|
може да се кадрува по най-високите върхове в държавата
Както и да се регулират сериозни икономически интереси чрез даването или отнемането на достъпа на една или друга фирма до т. нар. "секретни" обществени поръчки. Такива са свързаните с отбраната и националната сигурност, както и всяка сделка, в която има дори едно листче с класифицирана информация.
Растящото напоследък напрежение около националните и натовските разрешения и откази бе заложено още с приетия в средата на 2002 г. Закон за защита на класифицираната информация и създадената ДКСИ. Още при приемането му бе повече от очевидно, че той е не само несъвършен, но и дава възможности едновременно за пробиви и несправедливости. А едва ли някой е очаквал свикналите сами да преценяват и решават всичко около тайните и достъпа до тях български специални служби да склонят да играят "втора цигулка". Беше само въпрос на време и на поводи стартирането на масирана атака срещу ДКСИ и закона. Поводи се намериха.
Най-силен дразнител се оказаха отказите на ДКСИ да издаде достъп до тайните на НАТО на четирима висши военни и дипломати. Трима от тях се разминаха с почти сигурните назначения, четвъртият още се крепи на поста си.
Емил Вълев бе почти сигурен като посланик в НАТО, ген. Павломир Кънчев бе определен за военен представител на България в щаб-квартирата на алианса за Европа в Монс, а бившият говорител на външно министерство Любомир Тодоров имаше агреман за посланик в Канада. За Кънчев и Тодоров дори бяха издадени укази на президента Георги Първанов. И тримата обаче се разминаха с назначенията по една причина - не получиха достъп до тайните на НАТО от ДКСИ. В същото време комисията вече бе пропуснала през ситото близо 800 цивилни и военни българи. Вълев остана само извънреден и пълномощен посланик за Кралство Белгия. Вместо Кънчев за Монс замина ген. Ангел Златилов. Тодоров е генерален консул в Австралия, закъдето не се изисква натовски сертификат. Последвалият четвърти отказ на ДКСИ - за командващия военновъздушните сили ген. Димитър Георгиев,
постави в твърде деликатна ситуация
президента Георги Първанов, военния министър Николай Свинаров, началника на Генщаба ген. Никола Колев и най-вече председателката на комисията Цвета Маркова. Първите трима, защото в техните правомощия е да вземат решението дали шефът на ВВС може и трябва да остане на поста си, а председателката на ДКСИ - защото по закон няма право да каже по каква причина ген. Георгиев е нежелан читател на натовски тайни. Маркова и началникът на ГЩ ген. Колев влязоха в открит конфликт, след като месеци бяха в ситуация "студена война". Двамата през ден даваха изявления, в които къде по-деликатно, къде по-иронично си отправяха взаимни обвинения. Стигна се дотам, че шефката на ДКСИ обясни кога е приемното време в комисията, намеквайки, че шефът на ГЩ може да се възползва от възможност да й зададе въпросите си лично, а не чрез медиите. Накрая ген. Колев обяви, че в много натовски страни няма такива комисии, а пък си пазят тайните. Намекът му бе, че и България може да мине без ДКСИ. Нещо повече. Генералът обяви, че няма намерение да предложи за смяна командващия ВВС ген. Георгиев. За да докаже, че това няма да пречи на работата, генералът обяви как е разпоредил защитените материали да се четат от заместниците на Георгиев. Това вече си беше директно несъобразяване с решението на комисията. Разбира се, последната дума безспорно ще имат министърът на отбраната и президентът. Интересно е да се отбележи, че и последният влезе рязко в темата. Държавният глава неочаквано обяви преди дни, че "комисията трябва да си върши добре работата, тя има солидни ангажименти, темата за опазването на класифицираната информация е ключова тема за по-нататъшното ни присъствие в алианса, но нека да не превръщаме тази комисия в някакъв нов орган, в своего рода свещена инквизиция". По този начин той определено даде да се разбере, че ще участва в дебата.
Така или иначе обаче положението на ген. Георгиев все още е висящо. Конфликтът между Маркова и ген. Колев не се изчерпва обаче със случая "Георгиев". Двамата прибягнаха и до аритметика и изчисления колко офицери имат допуск до тайните на НАТО. Според Маркова допуските до тайните досега са над 900, а според Колев са под 300. Точно тези детайли извадиха на показ спора кой всъщност бави допуските.
В цялата патърдия около натовските сертификати
някак встрани остана обстоятелството, че за да се стигне изобщо до разглеждането им в ДКСИ, съответният кандидат трябва да е минал проучване за надеждност и да е получил достъп първо до националните тайни. Това пресяване се прави от две специални служби. Цивилните се проверяват от Национална служба "Сигурност" (НСС), която е в МВР. А служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" към МО проучва военните. Не е толкова далеч времето, когато комисията "Маркова" обяви в доклад до кабинета, че се "констатира забавяне на процеса по проучване на лицата от страна на службите за сигурност и обществен ред".
Това обаче са невинни забележки на фона на задълбочаващия се конфликт между тайните структури и комисията. Защото за всичко, което се разиграва в момента, има още един повод. И това са предстоящите промени в Закона за защита на класифицираната информация, инициирани от ДКСИ и пуснати за съгласуване по ведомствата. В голяма част от тях се посяга на автономността на спецслужбите по отношение на класифицираната информация. Отпадат и много от лостовете им за кадрово и икономическо "регулиране".
Затова и не е пресилено да се прогнозират "остри" мероприятия срещу комисията и законопроекта. Според някои от тях ДКСИ вече ще може да проверява на място дали отговаря на истината подаденото от службите. Сега това се приема на вяра и добра воля. Предлага се и задължително да има графа дали дадено проверявано лице е работило в бившата Държавна сигурност. Комисията ще има повече правомощия по отношение на това какви материали се унищожават във ведомствата, включително и в самите тайни структури. Това са все неща, които определено биха могли да орежат правомощията поне на НСС и ВКР. Докато в момента те могат почти анонимно да определят дали едно лице да има или не достъп до държавните секрети, както и дали една фирма да бъде допусната или не до специални поръчки.
Само за миналата година е даден достъп до класифицирана информация на повече от 13 000 човека, като над 4300 от тях са с допуск до най-високата степен: "строго секретно". Този процес продължи и тази година. Което ще рече, че службите разполагат с най-подробната информация за поне 20 000 човека в държавата. При това хора на най-възлови места. Затова е и повече от естествено те да бъдат поне по някакъв начин контролирани. Както и самата ДКСИ.
На фона на всичко случващо се дойде
и екстравагантната идея на военния министър
и шеф в политическия съвет на НСДВ Николай Свинаров. А тя е: допуск до тайните на НАТО да се поиска за проектокабинетите на всяка от по-големите партии. Така той доразви лансираната вече теза, че е добре формациите с претенции към властта да представят своите управленски екипи - премиер и министри. Президентът Първанов подкрепи идеята, макар и не в прав текст. Председателят на ДКСИ Цвета Маркова също даде рамо на военния министър. Според нея промените в закона били логична стъпка в съзвучие с ратифицираното от България Споразумение за сигурността. Свинаров посочи, че 12 от сегашните министри са с най-високо ниво на секретност "космо топ сикрет". И запита какво би станало, ако някой от следващите министри не получи подобен достъп. "Видяхме какво стана за един генерал, какво да си мислим за един министър", аргументира се военният министър.
---каре---
Ако се приеме идеята на Свинаров, основните партии би трябвало да изпратят проектокабинетите си първо в контраразузнаването. Първо НСС подробно трябва да проучи желаещите да бъдат министри след изборите и да им даде или откаже допуск до българска секретна информация. Чак после партията може да иска от ДКСИ да ги провери за натовски сертификат. А това означава едно: спецслужбите и ДКСИ да решават кой да е министър и кой не, а не бъдещото парламентарно мнозинство. В тази верига не трябва да се пропуска и прокуратурата. Защото по закон никой няма право дори да поиска достъп до национална секретна информация, а оттам и до натовска, ако срещу него има дори само образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер.
---
Нощен гърмеж що ли ме буди