:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,683,041
Активни 153
Страници 16,988
За един ден 1,302,066
Панаир

Нежният пол и мъжките роли

Огромната болка на феминизма е, че женският труд никога не е калкулиран правилно
Снимка: архив "Сега"
Един приятел обича да казва (естествено в мъжка компания, защото е възпитан човек, ако не в мислите си, поне в обноските): "Склонен съм да допусна, че и жената е човек, но ме е страх да избързам." Може да звучи странно, но историята на еманципацията твърде последователно следва логиката на тази, да си признаем, малко пошла шега. Нека не се забравя, че в твърде много езици думата "човек" или е в мъжки род, или съвпада с думата "мъж". Ето един тревожен лингвистичен факт, над който модерният феминизъм си струва да помисли. И още един - българската граматика не допуска женски род за думи като министър, президент, председател и други, свързани с мъжки роли в публичния живот.

----------------------------

Според различни политикономисти първото разделение на труда в историята на човека е било между мъжа и жената. Още в епохата на палеолита ролите били разпределени - мъжът трябвало да ловува, а жената да ражда деца, да ги отглежда и възпитава, да шие, да готви и да се занимава с леко мотично земеделие около входа на пещерата. И още тогава се породила експлоатацията. Единият бил онеправдан и това не бил мъжът, твърдят първите социалисти. "Жената е първото човешко същество, попаднало в робство", пише Август Бебел в своята книга "Женският въпрос". Тя е една от многото с това заглавие, издадени през XIX век. (К. Кауцки внася разнообразие, като кръщава своя труд по темата "Освобождението на жената".) На този въпрос лявата хуманитарна мисъл от времето на Маркс и Енгелс и по-късно винаги е отделяла специално внимание, на което пък твърде много жени отговорили с революционна преданост към комунистическите идеи. (Дали и премиерът Сакскобургготски не е прихванал нещо от този исторически опит?)

Отношенията между мъжа и жената са сърцевина на всяка цивилизация. В различните епохи и култури винаги е имало някакви традиционни различия и ограничения в техните роли и когато те са разумно разпределени и приемливи, обществото има шанс да се развива, или ако загине, то е поради друга причина. В исторически план мъжките роли винаги изглеждат някак привилегировани. В традиционните общества ролите на жената са предимно в частния живот, докато в обществения са запазени за т.нар. силен пол. Естествено всяка епоха помни и изключения.

В гръцката античност става



първото отделяне и затваряне на жената



в гинекея (женската част от жилището). Това трябва да е бил първообраз на източния харем. Атинското общество от времето на Перикъл (V в. пр.н.е.) изглежда е приличало на селище с фундаменталистки ислям. Ролите на жената се ограничавали в дома като домакиня, съпруга и майка. Тя е могла да бъде и куртизанка, но не и да съчетава тази роля с останалите. На агората няма жени.

В Спарта обаче положението било по-различно. Там е установена първата гинекократия. Според законите на Ликург (VIII в. пр.н.е.) спартанките били натоварени с някои несвойствени мъжки роли. До 30-годишна възраст те живеели в полуказармени условия и били възпитавани като мъже - тренирали бягане, борба, хвърляне на диск, копие, т.е. все воински умения. Там били направени и първите опити за социално инженерство. Държавата решавала коя жена от кой мъж и колко деца да ражда. Хилавите бебета били убивани. Така Спарта в усилието си да има качествени индивиди санкционирала промискуитет, семейството не било ясно институционализирано, нравите западнали и в крайна сметка войнствените лакедемонци загубили Пелопонеската война. Т.е. исторически по-перспективна се оказала традиционната Атинска демокрация с ясно обособени мъжки (Одисей) и женски (Пенелопа) роли. Това е един все пак хармоничен ред, в който мъжкото и женското взаимно се отразяват, свят, в който



мъжете създават закони, а жените - нрави.



Вероятно сбърканото спартанско общество иронизира Аристофан в комедията "Жените в народното събрание". Той пръв, макар и в ироничен план, поставя въпроса за правата на жените и в общи линии трасира хаоса, до който може да води истеричният феминизъм.

В Рим жената се радва на повече права и свободи, отколкото в Гърция, особено в епохата на империята, но римското право все пак я третира като човек, който не може без мъжко попечителство. Античният свят е мъжки свят и това Клеопатра трябва да го е разбрала, преди да приеме в обятията си Антоний.

В християнската епоха отношението към жената става, най-меко казано, сложно, но ще бъде преувеличено да се твърди, че е много демократично. Многобройните старозаветни, евангелски и апостолски текстове по този въпрос са давали през вековете храна за обтекаемо богословско красноречие в защита на различни и често противоречиви тези. Все пак трябва да се признае, че съвременната еманципация едва ли би била възможна без един важен епизод от Евангелието. Става дума за срещата между Христос и прелюбодейката. Подмамен от фарисеите да я съди по Мойсеевия закон (убиване с камъни), той, без да я поглежда, им отвръща: "Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея" (Йоан 8:7).

Забележителен е диалогът, който се провежда, след като фарисеите, объркани от отговора, се разотишли. Иисус пита прелюбодейката: "Жено, де са твоите обвинители? Никой ли не те осъди?" "Никой", отговаря жената. Това според френския писател Жан-Клод Баро е изключителен момент в историята на религиите. Той поставя Иисус на съвсем различно място от всички други пророци. Божият син, най-чистият между човеците, изправен пред прегрешилата жена, нито я порицава, нито чете назидателна проповед, а просто й казва: "И аз не те осъждам; иди си и недей вече греши."

Изправени пред подобни обстоятелства, моллите в Иран днес все още се придържат към Мойсеевия закон и това е съвсем основателна причина съвременният свят да гледа свъсено към някои детайли от ислямската цивилизация.

Ранното християнство признава малко абстрактно равенството между мъжа и жената. "Ако Бог искаше жената да бъде господар на мъжа, щеше да я направи от главата му, ако искаше да е роб, щеше да я направи от краката му, но понеже е искал тя да бъде другар, равен на мъжа, направил я е от ребро", пише Св. Августин. Но нека чуем и мнението на Св. ап. Павел по този въпрос.



"Не мъжът е от жената, а жената е от мъжа",



казва той и добавя "Както жената е от мъжа, тъй и мъжът е чрез жената, а всичко е от Бога." (I Кор. 11: 8,13) "Жените ви в църквата да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът. Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи." (I Кор. 14:34-35) Това ограничение е потвърдено и в правило 70 от VI Вселенски събор. Ето една от причините, поради които няма изгледи скоро жена да бъде избрана за патриарх или папа. Кардиналите от конклава ще продължават да сядат върху пробития стол, за да е сигурно, че са мъже.

През Средновековието и Ренесанса жената от полуробиня се превръща в домашна господарка. Но пак в това време

вероятността да попадне в примките на инквизицията заради най-дребно отклонение от предписаните й роли била много голяма. Човек никога не може точно да предвиди в каква посока ще деградира една идеология или религия.

От този период има множество забележителни примери за жени с несвойствен за пола и времето им обществен и исторически размах. Кралица Елизабет Тюдор (1533-1603) установила английското надмощие по море, Изабела Кастилска (1451-1504) положила значителни усилия за обединението на Испания, като държавник Екатерина Велика е достойна за своето име, а Жана д'Арк все още е символ на френското свободолюбие. Могат да се изредят още много активни жени в държавното управление, науката, изкуствата. Но това са по-скоро ярки изключения, жени в мъжки роли, с които те се справят впечатляващо.

През XVIII век, когато европейската история пуска поредния тираж за раздаване на човешки права, жената отново среща



предпазлива мъжка разсеяност.



Жените от средните класи са сред активните участнички във Френската революция, те наравно с мъжете учредяват политически клубове, участват във военните усилия, но през 1794 г. по въпроса за техните политически права Конвентът се произнася отрицателно. После и Гражданският кодекс на Наполеон прави същото. В тази измама има известна икономическа логика. Политикономистите на капитализма не пропускат да подчертаят, че женският труд в епохата на първоначално натрупване на капитала винаги е бил по-евтин.

Те обаче пропускат един детайл, който жените никога не забравят и от който в известен смисъл се ражда феминисткото движение през XIX век. Извън положения във фабриките нископлатен женски труд има още един женски труд у дома, свързан с готвене, пране, чистене, отглеждане и възпитаване на деца, с две думи труд за възпроизводство и поддържане в изправност на работната сила на мъжа. Този женски труд капиталът косвено използва, без никъде да го калкулира. Тази тънка капиталистическа измама започва да терзае женското сърце още в началото на по-миналия век. Тя вкарва жените в профсъюзните и левите работнически движения, за да отвоюват своите права.

Плод на това усилие е и международният ден на женската солидарност 8-ми март. Той е въведен в гражданско обръщение през 1911 г. по идея на Клара Цеткин и често е бил обект на иронични оценки и коментари. В миналото го наричаха



"ден на колежката",



а учрежденският му привкус винаги е излъчвал леко лицемерие. Но ще спрем дотук, защото, както твърди един явно патил мъж, "жената прощава презрение, грубост, ненавист, но не прощава ирония."

Правата, които в края на XVIII век буржоазните революции постигнали "за човека" по отношение на жените, били отстъпени след тежки политичеси битки и дълго мъжко колебание едва век и половина по-късно. Едва след Първата световна война в много от т. нар. цивилизовани страни, включително и у нас, жените получават избирателни права, а през 1948 г. във "Всеобщата декларация за правата на човека" ООН прогласява равенство на жените и мъжете. Превръщането на тази декларация в общоприета световна практика е дълъг и все още незавършен процес. Година по-късно Симон дьо Бовоар, съпругата на Жан Пол Сартр, издава забележителната книга "Вторият пол", в която леко разтоварва мъжете от отговорносттта за неблагоприятното положение на жената. Тя твърди, че не природата ограничава женските роли, а предразсъдъците, обичаите и архаични закони, за което и жените са повече или по-малко съучастни. Справедливостта налага да се съгласим с това мнение.

Да се защитават правата на жените вече изглежда малко демоде. Отчасти виновни за това са пищните гей-паради из различни западни столици.



Борбата между половете



през последните десетилетия премина на нов фронт. Хомосексуалистическият интернационал става все по-могъщ. Може би някой ден празникът 8-ми март ще изчезне. Това ще бъде знак, че отношенията между мъжете и жените са станали още по-хармонични. Но иззад свободата на нравите в днешния свят наднича една нова опасност. Може би не е далече времето, когато на улицата ще излезе честният хетеросексуален любовник, за да манифестира в защита на своите потъпкани човешки права. Дано в този тъжен ден той бъде подкрепен от една красива и весела, щастлива с природата си и доволна от житейските си роли жена.
 
Блага Димитрова и Йордан Василев - рядък случай, в който мъжът свети с отразената светлина на жена си.
 
Соломон Паси и Долорес Арсенова укрепват междуполовата солидарност в двора на МВнР.
 
Ренета Инджова може и да е била премиер, но патриарх няма да стане никога. Тази роля си е мъжка.
1718
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД