|
"Какво да кажа? Аз съм роден в едно селце - Любен Каравелово, намиращо са на 25 км от Варна. Ето днес с моята сестра си говорихме, че човек има някакво предназначение, идвайки на тази земя. През цялото време в мен гореше една такава малка тиха мисъл да стана евентуално музикант. Аз имам много млади родители, за съжаление баща ми вече си отиде от тази земя. Майка ми не е имала 17 г., когато аз съм се родил. Така че живях в една много младежка атмосфера.
Вкъщи винаги пристигаха различни музиканти,
които свиреха на акордеон, пееха народни песни. Майка ми и баща ми много хубаво танцуваха, пееха. Беше страхотно", разказва Калуди Калудов по време на едно от завръщанията си в България.
Именитият ни певец в момента живее със семейството си в Полша, но не забравя и родината си, където често прескача да пее. Той с умиление си припомня детството и бохемската атмосфера на родната къща, която всъщност го е запалила по музиката. Родителите му обаче не са професионални музиканти, въпреки че майка му имала голямо желание да стане народна певица. "Но баща ми беше доста ревнив и просто й забрани. Неговият морал беше от друга планета", обяснява тенорът.
След като семейството се преместило във Варна, 8-годишният Калуди започнал доста сериозно да обмисля как да започне да учи музика.
Първите му певчески опити
обаче започват година по-рано. "Мечтата на баща ми била да има цигулка. Но за онова време този инструмент бил много скъп, а дядо ми не можел да си го позволи. Затова баща ми решил да купи на своя син какъвто инструмент хареса. А аз исках да свиря на акордеон. И като завърших първи клас с шестица, хвърча със свидетелството към къщи и чувам акордеон да звучи от втория етаж. Веднага натам се насочих. За мен акордеонът беше свято нещо. Викам: на кого е бе, татко? А то едно чисто ново акордеонче. Той каза: за теб е. Ооо, какво щастие... На първия месец аз вече свирех и пеех заедно с него. Срещу нас се строеше читалище и аз излизах на едно балконче, сядах на едно столче и започвах да пея. А те все ме караха да им пея "Марийче, ле", припомня си Калуди Калудов.
След това в живота му настъпил т. нар. варненски период. След като завършил осми клас, се насочил към Музикалното училище. Изпял на комисията с акордеона си италианската песен "В безкрайността". "Тогава още не знаех какво означават думите, но ги пеех със сърце." Не го приели обаче, а обяснението било, че няма глас. Препратили го към народното училище в Котел.
По принуда завършил Техникум за двигатели
с вътрешно горене. "Как съм завършил и аз не знам. Това беше моята житейска трагедия. Трябваше да уча за оборот на запалване и т. н. А по металообработване взех тройка с една песен на Бисер Киров."
След техникума карал задължителна практика в завод "Васил Коларов". "Правехме дизелови двигатели за трактори", уточнява прочутият певец. Именно там обаче той срещнал един работник, когото всички наричали Чико. Той свирел на китара, пеел арии, а мечтата на живота му била да стане оперен певец. "За мен тогава това беше нещо шашващо. Като чуех опера и запушвах уши. Този човек обаче започна да ми разказва истории като на Травиата, разни житейски трагедии, пееше ми теми и аз направо настръхвах."
Така един ден попаднал при педагожката Веселина Зафирова. Тя го прослушала, разпяла го, след това направо го нахокала с думите: "Абе, глупчо, къде си тръгнал из тия масла да се цапаш. Ти си тенор, имаш световен глас. Ще направиш страшна кариера." Той в началото помислил, че тя се шегува. Но после повярвал и й се доверил. Зафирова толкова се въодушевила, че
започнала да го обучава абсолютно безплатно
След 6 месеца Калуди Калудов кандидатствал в сформиращия се тогава Военноморски ансамбъл, чийто артистичен директор бил хоровият диригент и композитор Атанас Димитров. Той го научил на още много тънкости. "Това бяха моите първи възпитатели. Бях само 17-годишен. Така започна моето учение."
След още 6 месеца бил обявен конкурс за естрадни изпълнители. Калуди Калудов решил да се пробва. Харесали го веднага. Но една от ученичките на Зафирова го издала, без да иска. А педагожката го смъмрила и поставила ултиматум да му е за последен път. "Много ми помогна тази жена. Тя ми даде първоначалната космическа скорост", е категоричен певецът.
Първият фестивал, на който опитал късмета си, бил "Светослав Обретенов". Получил бронзов медал. Обещали му да го приемат в Консерваторията. "Първото нещо, което получих като студент, бяха два шамара - отляво и отдясно", с горчивина си припомня Калудов. След известно лутане из Консерваторията го насочили към Лиляна Жабленска. Тя много го харесала. Първи курс пеел само до ла бемол, което не е високо за тенор.
След няколко месеца се явил на прослушване
за конкурс в чужбина. Одобрили го. Това бил и първият му по-сериозен успех. Още повече че го одобрили едни от най-големите родни музиканти.
Във втори курс заминал за Женева с помощта на Жабленска. Нейното семейство го издържало там. "Аз трябваше само да си платя пътните и някакви франкове. Милите ми родители как събраха пари... Кой знае колко дълго са ги изплащали. Във влака спях в коридора." В Женева спечелил бронзов медал.
В трети курс пък се оженил и се родило първото му дете. Случил се във Варшава по това време. И докато чакал раждането, пеел в тамошната консерватория. По една случайност го чул деканът и решил да го прослуша. После му направил и второ прослушване, този път във Варшавската опера. Дали му ролята на Алфредо в "Травиата". "В четвърти курс вече пеех на сцена", казва Калудов.
Официалният му дебют обаче бил в Пловдив
След което заминал за Варшава, където първите критики за изявите му били повече от блестящи. За известно време работил и в Софийската опера. Заради жилищни неволи обаче бил принуден да подаде молба за напускане. Просто нямало къде да се подслони. Тогавашният министър на културата Георги Йорданов обаче, като разбрал какво е положението, веднага дал заповед да му се намери апартамент, и то тристаен. "Първите месеци нямах ни ток, ни топла вода. Светих си със свещи. Спях на земята, докато събера пари да си купя един матрак. Така започна моята идилия", казва Калуди Калудов.
Станал солист на Софийската опера и имал късмет да работи с мнозина големи певци и режисьори. И изведнъж на хоризонта изгряла "Атила". Подготвяли я във виенската Щатсопера. Преди това обаче в Софийска опера поставили същия спектакъл. Във Виена ролята на Атила изпълнявал Николай Гяуров. Случило се така, че титулярният тенор се разболял и трябвало спешно да му намерят заместник. Купили му билет, резервирали му хотел, сключили договор и той заминал. Участието му в "Атила" в ролята на Форесто
му отворило със замах много врати
"Оттам започна животът", шегува се певецът.
Започнали да го канят из цяла Европа. "Аз се шашнах", признава си чистосърдечно Калудов. Осем години по-късно го поканили в миланската "Ла Скала" за същата роля, но под диригентството на Рикардо Мути. Затова и "Атила" е сред най-скъпите на сърцето му опери.
Калуди Калудов е пял по най-големите европейски сцени и с най-големите оперни певци. Но има и две сцени, на които все още не е гостувал - "Метрополитен" и "Ковънт Гардън". Що се отнася до записите, то в края на май във Варшава той получи официално своята втора Златна плоча за албума "Канцонета". Извън тези две изяви Калуди Калудов е артистичен директор на международния певчески фестивал "Viva il canto", който се провежда в град на границата между Чехия и Полша.
По негова идея се учредява асоциация "Булканто" в България, която прави майсторски класове във Варна и
подпомага младите оперни певци
в тяхното вокално и професионално усъвършенстване. В Полша и в България пък има мениджърски агенции, които вече осигуряват договори на млади оперни певци.
На 27 юни Калуди Калудов ще се завърне в България за честването на своята първа учителка Веселина Зафирова. След това по покана на международния музикален фестивал "Варненско лято" той ще участва в концерт, който е на 30 юни. А на 4 юли ще се превъплъти в ролята на Радамес в "Аида" от Верди, постановка на Варненското оперно-филхармонично дружество, след което веднага заминава за оперния фестивал в Савонлинна, Финландия. "Най-голямата ми мечта е, ако Господ ми позволи, да довърша това, което съм замислил. Или поне 60% от него", завършва Калуди Калудов.
|