Ако достъпът и присъствието на жените във високите етажи на властта е мярка за цивилизованост и демократичен напредък, то България през последните десет години постигна доста в това отношение, а при премиера Сакскобургготски вероятно е докоснала и световните стандарти. Ако има предизборно обещание, което той да е изпълнил, със сигурност засиленото женско присъствие във властта е едно от тях. Като се има предвид, че жените са 52% от населението на страната, трябва да се признае, че това беше добре обмислен и печеливш ход. Малка подробност е, че поради липса на собствена партия той използва иначе незабележимата "Партия на жените" на Весела Драганова, за да се яви на избори. Но от тези политически маневри поне засега социалното положение на жените в България видимо с нищо не се е подобрило. Те продължават според статистиката да бъдат по-бедната и по-безработната половина от нацията.

След 10 ноември 1989 г. в българския парламент и в обществения живот като цяло женският глас звучи съвсем отчетливо, понякога пискливо, но по-често сериозно, строго и уравновесено. Съвременниците на голямата промяна сигурно няма скоро да забравят парламентарните изяви на проф. Елка Константинова и Златка Русева или Клара Маринова и Велислава Дърева от Седмото велико, нито изящното лице на Лиана Панделиева като емблема на СДС. Трудно ще се забравят



нежни, но борбени и амбициозни натури,



като Елена Поптодорова и Надежда Михайлова или обиграни политически лидери като Екатерина Михайлова и Анастасия Мозер. В 38-ото НС депутатката Татяна Дончева и председателят Йордан Соколов често създаваха интонационна среда, в която мъжкото и женското начало на моменти изглеждаха трудно различими. Днес Емел Етем от ДПС доста добре се справя с една твърде деликатна роля. Тя е нежното "аз" на Доган и придава меко европейско излъчване на своята партия. През изминалите години България имаше също жена вицепрезидент и жена премиер - Блага Димитрова и Ренета Инджова.

Според парламентарната статистика в 7-ото ВНС жените са били 8,5%, в 36-ото НС - 13,3%, в 37-ото НС - 15%, а в 38-ото - 11%. Сега те са 63, т.е. повече от 25%. На половината още не се е чул гласът, но понякога и мълчанието е знак за разумно присъствие.

В кабинета три от министерските кресла са заети от жени - Лидия Шулева в социалното министерство, тя е и вицепремиер, Меглена Кунева управлява евроинтеграцията, а Долорес Арсенова - екологията - и поне досега не са предизвиквали сериозно обществено недоволство. На по-ниските нива на изпълнителната власт женското присъствие е по-мащабно.

За добро или лошо българската история през последните 150 години, пък и преди това, е правена изключително от мъже. Жените в нея са били натоварени по-скоро с поддържаща роля, на тях се пада логистичната подкрепа. У нас в миналото жената е изпъквала с името и личността си,



ако е била свързана с някой мъж.



Това се отнася за повечето именити жени от първите десетилетия след Освобождението. Фигури като Мара Белчева, Евгения Марс, Лора, Султана Рачо Петрова на българска сцена изглеждат осъдени да блестят с отразена светлина. Дори Екатерина Каравелова въпреки забележителната си обществена и културна активност (тя между другото е председател на учредения през 1899 г. Български женски съюз) в съзнанието на потомците си остава главно съпруга на Петко Каравелов и тъща на Яворов.

При социализма равноправието на жените беше в някаква степен пропаганда. Съветският съюз изпрати жена в космоса, но никога не допусна подобна авантюра в Политбюро на ЦК на КПСС. У нас партията беше по-напредничава. Цола Драгойчева и Людмила Живкова бяха нещо като



женско лоби на държавния Олимп.



Едно от нещата, които категорично заслужават да бъдат аплодирани след 10-и ноември и особено при "Новото време", е засиленото женско присъствие в политиката. То е специфично и не би могло да се твърди, че я прави по-добра, нито по-лоша, но със сигурност я прави по-човешка, т.е. по-мъдра. Когато през 1986 г. Маргарет Тачър и Михаил Горбачов си размениха първите светски шеги, светът започна да изглежда някак по-спокоен, а краят на студената война - по-близък.

Някой би казал: "Какво от това, че Симеон е вкарал повече жени в управлението?" Нищо особено, бихме отговорили. Но ако неговото правителство все пак си изкара мандата, една от най-сериозните причини за това ще бъде свързана с класическото "Cherchez la femme".