:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,307,844
Активни 97
Страници 13,971
За един ден 1,302,066
Епопея на забравените

Филип Тотю станал пъдар след Освобождението

Легендарният войвода умира беден и предаден от сина си и бойни другари
Сподвижникът на Раковски, приятелят на Ботев и Левски, легендарният войвода Филип Тотю, който 25 години всява страх и ужас в турците, след Освобождението през 1878 г. до смъртта си през 1907 г. е изоставен от нявгашните си другари по оръжие, предаден от син и братя и прекарва живота си в мизерия. Всъщност не е ли това началото на черната българска традиция на политическата неблагодарност? Странен е този обрат за човека, който има 4 смъртни присъди и три пъти бяга от затвора. Преди Освободителната война граф Игнатиев и Александър II се допитват до него къде руските войски да преминат Дунава. Той им казва да щурмуват не при Русе, както са избрали, а при Свищов, защото там брегът е слабо охраняван.

------------------

Още приживе Филип Тотю става легенда. Той е предводител на първата чета, едва от 30 души, която тръгва да освобождава България през 1867 г. Легендата тръгва от неговите врагове турците. Те разказват, че "Тотя куршум го не лови", защото при една битка стреляли от 2-3 метра в него. Той предугадил изстрела, извъртял се с пантерска бързина и вместо да попадне в гърдите му, куршумът го одраскал по ребрата. Когато го обсаждат в бащината му къща, той скача от покрива, стреля във въздуха с двата си пистолета и тогава тръгва името му "Хвъркатия Тотю".

И до днес иманярите търсят съкровищата му из пещери, скали и гори. Прославеният войвода взема откупи от турци заради отвлечени българки в размер на 30 000 гроша, торби със злато и жълтици. Сам той през 1875 година изпраща чета за Босна и Херцеговина и обяснява на юнаците: "Вие сте млади и не знаете как трябва да се бори човек за свобода. Хора като нас трябва да обират, да крадат, да лъжат и тогава да си постигнат целта." И великодушно дава за делото 180 златни наполеона.

Прославеният войвода е роден в махала "Гърците" до великотърновското село Вонеща вода и се казвал Тодор. Майка му е племенничка на друг борец за национална свобода, търновеца Велчо Джамджията, а към рода на чичо му принадлежи прословутия банкер Атанас Буров. Родителите му го оженили рано, щото бил див и непокорен и по тази причина решили, че жена му трябва да е по-възрастна, та да го опитоми. Тъй Тодор едва 23-годишен се оженил за Минка, щерка на богат селянин през 1853 година. Младоженецът изтърпял година, жена му родила син и тогава той й рекъл: "Ей го сина ти. Искам да носи моето име, та ако стане нещо с мене, да има кой да ми продължи рода." Взел си калпака, тръгнал да си купува кон и



да става хайдутин



На Горнооряховския пазар се скарва с Мютиш ага, който му рекъл, че "гяурин такъв кон не може да купи". Тотю кипнал и му отрязал ухото. После разбрал, че в село Хотница турците отвлекли Кина - сестра на негов приятел, влязъл през комина, убил агата, взел откуп от 30 000 жълтици (такъв откуп той взема още два пъти) и избягал. Все пак пропаднал в затвора, а при мъченията нахлузили на главата му торба с негасена вар, която заптиите от време на време удряли с кол, та да го задуши. Сполучил да избяга и дълги години обикалял с чета из Сливенско, Новозагорско и Търновско. През 1863 г. се преселил в Зимнич, захванал се с търговия и се върнал в България, та да си събере парите.

В автобиографията си признава: "Пари си имах." Тогава се сетил, че ако се ожени, ще стане румънски поданик и правителството няма да го върне на турците. За жена избрал Фросина, най-малката дъщеря на търговеца Лазар Чехларя. После се среща с Раковски и минава през 1867 година с чета в България. След битката при с. Върбовка турците за пръв път наричат Тотю "комита" и тази дума дълго битува в българския език, като синоним на герой. После отива в Белград, в легията на Раковски. След разпускането й се прибира в Зимнич. Там кметът, българинът Димитър Костович, го предава за 2000 гроша и чакал турците да дойдат от Русе и да си го вземат. Министър Иван Братяну и шефът на румънската национална гвардия Кандиляно Попеску го вземат под своя защита и се договарят с руснаците. Те му предлагат да живее в Одеса, дават му 500 наполеона да се устрои, а после и



75 наполеона пожизнена пенсия



През 1876 г. хайдушкото сърце пак трепва и Филип Тотю участва в Сръбско-турската война. Събира четата и се подготвя за битките в Кладово. После влиза в България и се бие около Враца, Белоградчик, Видин и Зайчар и пак се прибира в Русия. По време на Руско-турската освободителна война се присъединява към руските войски като съветник. През октомври 1878 г. тръгва към Одеса, с мисълта да си вземе по-ценното от дома и да се устрои в България. Отсяда в хотел в Плоещ. Носел кемер с 500 империала. Слугата влизал, излизал, забелязал парите и докладвал на помощника на ханджийката. Като заспал, той го ударил с дърво, та дано го убие и да вземе парите.

Тотю обаче скочил и започнал битка със слугата, ханджийката и помощника й. Те го надвили, но успял да избяга и да извика за помощ. Арестували всички за крамолата. Румънците обаче твърдели, че парите били техни и Филип Тотю искал да ги обере. Тъй се оказал в затвора в Марджинени с 6-годишна присъда.

Пише писма до Братяну и Попеску. Интересите обаче вече са други. Попеску казва на Иван Братяну: "Да му направим туй добро, ама нали знаеш, че е опасен човек." Румъния иска да окупира Добруджа и те се опасяват, че ако го освободят, ще имат един опасен враг.



Остава да излежи 6-годишна присъда,



майстори лъжици и гаванки, а в събота бръсне затворниците.

Тогава Филип Тотю прави тъжното си прозрение: "Понеже България се освободи и всякой гледа да хвани своя кокал, за мене никой и не питаше."

Търси и помощ от сина си. Тодор пристига, обещава да помогне и се връща в България. Тук събира двамата му братя Кольо и Вълчо и сестрите му Рада и Аглика и казва: "Тати умря. Искам да разделим наследството и да си имам дял." Продават къщата и воденицата в махала "Гърците" и се заселват в село Острица до Две могили. Като връх на всичко жена му Фросина остава в Одеса "сламена" вдовица и се залюбва с габровеца Трифон Попов, който е студент в университета, харчат заедно парите, веселят се. Тяхната връзка се разчува, руската полиция я обявява за безнравствена и отнемат държавната пенсия на мъжа й. Разстроената Фросина полудява, а студентът се оттегля ни лук ял, ни лук мирисал. На всичко отгоре и той минава за поборник.

В своята автобиография Филип Тотю коментира случая, като визира и богатия му баща: "Тези богаташи, които бяха предателите на България, днес се уважават и децата им се изпращат да учат в странство с правителствени разноски."

Съсипан, легендарният някога войвода излиза от затвора на 6 юни 1884 г. Връща се в Острица. Отива до Зимнич да си прибере четническото знаме и хайдушката униформа и с целия си някогашен блясък са явява при княз Александър Батенберг. Той го награждава с Кръст за храброст, а Филип Тотю му подарява знамето и четническата си униформа. На 1 декември 1884 г. Народното събрание гласува



за него и Панайот Хитов 200 лева народна пенсия



Филип Тотю си купува земя в Острица, каруца и чифт волове. Работи брат му Никола. Хората обаче дават акъл на Никола, че се трепе на"чуждо", а свое си няма. Решават да се делят. Филип Тотю като собственик продава земята, бързо похарчва парите и за да преживява, сключва договор с кмета "да варди селската гора в нашето землище от днес 28 август 1885 до 23 април 1886 г. и да не позволява никому да отсече и едно дърво". Хайдутинът изпълнил договора си и отишъл в Русе при един свой приятел, който му предоставил стая, където да преживява. Тук пък се срещнал с една жена, изгонена от мъжа си, която му поискала пари да се прибере при баща си в Две могили. След две седмици обаче жената пак дошла да го види. Тази жена била Велика.



Филип Тотю се жени за трети път



Велика е по-млада с 36 г. И си купува къща в Русе, в някогашната махала "Хаджи Муса".

Народното събрание обаче му намалява пенсията от 200 на 100 лева. Двамата с Панайот Хитов сядат и пишат писмо до Фердинанд. Панайот Хитов е забравил омразата си, че през 60-те години дълго е дебнал Дели Мехмед, но го е убил Филип Тотю и народа го е възхвалил в песен, забравил е и скарването им в Крайова, когато е напуснал лагера и е оставил Филип Тотю сам, забравил е и че искал да става сръбски дипломат. Сега и двамата са изоставени и бедни. Старите войводи се хващат за молива и пишат до княза да върне старите им пенсии от 200 лв., за да не би нещастието



да ни тикне към фаталност и отмъщение"



Войводата настоява и пред сръбското правителство да му признае революционните заслуги, надявайки се да получи поборническа пенсия. Преговорите се точат доста дълго. На 8.I.1897 г. му дават диплома и медал, а сръбският военен министър го нарича "комендант на доброволческите чети".

Филип Тотю решава да припечели от своята биография и на 4 ноември 1899 г. сключва договор с издателя Д. Дробняк за издаване книгата на собствени разноски. Една бройка му излиза 85 сребърни лева. Най-напред дава 500 лева, после взима 1000 бройки и плаща една трета, след два месеца - нови 1000 бройки и още една трета, а при получаването на последните 2000 бройки се задължава да доплати, колкото му е останало. За оформлението и съдържанието се грижи приятелят му Филип Симидов. Книгата излиза през 1900 г., но не носи очакваните пари.

Тотю пак остава без пари. Продава къщата си в Русе и живее в дома на жена си Велика в Две могили. Там умира на 22 март 1907 г., беден и забравен от тогавашната власт. От 6. V. 1903 до 26. II. 1907 г. министър-председател е Димитър Петков, нявга четник при Филип Тотю в Кладово. Политическите борби обаче са ги разделили.



Текстове под снимки:

1. Филип Тотю като млад и (нещо рядко за него) в цивилно облекло.

2. Снимка като хайдутин, но правена в София след Освобождението.

3. Литография, показваща сражението при с. Върбовка.

4. Четата му в Кладово, снимана през юни 1876 г. Войводата е четвъртият отляво надясно с вдигнатата сабя.
 
Четата му в Кладово, снимана през юни 1876 г. Войводата е четвъртият отляво надясно с вдигнатата сабя.
 
Литография, показваща сражението при с. Върбовка.
 
Снимка като хайдутин, но правена в София след Освобождението.
8652
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД