Щом отшумят салютите, провождащи поредна година, неизбежно ни обзема усещането за ново начало. Илюзия, разбира се, защото времето не знае спирки и няма начало, нито край.



И все пак е някакво начало,



особено като се замислим за предизвестените сериозни промени, които ни чакат през новата година. В програмата за следващите няколко месеца се включват нов парламент и съответно ново правителство. За българския бизнес това е почти като нова ера или поредно разместване на пазарните пластове, защото всяка нова власт през последните 15 години пристига със своя собствен фирмен антураж. Фаворитите на новата власт неизбежно изместват кръга от приближени на предишната от списъка на абонираните за спечелване на публични търгове и секретни държавни поръчки. В ново русло тръгват и паричните потоци. Новата стопанска вълна приижда като цунами и променя картината на цели отрасли. Но тези размествания сред лидерите на местния бизнес са буря в чаша вода, сравнени с истинския



стопански катаклизъм, който предстои



при включването на страната в европейското икономическо пространство. До това съществено ново начало остават още две години, но в действителност то ще бъде предрешено от договора, който ще подпише след няколко месеца сегашният кабинет. Учудващо е, че след цяла петилетка преговори за присъединяване толкова малко се знае за условията и поетите ангажименти. Преди време показваха на снимка подготвените за подписване документи - огромна купчина от 40 тлъсти тома, за които ни уведомиха, че тежат към сто кила. А какво пише в тях все още е светая светих, до която достъп имат само най-посветените. Останалите си живеем с уплаха, породен от опит и косвени сведения. А ако вярно разказваха по този повод един поляк (че на нашите в Брюксел им викали "yes-men", "хората - да") и един румънец (че българската снага била лишена от ключовия елемент в интимния тоалет), значи има сериозен повод и за пазене на тайна, а и за притеснение. Всъщност в България



сега се кове нова държава



Илюзия е да вярваме, че ще остане непроменена и постарому която и да е област от живота. Пък и едва ли има и 10% от българите, които да искат нещата да вървят постарому. Въпросът не е дали, а как да стават промените (и в частност кой да ги прави). Досега принципните решения изникват изневиделица и се оказва, че всички сме изправени пред свършения факт. Тази стратегия устройва само трайно закотвените във властта 2-3 хиляди души, защото им гарантира оцеляване. Всички останали - и особено хората, които влагат парите си в българската икономика, - имат видим интерес важните решения да се вземат прозрачно и след като са обсъдени всички възможности и аргументи.

През следващата година предстоят (и знаем, че са поети неведнъж обещания) сериозни промени в самото държавно устройство на България. Затова е нужно



следващият парламент да е велик,



дошло е време да изберем Народно събрание с правомощия да промени конституцията. В нашата история отдавна не е имало толкова важен повратен момент като този, който предстои с влизането на България в Европейския съюз. То е свързано с прекрояване на самата идея за държавата - вече като част от една междудържавна общност с общи органи за управление, наднационално законодателство, та дори и общ бюджет, обща парична единица и монетарна политика. Участието ни в Евросъюза променя следователно дори дефиницията за суверенитет, особено що се отнася до стопанския суверенитет на държавата. Не е редно, а според мен не е и възможно толкова значими изменения в държавността и управлението на обществото и икономиката да се правят "на парче", като продукт на поредния компромис в обикновения парламент. Твърде рисковано е тъй важни решения да се отлагат и да се препъват в несъбираемия кворум за конституционни промени. По-добре



да започнем на чисто,



с ясни правила за участието на страната в европейските общности, за компетенциите и мястото на съюзните институции в управлението на българската държава и икономика. Очевидно в действащата конституция зеят бели петна и лъщят противоречия с поетите ангажименти (дори с онези, които сме чували) за промяна на държавата. Но правото да вземат решение за свикване на конституционен парламент е в ръцете на днешните народни представители. Затова нужните конституционни промени могат да се окажат невъзможни поради поредната дребнава политическа комбинация. А това ще е лошо начало за европейската страница в историята на България.