|
Възможно е дори в следващите публикации от подобен характер да бъде представена и някоя нова и неразработена комбинация от следизборни управляващи и опозиция, но това не променя картината.
Всички се въртят в омагьосания кръг на статуквото
и само разместват познатите елементи на уравнението. Затова всеки предсказван резултат от изборите изглежда логичен и вероятен.
Същевременно България навлиза в една нова, съвсем различна и неописуема с днешните категории, послания, партии и лидери фаза на своето развитие. Следващият мандат на Народното събрание и правителството е сложен, изпълнен с огромен брой не фундаментални, а чисто прагматични предизвикателства. При това отчетливо се разделя на две - една година и половина преди влизането в Европейския съюз и две години и половина в рамките на обединена Европа.
За съжаление нито една днешна политическа сила и нито един днешен политически лидер не извършват такъв тип подготовка за управление и не полагат достатъчно усилия да създадат у себе си нов капацитет за нов вид поведение.
От какво има нужда днес българският политически живот,
за да сме спокойни за следващите четири години?
1. Визия за типа развитие на страната в следващите десет години, за да могат да очертаят принципна политика, която да може да се следва неотклонно в дългосрочен план и да даде стабилни и дългосрочни резултати. Реално няма политическа партия, която да предложи модел на държавата, чието осъществяване да преследва методично и принципно. Тук можем да започнем от конституцията, административно-териториалното деление, да минем през баланса на властите и да стигнем до демографския въпрос, структурата на държавния бюджет, свободата на предприемачеството, образователната, здравната и осигурителната система и още един куп белези на обществото, които в последователността или непоследователността на развитието си през следващите години могат да направят от България съвсем един или друг вид държава.
2. Управленска компетентност по отношение на конкретните предизвикателства на следващите четири години. Елементарен тест сред депутати, настоящи, бивши и бъдещи министри със сигурност ще покаже, че кандидатите за следващия мандат не познават сложните предизвикателства, произхождащи, първо, от многобройните ангажименти, поети при преговорите по 30-те глави, и второ - от динамиката и непрекъснато променящите се структури на самия Европейски съюз, особено след петото разширение. Залъгването с мисълта, че решенията, които ще трябва да се вземат от следващото правителство, са повече експертни и освен това безалтернативни, е особено вредно. Следващото парламентарно мнозинство, правителството, но и опозицията ще се сблъскват ежедневно с политически предизвикателства, решението на които не е по силите на експертите, защото има да се прави постоянно избор, обусловен от комплексността и взаимообвързаността на мерките по пътя към и вътре в Европейския съюз.
3. Авторитет на основните политически фигури пред електората. Тъжното заключение при прегледа на галерията от политически лица днес е, че всъщност виждаме героите от различни етапи на прехода, всичките компрометирани в една или друга степен от неизбежните болезнени верни решения, които са взимали, както и от многобройните грешки, които са направили. Освен това всичките са заподозрени в използване на властта за лични цели и днешната им заявка за нов мандат страда от дефицит на електорално доверие. За съжаление повечето политици на прехода не осъзнават, че са изпълнили вече историческата си задача и през този важен за страната, но и за партиите им период от четири години трябваше да се посветят на постепенна подмяна на знаковите физиономии с нови и така да гарантират дълговечност и континюитет всеки на своята политическа сила, а не да правят само егоистични напъни за вечно лично присъствие в парламента и - ако може - в правителството.
4. Обособена физиономия на всяка политическа партия. Сравнителният преглед на платформите, програмите и другите партийни документи на играчите от "лявото", "дясното" и "центъра" показват не само едни и същи послания в рамките на клишетата на трите групи, но и практическо припокриване на декларирани политики между трите уж фундаментално различаващи се политически течения. В момента, в който чуеш ДСБ да пледира за силна държава, БСП - за ниски данъци, а Ахмед Доган да командва еднолично либерална формация, вече не знаеш къде и кой говори, а камо ли какво мисли да прави. Петнадесет години след установяването на многопартийна система в България като че ли е време да знаем какво точно защитава една или друга политическа формация, коя е електоралната й база и кои принципи неотклонно защитава.
5. Воля за разумни компромиси в името на големите цели. Не е в противоречие, а в пълно съзвучие с предната точка е тази необходимост да заставаш зад конкретен законопроект или парламентарно решение, независимо че си в опозиция, защото тъкмо този законопроект или решение съответства на твоите виждания за развитието на страната или за подходите при решаването на конкретни въпроси. Приключва времето на интуитивното противопоставяне на идеите, предложенията и текстовете на политическия противник само защото идват от него. В рамките на Европейския съюз успешно съжителстват и взимат фундаментално важни за общността решения правителства и държавни глави от най-различни по идеология политически партии, от италиански комунисти до английски консерватори. И успяват да намират компромиса, позволяващ стабилност и развитие. Ако не можем да възприемем този европейски начин на поведение вътре в собствения си парламент, как ще се оправяме в европейския?
Затова отказвам да плета тънка политологическа плетка и да очертавам познати или екзотични комбинации от цветове преди и след юнските (?) избори. Моята надежда е през 2005 г. да получат развитие визията, компетентността, авторитетът, физиономията и волята на политиците и техните партии.
Надеждата не е прогноза. Иска ми се да се превърне в такава. Наивен ли съм?
|
