|
Кметицата на Гела Калинка Драганова стана популярна, след като през лятото не допусна автобус с английски туристи да влезе в селото. Така тя даде реципрочен отговор на английското посолство, което преди това пък бе отказало визи на фолклорния ансамбъл на Гела за участие във фестивал в Уелс.
Тактиката на Драганова се оказа печеливша и музикантите успяха да заминат за Острова. А кметицата спечели симпатиите на цяла България с достойното си поведение. Едва ли някой щеше да се изненада, ако точно тя бе получила награда за политик на годината.
---
- Г-жо Драганова, кое беше за вас най-голямото събитие за 2004 г.?
- Тази година за мен най-голямото събитие беше това, което ни се случи с англичаните. В тази ситуация действах по женски, емоционално, но постигнах целта си. Трябваше да заведа нашия ансамбъл "Манол Радичев" в Англия. Англичаните обаче си позволиха обидни и оскърбителни думи - че сме бедни, че нямаме място там, че тук също има фестивали. Но ние все пак отидохме и се върнахме с награди.
- Оттогава имали ли сте някакви контакти с англичани?
- Два пъти в седмицата английски туристически групи посещават Гела. Някои от тях знаят за историята, която стана през лятото, и идват специално, за да се снимат с мен. Наскоро имаше пък едни шотландци. Те бяха особено щастливи, като научиха за този случай. Един от тях взе огромна табела "Село Гела" от коридора в кметството, сложи я пред групата и се снимахме с нея. Искаше да се знае, че е бил тук. Шотландците ни поздравиха за това, което сме направили. И заявиха, че и те по някакъв начин трябва да си извоюват свободата. Може да се каже, че им дадохме пример.
- А англичаните какво казват?
- Казват, че съжаляват за случилото се и че се надяват отсега нататък да няма такива неща. Държат се сдържано и учтиво, типично по английски.
- През 2004 г. България влезе в НАТО и приключи преговорите с ЕС. Това ли е най-важното събитие за изтичащата година?
- Мисля, че това е много важно за нашата държава. Надявам се влизането ни в НАТО да донесе добро на България. Затварянето на главите в преговорите с ЕС също е от голямо значение. Ние възлагаме много надежди на ЕС. Гела участва в няколко проекта и ги спечели. По линия на ФАР беше ремонтирана цялата пътна отсечка от Широка лъка до Гела. Спечелихме и проекти за почистване на сметищата, за младежка заетост.
- Каква според вас ще е конкретната ни полза от влизането в ЕС?
- Скоро имах среща с един колега от Гърция. Той ми каза: "Нямате си представа колко е добре да сте в ЕС. Има много пари, но трябва да знаете как да ги искате и как да работите с тях." Така че сигурно ще живеем по-добре, но се иска работа. И то доста.
- Ще съумее ли ЕС да промени отношението ни към труда?
- Точно за това много се страхувам. Доста от качествения народ вече го няма, визирам специално в Гела.
- Хората, които са напунали Гела, поддържат ли връзка с роднините си?
- Да, поддържат. И доколкото знам, искат да се върнат, ако нещата се оправят. Никой не си е продал къщата. Аз се надявам да стартира един проект за изграждането на Перелик - ски-влекове, писти и т. н. Надявам се, че това ще обърне живота тук. С картофите и с млякото няма да влезем в ЕС. Туризмът ще е нещото, с което ще можем да го направим.
- Как е тази година сезонът?
- Пълно е, не можем да се оплачем. Всички къщи и хотели са заети. Даже съжалявам, че Пловдивският панаир имаха сграда, която в най-неудобния момент решиха да продават. Сега е кошмар, няма къде да настаним хората. Но сняг поне имаме, 20 см.
- Какво най-много пречи при работата ви като кмет? Какво мислите, че държавата може да направи, но не е направила?
- Ако има малко повече средства, ние сами ще се справим. Липсата на финанси ни е най-големият препъникамък.
- Има ли някакви закони или други нормативни актове, които според вас би трябвало да се променят, за да тръгнат нещата по-добре?
- Нас тук законите като че ли не ни касаят много. Но трябва да се погледне на тези изостанали райони, балканските, които са и без това обезлюдени. Хората в Гела видяха как е в Англия и ако има как да си направят къщите като техните, нещата ще се подобрят. Иначе се стараем, инфраструктурата ни е добра, селото ни е приятно, чисто, проветриво. Но много неща не ни достигат.
- Ако бяхте на мястото на финансовия министър, за какво щяхте да изхарчите бюджетния излишък?
- Доколкото знам, те дадоха пари за болни деца, което е благороден жест. Унизително е, не дай боже, да имаш болно дете и да тръгнеш да търсиш пари както досега - от врата на врата, от човек на човек, чрез медиите. Да не говорим, че има мошеници и шарлатани, които злоупотребяват с доверието на хората. Като майка приветствам това, че правителството се сети за децата.
Иначе би трябвало да се отделят пари и за подобряване на инфраструктурата. Това според мен е най-важното. България няма пътища. Има неугледни селища, които нямат канализация, водопровод.
- Напоследък правителството повишава своя рейтинг. Според вас това реално ли е, или изкуствено се помпа?
- В интерес на истината има неща от дейността на правителството, които одобрявам и които не одобрявам. Социалните помощи, които дават за временната заетост например, са скрита безработица. Дават се пари на отрепките. И човек много трудно може да ги накара да работят. Това при мен е един много голям проблем. И други мои колеги са споделяли, че имат подобни затруднения.
Иначе демонстрационните проекти, които се предприеха, не са лоши. В Широка лъка направиха една прекрасна чешма, една спирка и една детска площадка. Човек има нужда от тези неща.
- На чешмата има ли надпис, че е построена от НДСВ?
- Не. Но е много красиво. В съседното село също направиха детска площадка. Там също няма показност. Мисля, че подобни табели не трябва да се слагат, то така или иначе се научава кой е построил нещо. Аз лично също чакам пари през пролетта, дай боже да има. Ще направя пред кметството една беседка за отдих на хората, пейчици, детска площадка. Имам само три деца в селото, но защо пък да не дойдат да си поиграят.
- Какво мислите за делото в Либия? Нашата дипломация там дълго време беше точно противоположна на вашата в Гела.
- Аз мисля, че тихата дипломация ни изигра лоша шега. Може би трябваше по-сериозно да подходим. Чувам, че напоследък пластовете се размърдват и ще се вземат по-драстични мерки. Либия вече се показа какво представлява, тя иска пари от нас. Аз съм против тихата дипломация. От собствен опит виждам, че колкото си по-тих, толкова повече нищо не става. Когато действаш достойно, когато знаеш, че си прав, нещата се получават.
- Не мислите ли, че все пак едно е да имаш работа с англичани и съвсем друго - с либийци?
- С либийците е по-трудно наистина. Все пак смятам, че англичаните са културна нация, по-цивилизована. Човек по-може да разчита на тях. Въпреки че аз лично не вярвах, че ще ни пуснат. Не разбрах кое ги стресна, кое ги уплаши. Аз им казах, че не може по този начин да се действа, след като се бием рамо до рамо в Ирак, след като утре ще сме заедно в ЕС. Дори попитах посланика как ще се процедира, когато влезем в съюза. Той ми каза, че визите пак може да останат за българите. Дано да не е така.
- Кой според вас ще спечели изборите догодина?
- Така като гледам настроението на хората, тук ще спечели БСП. Тази партия има по-социална политика, специално в нашия район. Отношението им към хората е малко по-друго, гледат по-внимателно. Във всички села идват общинарите им, беседват с хората, близко до народа са.
Мисля обаче, че няма да имат мнозинство. Аз по принцип съм за едно коалиционно правителство, не искам да ни управлява една партия.
- Коя трябва да бъде другата партия, която да влезе в това коалиционно правителство?
- Надявам се да не е ДПС. Този балансьор не ми харесва, въпреки че те вече трайно се утвърдиха в политиката. Балансират в няколко правителства вече.
|
