация, в която се посочват професионалните му и делови интереси, деловите и професионални интереси на членовете на семейството му, както и на неговите роднини по права и съребрена линия до втора степен включително.
* Ръководството насрочва специални заседания за изслушване на всеки отделен кандидат.
----------------------
Колкото и невероятно да звучи, след две години люшкане между крайности и скандали, жълтата група е на път да заработи по правила. Няма шега. Изброените норми наистина се отнасят за царистите, повечето от които половин мандат не знаеха накъде точно духа вятърът и какво им предстои да направят. Малцината по върховете прокарваха интересите си, без да дават обяснение и отчет никому. Редовите избраници роптаеха. Всеки според натурела си. Една малка част мощно критикуваше ръководството по кулоарите на парламента и даваше хляб на медиите. Друга част загърбиха парламентарните изяви, поради невъзможността да имат такива, и се съсредоточиха в избирателните си райони. А трета просто изпадна в дълбока летаргия.
В крайна сметка миропомазаните, начело с Пламен Панайотов успяваха да прокарат своето си. Ако случайно се подемеше съпротива, и. д. царят ловко жонглираше с близките си контакти с патрона и втълпяваше, че чрез неговите уста, говори ТОЙ. И така две години. 12 избраници се отцепиха от жълтата група, други си обособиха свой дискусионен клуб. Докато самият патрон осъзна или му помогнаха да осъзнае, че по този начин ще го докара до под кривата круша. Че може и да се окаже без мнозинство. Най-накрая премиерът се реши да отдели от парламента любимеца си и да даде шанс и на неюристите да поемат групата.
Първото, което новото ръководството начело със Станимир Илчев направи, беше да напише правилата, да ги раздаде на депутатите да ги обмислят една седмица и ако искат да направят предложения, а след това да се гласуват. Дори само това заслужава дълбоки адмирации. Защото то дава невиждана доскоро свобода всеки да се каже думата, но и регламентира как ще стават нещата. Завесата на мълчанието и задкулисните кадрови хватки е вдигната. Това е
първата глътка въздух, която получават жълтите
Редовите избраници, които за две години се превърнаха в обикновени машинки за гласуване в един момент се почувстваха значими. Както им се полага според ранга, те ще бъдат информирани предварително какви важни избори предстоят и ще им се иска мнението.
При първото заседание на групата с новите началници, жълта избраничка излезе в почивката в еуфория. "За първи път аз знам за какво ще ни е заседанието. Преди все питах и всички вдигаха рамене. Аз сега имам написан проект. Стенли (Станимир Илчев - б. а.) води толкова диалогично!" На политик в нормална партия това възклицание би му се сторило, меко казано странно и сигурно доста смешно. Но то е много показателно за това в какво състояние на духа се намира болшинството от жълтата група.
На въпросното заседание трябваше да се избере нов зам.-шеф на царистите на мястото на отказалия се Веселин Близнаков и председател на външната комисия, който да замести оглавилия групата Станимир Илчев. Коментарът на въпросната депутатка по повод на втория вот беше: "О, Паси три дни агитира за Гергана Грънчарова. Много грубо! Няма да стане тая работа той да ми казва. Аз пък ще гласувам за Венко Александров." Тя нямаше никакво намерение да дава логично обяснение защо ще предпочете кандидат, който видимо е по-неподходящ. За нея беше важно да покаже, че няма да приеме повече да й се налага. Нещо, което очевидно се споделя от доста от колегите й.
Този монолог е показателен за две неща. Първо, че ендесевейци осъзнаха свободата си с встъпването в длъжност на новото ръководство. Но и че има опасност да я възприемат като слободия. Това всъщност ще е и голямото изпитание на новите началници - как да овладеят групата. И да не стане така, че от пълно подчинение тя да се люшне към пълна анархия.
Изборът на Венко Александров е симптоматичен. Никой не оспорва факта нито, че е на "съвършена възраст", както той сам го изтъква, нито че е добър лекар. Но да изтъкваш като предимство, че си водил световни здравни конгреси на английски език и имаш връзки с много лекари по света, когато те питат как ще контактуваш с ЕС и НАТО, е просто нелепо.
Опитът на Грънчарова в нужната за един шеф на външна комисия сфера е много по-голям. И тя действително беше възможно най-добрата кандидатура от наличните. (Друг въпрос е, че по принцип при жълтите има кадрова криза и по тази причина и изборът им е ограничен.)
Но жълтите в по-голямата си част гласуваха напук. Напук на Паси, напук и на шефа си Станимир Илчев, когото иначе много харесват.
Те искаха да покажат, че вече няма да се подчиняват
Някой да си представя, че това можеше да се случи в ерата на Панайотов? Някой да допуска, че жълтата група можеше да го бламира?
Важно е да се уточни, че в случая не иде реч и за бламиране на Илчев. А за чисто психологически момент. Стотината избраници усетиха хлабавото и като деца се втурнаха да отстояват своето. Без да се замислят това политически издържано и полезно ли е.
Протестният им вот показа колко тежко са изживявали потисничеството на Панайотов. И че трудно ще допуснат някой пак да се опитва да ги държи изкъсо.
Между другото доказателство, че те вече не искат силови началници и мечтаят да скъсат рязко с миналото е изборът и на Юлияна Дончева за зам.-председател на групата. Едно на ръка, че тя е симпатична и разбрана дама. Но чак зам.-шеф на най-голямата парламентарна група! Гласуването беше не толкова "за" нея, колкото "против" кандидатката на навяващото лоши спомени юридическо лоби Татяна Калканова.
Не се знае до къде може да доведе групата този юруш към свободата и дали всъщност той ще се прояви като краткотрайна детска болест и бързо ще отшуми. Със сигурност обаче новото ръководство ще трябва спешно да потърси лекарството, за да не изпусне нещата от контрол. Защото емоционалните решения в политиката може да бъдат разбрани, но не и простени. Всъщност най-трудната задача на пресните началници е да вкарат НДСВ в нормален политически коловоз.
