|
--------------
У нас все още за най-голям враг на природата минават не хората, а държавата. Затова и на терена на екологията често се разчистват партийни сметки, а научните мотиви лесно се превръщат в политически. От друга страна, се шири разбирането, че гражданството все още не е узряло достатъчно и има нужда да бъде обучавано и насърчавано в дейностите по опазване на околната среда. И статистиката сочи, че неправителственият сектор е доста напреднал в това отношение. У нас има регистрирани над 300 екологични организации. Нищо, че състоянието на околната среда не отчита такова активно природозащитно присъствие. Причината е, че само някои от формациите работят интензивно в национален мащаб. Други се занимават с местни проблеми. А има и такива, които се задействат само при определени поводи като съдбата на АЕЦ или автомагистрала "Люлин" например. Затова и повечето хора трудно биха могли да назоват някоя от екоорганизациите. Още по-трудно пък може да се направи оценка на работата им. Защото освен еколози в акциите се включват и бизнесмени (целящи да затруднят конкуренцията), политици (търсещи дивиденти от всяка наченка на народно недоволство срещу властта), и хора с откровени психически отклонения, които виждат смъртна опасност във всяка човешката дейност.
У нас от всичките 300 природозащитни формации
действащите с мащаб са не повече от десетина
Като най-видими естествено са ефектите от работата им на национално ниво. Особено амбициозни в това отношение са активистите от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и "Зелени Балкани" - федерация на 4 регионални природозащитни сдружения. И двете формации често работят заедно и партнират на екоминистерството.
БДЗП е основано през 1988 г. Особено популярна сред дейностите на дружеството е годишното преброяване на птиците у нас, както и на белите щъркели, което се прави веднъж на 10 години. Самото обхождане на терените и търсене на хвъркатите се извършва от доброволци, които симпатизират на организацията, без да са нейни активисти. В тези акции участват и хората на "Зелени Балкани". БДЗП всъщност е партньорът на BirdLife International у нас, а иначе работи по международни проекти в над 20 страни.
Опазването на хвъркатите и по-специално на особено редките египетски лешояди е основна цел на Фонда за дивата флора и фауна, който се прочу с нетрадиционните си методи на работа. За да спасят популацията на ценните птици и да предотвратят отравянето им с химикали, активистите на организацията
цяла година раздаваха безплатно агнета на селяни,
чиито стада бяха похитени от вълци. Компенсацията с живи животни имаше за цел да откаже хората от практиката да залагат отрови срещу хищниците, които са опасни и за птиците.
Антидот каузата се явява начало на дейността на друга от големите екоорганизации у нас - федерацията "Зелени Балкани". Нейните активисти се проявяват за първи път през 1988 г., когато по думите им бившата тоталитарна власт в България извършва едно от най-тежките престъпления срещу биологичното разнообразие на Европа. Тогава из страната са разпръснати стотици хиляди тонове отровни химични препарати, които предизвикват смъртта на повече от 1 млн. зимуващи у нас диви птици. Това провокира и първата у нас екологична демонстрация на група студенти и научни работници.
Формалното учредяване на "Зелени Балкани" е през 1992 г., а в момента организацията членува в много световни мрежи и формации и печели проекти от ФАР, Американската агенция за международно развитие, Световната банка и др. донори.
Случаят с кампанията срещу използването на отрови по полето през 1988 г. минава за начало и в дейността на още една екоорганизация - "Балкани". Тя е известна с програмите си за
защитата на прилепите и влажните зони
В миналото "Балкани" също е била част от "Зелени Балкани", но както се случва с много неща у нас, и тук се е намерила причина за разкол.
Добрите отношения и взаимодействието с властите на природозащитниците често имат положителен ефект не само за околната среда, но и за имиджа и финансовото състояние на самите организации. Екоминистерството и други ведомства имат специални фондове за подпомагане на неправителствения сектор. Затова не е случайно, че сред неправителствените организации има и такива, които са се специализирали в консултантската дейност и на практика учат колегите си как да подготвят и защитят проектите си, а след това и да ги прилагат на практика. Така работят във фондация "Тайм екопроекти", чиито донори също са престижни - Програмата за развитие на ООН, ФАР и др.
Обучението на гражданите и институциите е основна задача и в работата на още една неправителствена природозащитна организация - Информационния и учебен център по екология (ИУЦЕ). Тя е създадена през 1992 г. и оттогава досега си е спечелила славата на един от най-последователните критици на работата на екоминистерството без значение коя партия е на власт.
Сред природозащитниците има и други организации, за които взаимодействието с властта не минава за особено престижно. Даже напротив - за тях е много по-голямо предизвикателство да търсят и намират пропуски в работата на ведомствата, да оспорват компетенцията на държавните експерти и да подлагат на съмнение всеки анализ за състоянието на околната среда у нас. Особено последователни в това отношение са представителите на "За Земята", които бяха двигател на гражданския протест срещу построяването на центъра за третиране на опасни отпадъци в Старозагорско.
Много от локалните екоорганизации работят благодарение на т. нар.
синдром на гражданството
"Not In My Back Yard" ("Не в моя заден двор"). Той се проявява всеки път, когато трябва да бъдат построени сметище, център за отпадъци и отрови или друго подобно съоръжение. Тогава в естествен съюзник на неправителствените еколози се превръщат гражданите, които принципно подкрепят действията по грижата за природата, но предпочитат те да се случват по-далеч от домовете им. Някои еколози са особено активни и когато трябва да се спрат строежи на сгради, магистрали, предприятия или нови писти в планините. Така например от национално движение "Екогласност" се произнасят по въпросите на екологията единствено когато трябва да се оспори построяването на АЕЦ "Белене".
Привличането на алтернативни експертизи и мнения на независими специалисти се превърна в схема на работа и на новосъздаденото национално "Движение за Зелена България" (ДЗБ). То беше учредено в началото на октомври от учени, общественици, актьори, писатели, музиканти, като целта на инициаторите беше да покажат, че ще работят единствено в името на общото благо. Преди десетина дни неговите активисти дори успяха почти насила да изтръгнат обещание от екоминистерството, че ще се вземат бързи мерки срещу замърсяванията на Гълъбово.
--------Грижи----------------
Клонът на "Зелени Балкани" в Стара Загора създава и поддържа единствения у нас Център за рехабилитация и размножаване на редки видове, в чието изграждане се участвали над 80 доброволци. От 1995 г. до края на 2003 г. там са лекувани 500 птици, от които 170 са върнати обратно в природата. От 2000 г. центърът е член на Световния съвет по рехабилитация на диви животни (IWRC) и инициатор за създаването на Балканска мрежа по рехабилитация на диви видове. Мрежата се разрасна на източноевропейско ниво и в Близкия изток. Освен страни от Балканите към групата се присъединиха Словакия, Израел, Малта, Палестина, Ливан. Българското правителство също призна центъра и му даде статут на Спасителен CITES център, което му дава правото да регламентира търговията с птици.
---------Пробив
Законът дава възможност на независимите еколози да спъват или поне да забавят строежите на нови обекти, защото всеки такъв се нуждае от издаването на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Този документ обаче е много удобен за оспорване в съда. Заради което пък самите еколози нерядко са подозирани, че обслужват корпоративни интереси на засегнати. Критично настроените към държавата организации обаче редовно привличат на своя страна международни експерти, а провеждането на алтернативни анализи и замервания за състоянието на околната среда е техен основен аргумент в спора с официалната позиция. Такъв беше и последният случай във войната на "Екогласност" срещу АЕЦ "Белене", когато срещу втората атомна централа у нас се обявиха и активистите от "Грийнпийс".
|