|
Корените
36-годишният мъж разказва с усмивка за лутанията си през годините. С гордост заявява, че е роден в Полски Тръмбеш. "Това е градът на Веселин Маринов, на Христо Бойчев... А някой ден, може би, ще е и на Николай Хаджидончев", шегува се Ники. Дължи много за оформянето на ценностната си система на дядо си, чието име носи. "Той беше предприемчив, интелигентен човек. Основните правила в живота съм научил от него", обяснява Хаджидончев. Именно дядо му изиграва ключова роля при взимането на едно от най-съдбоносните решения в живота му. След като завършил русенската английска гимназия, кандидатствал едновременно в Икономическия институт в София и във военните училища във Варна и Велико Търново. Приели го и на трите места. Неговият личен избор бил Икономическият. Само че дядо му с мъдростта на човек, който си отива, препоръчал военното образование. "Имах нужда от дисциплина. Другите му аргументи бяха, че само в такова училище ще ми бъде осигурена храна и квартира и няма да е нужно да уча задочно, за да се издържам", разказа Ники. Избрал великотърновското училище, за да е по-близо до дядо си.
Военщината обаче не му била в кръвта. Не могъл да свикне с някои от процедурите и с лицемерието. Вътрешната неудовлетвореност от системата и атмосферата го карали често да бяга, което пък му донесло доста наказания. При едно подобно бягство "пропуснал" да влезе в БКП. "Бяха ме записали, без да ме питат, но съм липсвал при одобряването и така бях сред малцината, които завършиха училището като комсомолци", смее се днес Николай.
След Велико Търново го пратили в милиционерското училище в Пазарджик да обучава млади кадри. Разбрал обаче, че повече няма място в системата и започнал да пише рапорт след рапорт с искане да бъде освободен. Накрая, малко преди 10 ноември 1989 г., счупил оковите.
Домът
В старопрестолния град срещнал пловдивчанката Мария. Запознали ги общи приятели в началото на януари 1988 г. Почти светкавично взели решението да се оженят. Само че при военните подобна стъпка не била съвсем лесна. Министерството на отбраната проучило надеждна ли е бъдещата съпруга на офицера и едва тогава дало благословията си. Сватбата била на 23 юли 1988 г. Родил се Александър. Живели разделени известно време - Мария в Търново, където следвала изобразително изкуство, а Николай - в Пазарджик. След като той успял да се откопчи от МВР, се върнали в Полски Тръмбеш.
Николай говори с умиление за семейството си. Съжалява, че е вечно отсъстващият член. Съжалява и че Мария престанала да рисува, след като се оженили.
Алек вече е на 12 години и е перманентно влюбен. "Просто сменя обектите. Напоследък дори купуваха с майка си подарък за любимата му, която обаче го напуснала, след като го получила", обяснява таткото.
Малкият син Методи, чието галено име е Теди, е едва на 5 години. "Децата ми са прекрасни, чувствителни, интелегентни. Не съм имал проблеми с тях. Аз създавах много повече проблеми на моите родители", признава Хаджидончев. Иска да направи от синовете си добри хора и добри българи. Няма амбиции непременно те да учат в чужбина. Иска да им даде възможност да избират и ако имат потенциал, да го реализират.
"Нищо, което съм, което съм постигнал до момента, не би било възможно без Мария. Това е най-близкият ми приятел, човекът, който винаги е до мен. Смятам, че съм постигнал много. Доволен съм и се гордея. Защото съм го направил сам. Сам, но благодарение на нея," изпада в откровение бизнесменът, принуден да балансира между кариерата и семейството.
Любими мигове са му пътешествията из страната и чужбина със семейството. Другата семейна страст е риболовът. "Най-добре релаксирам, когато хвърлям въдицата в езеро или язовир, не обичам да ловя в река", обяснява вещо Ники.
Пътят от дребния до едрия бизнес
След като напуснал милиционерското училище, Хаджидончев се оказал на улицата на цивилния свят. А бил свикнал с високата заплата. Не го блазнела мисълта да се посвети на гражданската си специалност - двигатели с вътрешно горене. Започнал да продава аудиокасети. Правел пиратски записи. Оказало се, че и този вид търговия не е неговата страст. Тръгнали на посещение на роднини във Франция и Николай се върнал с решение за бъдещето си. Купил видеокамера. И започнал да снима сватби и кръщенета в Полски Тръмбеш. Бил монополист и печелел славно. Особено добри пари падали от циганските сватби. Получил ценен социален опит и сега може да общува с всякакви хора. Изкарвал с няколко часа работа на седмица 10-15 пъти повече от средната месечна заплата. Направил си дори барче в гараж. Когато Полски Тръмбеш се оказал тесен за поривите на Ники и Мария, отишли да живеят при родителите й в Пловдив. Но Николай установил, че не може да се храни семейство с камера в големия град. Спасителната идея му дошла от реклама на DHL по телевизията. Разтърсил се и разбрал, че има две куриерски компании - "Ин тайм" и DHL. Пратил и на двете еднакви писма, в които обосновавал защо е нужно да отворят офис в Пловдив. "Ин тайм" вече имали офис в Пловдив и му предложили да разкрие във Велико Търново. Той отказал. След седмица го поканили в DHL. Говорили половин час, 2 часа му обяснявали как се попълват товарителници и каква е работата. Връчили му една картина, един факс, 1 чувал пратки и го пратили да открие офиса в Пловдив. Задържал се около година в този бизнес и пак му станало тясно.
Прочел във вестник, че BAT (голям производител на цигари) си търси търговски представители. Пратил документи, интервюирали го и станал представител за Централна и Западна България. 6 месеца изкарал в тютюневия гигант. Пак във вестника прочел, че мултинационална компания си търси регионален мениджър за Централна България. Кандидатирал се и разбрал, че компанията е англо-холандската "Юниливър". Предложили му работата. При едно от интервютата го питали как се вижда след 5 години. "Без колебание отговорих "Генерален мениджър на Юниливър - България". Стартирал от регионален търговски мениджър за Централна България, после се занимавал с маркетинг. През 1995-1996 г. на пазара се появил
фалшив прах за пране ОМО
и Николай открил канала. И започнали да го заплашват. Независимо от това кариерата му следвала своя ход нагоре - старши, после национален мениджър по продажбите. През 1997 г. "Юниливър" напуска България, "заради това, че не може да работи в съответствие с кодекса за бизнеспринципи на компанията". Корупцията е една от причините.
Предложили му да стане мениджър по развитие на бизнеса за Централна и Източна Европа в Будапеща. Цялото семейство се пренесло.
Въпреки че стандартът му на живот бил несравнимо по-висок, месец след като отива в Будапеща Хаджидончев пише първото предложение компанията да се върне в България. "Не само, защото съм си българин. Убеден бях, че не бива да губим време. Пазарът се формираше и излезеш ли от него, няма начин да задържиш нишата", аргументира се той. Следвали 7-8 предложения. Първо предлагал да се направи представителство, но после проумял, че е по-добре да се създаде дъщерна фирма. Накрая шефовете му се съгласили. През есента на 1998 г. се върнал, за да подготвя разкриването на офиса. В края на 1998 г. регистрира "Юниливър България". На 23 февруари 1999 г. се отваря шампанското и се правят първите доставки. За "Метро". След въвеждането на компактната дистрибуционна структура миналата година компанията започва бързо да расте. За 2000 г. ръстът е с 30%. За тази очакват 40%. В рамките на Централна и Източна Европа българската фирма е най-бързоразвиващата се. Хаджидончев е горд с екипа си от 40 души в страната. Прекрасни мотивирани и интелигентни млади хора - така ги определя шефът им. Той разнообразява деловото си ежедневие с интересни инициативи, които имат обществено-полезен ефект. Преди време "Юниливър България" и фондация "За София" организират най-масовото почистване на зъби на деца и събират над 8000 деца на стадиона. Кандидатстват за Гинес. Миналата година Николай и бившият му съученик от русенската английска Диджей МС Камен раждат идеята за грандиозен купон "Акстраваганца". Довеждат "Антик" в България. Тази година инициативата е още по-мащабна. На 7 юли се очаква истинско стълпотворение на звезди, което да бъде музикалното събитие на годината.