Миналогодишната външнополитическа прогноза беше лесна - най-важното събитие бяха изборите в САЩ и задачата ни се свеждаше в общи линии да прогнозираме дали американците ще изберат Буш или не. Писахме, че е по-вероятно да спечели Буш. И че за българите е по-важно кой ще бъде следващият президент на САЩ, отколкото кой ще спечели парламентарните избори у нас.

Както е модерно да се казва в българските политически среди, тази оценка можем да я "препотвърдим" (впрочем тази липсваща в речника дума си е чист бушизъм, но бушизмите са модерни). Тази година ярко световно събитие като изборите в САЩ не се очаква. Изборите в България няма да имат значение за световната политика, пък и никоя парламентарно представена политическа сила у нас няма намерение да се опъва на американците. Български Сапатеро няма да има. Ще останем в Ирак. Ако нашите политици са взели модел от някого, това сякаш е новият председател на Еврокомисията Дурау Барозу. Хлъзгав, неинтересен, но пробивен и следващ модата във Вашингтон. Политическата му биография на митингаджия маоист няма никакво значение. За американците няма значение на кого си вярвал по-рано, важно е кого слушаш сега.

Европейските неоконсерватори имат бъдеще, защото САЩ умеят да ги издигат на ръководни позиции в родните им елити. Стига да изповядват философията "не мисли какво Америка може да направи за твоята страна, мисли твоята страна какво може да направи за Америка". В този смисъл през 2005 г. България ще даде част от територията и въздушното си пространство си за бази на САЩ. Това ще бъде обявено за епохален успех.

Преди изборите в САЩ светът се чудеше дали Буш няма да се промени през втория си мандат, да извлече поуки от грешките от първия. След като се разбра, че Кондолиза Райс сменя Колин Пауъл, тези илюзии изчезнаха. Буш не възнамерява да коригира каквото и да било, защото не смята, че е сгрешил. Все пак той си даде сметка, че по време на втория си мандат едва ли може да си позволи още една авантюра като иракската. Това е добре, защото през май 2002 г. Буш хранеше илюзии, че с няколко бързи удара като този срещу Багдад ще демократизира целия Близък изток.

Хубавото при Буш е, че приема спокойно, че 8 или 9 десети от европейците не го харесват. Америка има потенциал, ако иска, да накара да замлъкнат критикарите. Но не го прави, поне засега. Критиките обаче стават все по-маргинални. Буш не само вярва, той успява да внуши на политическите елити по света, че истинската оценка за него, добрата оценка, ще дойде след десетилетия. Това е голям успех.

Предизборната му тактика беше по своему гениална: той показа праволинейност, която в нужния момент се хареса повече от криволичещата линия на Кери.

Случаят Ирак е една илюстрация на значението на понятието неоконсерватизъм. За неоконсерваторите няма значение какво става по света,



важно е САЩ да бъдат застраховани срещу всички злини



Такава беше и идеята за космическия щит.

Днес САЩ смятат, че независимо дали войната срещу тероризма може или не да бъде спечелена в глобален план САЩ ще бъдат най-добре защитената от тероризъм територия на света.

Терористите се оказаха примамени в Ирак и това допринесе този модел да работи успешно. Факт е, че след 11 септември нямаше нито един терористичен атентат на територията на САЩ. Това е несъмнен успех на управлението на Джордж Буш. Цялата тази американска идилия обаче би могла да рухне, ако "Ал Кайда" все пак пробие в САЩ с нов атентат. Ако трябва да влезем в ролята на гадатели, да се случи това през 2005 г. е малко вероятно. По две причини - защото бяха взети много мерки и защото ислямистите са заети другаде.

Алтернативното на неоконсервативното мислене търси решения не чрез изграждането на стени и щитове, а чрез решаване на проблемите глобално. Тази администрация на САЩ нехае за глобалното затопляне. Жалко, защото само САЩ имат лидерски и технологичен потенциал, който да смекчи за света последиците от катастрофи като гигантското цунами, помело на 26 декември бреговете на Югоизточна Азия. Загрижеността за съдбата на планетата, изразител на която в миналото беше Ал Гор като вицепрезидент, има опасност съвсем да се маргинализира.

Втората Америка, която видяхме, че все пак съществува около изборите, също има опасност да се маргинализира. Джордж Сорос, който е харчил милиарди, за да демократизира други общества, би следвало да се замисли дали собствената му страна не се нуждае остро от подобна терапия. Учудващо е, че САЩ, която има значителен процент цветнокожо население, до такава степен нехаят за проблемите на Африка, която буквално загива от глад, болести и лошо управление.



Близкият изток ще бъде тема номер 1



в началото на тази година. През януари са както палестинските, така и иракските избори. Иракските избори се очертават като провал, защото цели части от страната няма да участват в тях. Но те ще бъдат обявени за успешни и ще бъдат споменавани във всички речи на Буш по същия начин, по който Брежнев споменаваше историческите решения на поредния конгрес на КПСС. По близкоизточния проблем на палестинците ще бъде предложена формулата от Косово: стандарти преди статут.

Затова е малко вероятно на самото Косово да бъде даден статут, преди да бъдат постигнати нормални стандарти на съжителство между албанци и сърби. Балканският регион ще продължи да бъде държан в контролирано напрежение. За щастие, когато Западът говори за Балканите, той няма предвид България, а териториите западно от нас. Тази емиграция на страната ни от собствения й регион е най-големият успех на българския преход.

Заради оранжевата революция в Украйна връзките на САЩ с Русия ще се обтегнат още. Ако на Киев бъде предложено пълноправно членство в НАТО, термометърът на отношенията Вашингтон-Москва ще замръзне. В този смисъл много зависи от Виктор Юшченко, но не само от него. Евросъюзът би трябвало да предложи на Украйна пълноправно членство в ЕС, като същевременно страните от ЕС, членуващи в НАТО, заявят, че не желаят Украйна да се присъедини към Северноатлантическия пакт. Това едва ли ще стане обаче, защото страните в ЕС са прекалено объркани от проблема с турската кандидатура и Украйна им идва в повече. Всякакви погрешни стъпки около деликатните теми могат да доведат до разделянето на Украйна. Нещо, към което Кремъл без съмнение се стреми.



Евросъюзът навлиза в труден етап



Дискусиите по бюджета за 2007-2013 г. вече показват, че Европейският съюз няма да е това, което сме мислили, когато страната е започвала преговорите. В него ще има все по-малко "социалдемокрация", наложена в миналото от левичари като Фелипе Гонсалес, и все повече егоизъм. Застрашени от драстично орязване са помощите за изоставащите региони, на които най-много се надяваха новите страни-членки и кандидатките България и Румъния. Испания, нищо че пак е ръководена от социалдемократ, вече настоява да се премахнат думите "солидарност" и "особени нужди" на новите членки при подпомагането на изоставащите региони.

Друг проблем са референдумите за ратифициране на Европейската конституция. Възможно е някои от тях да се провалят, например във Великобритания, но това ще стане едва през 2006 г. Затова до подписването на договора ни за присъединяване към ЕС през април или май 2005 г. особени препятствия не би трябвало да има. В Румъния посоченият от Траян Бъсеску премиер Калин Попеску Търичану успя да състави правителство, което може да спечели симпатиите на Запада и - по-важно - има мнозинство в парламента. То обаче е формирано с гласовете на малки партии, предали предишния си покровител - социалдемократите. Предателят пак може да предаде.

Това, което най-много ще се промени през 2005 г., е мисленето. Вече се приема за съвсем нормално в едно демократическо общество политическият елит да води политика в пълно противоречие с настроенията на обществото. При това в деидеологизирания постмодерен свят се настанява нова идеология с религиозни корени. Неслучайно Соломон Паси цитира Библията - позоваванията на Стария завет са задължителни за неоконсерваторите. Това залитане към изкривената религия е много опасно в контекста на войната с ислямския тероризъм. То би могло да се задълбочи, ако от нас си отиде папа Йоан-Павел Втори, най-авторитетният критик на родения отново християнин Джордж Буш. Не дай боже следващият папа да се окаже неоконсерватор!