И нашият - войник, и китаецът - войник. И двамата загиват нелепо - Гюро Михайлов изгорял жив при пожар, докато пазел в Пловдив през 80-те години на 19-и век полковото ковчеже с пари и документи. Лей Фън пък бил смазан на 15 август 1962 г. от телеграфен стълб, съборен от камион, който тръгнал на заден ход. Приликите обаче свършват дотук. Защото Гюро Михайлов се превръща в синоним на простотия - та нали вместо да спазва сляпо устава, който не му разрешавал да напусне поста, без началникът на караула да го смени, можел просто да вземе ковчежето и да се спаси. Но той не го направил и покрай него загинали и други войници, които се задушили от дима, докато се опитвали да го отърват. С Лей Фън е друго - той се превръща в модел за подражание от най-многолюдната нация в света и мемориалът му в град Фушун е посетен от откриването му през 1964 г. до днес от 64 милиона посетители.

---------------------------------

Юндун - на китайски масово движение, кампания - е едно от понятията, които навяват най-неприятни спомени за катастрофалната "културна революция" и на днешното китайско ръководство, и на обикновените хора. Има обаче една кампания, която се е запазила от онзи период до днес и както свидетелства партийният орган "Женмин жибао", нейният носител Лей Фън "си остава национална икона". Въпреки дълбоките обществено-икономически промени, въпреки пазарните реформи и модернизацията на Китай.

И така



всяка година през март



китайците започват - или продължават - да се учат от Лей Фън на патриотизъм, служба на народа, безкористност и всеотдайност. Какво пък толкова е направил обикновеният редник, та името му е наистина известно на всеки китаец? Биографията му се побира в пет реда - роден през 1940 г. в селско семейство, на 20 г. постъпва в армията и отдава цялото си време и средства, колкото и да са оскъдни, на нуждаещите се. На 15 август 1962 г. загива, след като един камион дава заден ход и събаря телеграфен стълб, който пада върху него.

Минават няколко месеца, през които нищо не напомня, че е живял такъв човек. На 5 март 1963 г. обаче Мао Цзедун изрича лозунга "Да се учим от другаря Лей Фън!" и войникът става модел за подражание. Кратката му биография набъбва неимоверно от разкази за скромното му, но всеотдайно ежедневие - перял чорапите на другите войници, помагал на възрастни хора да пресичат улиците, цепел дърва на старци, чистел влакове и т. н., и т. н.

И нещо много важно - боготворял Мао Цзедун, както се разбрало от намерен след смъртта му дневник. Е, оттук става ясно



защо кормчията си е харесал Лей Фън,



който обичал да казва, че е обикновено неръждаемо винтче в служба на народа. Първо, той умира малко след катастрофата на "Големия скок" в края на 50-те години, когато народът и държавата са ужасно обеднели от волунтаристичните усилия за скоростна индустриализация и скромният живот, изтъкан от лишения, е не само добродетел, но и единствен вариант. И второ, предстои още по-катастрофалната "културна революция", която пък се базира на безпределния култ към личността на Мао.

Днес култ към кормчията няма, но пък вдъхновената от него икона Лей Фън е неизменно на пиедестала си. Разбира се, в течение на десетилетията акцентът на кампанията се променя. При плановата икономика преди реформите в края на 70-те години например децата са били наставлявани да носят до пълно спарцальосване дрехите на по-големите си братя и сестри. Защото това правел Лей Фън. "Когато ги питаха какви добри дела са извършили, над половината ученици в класа казваха, че са върнали на притежателите им намерени портфейли или са помогнали на слепи хора да пресекат улицата", спомня си пред в. "Женмин жибао" пенсиониран учител от североизточния град Шънян. Откъде толкова портфейли (подразбира се - с пари), в годините на социалистическата уравниловка, не става ясно.

Днес, продължава вестникът в статия, посветена на 40-годишнината на кампанията, "китайците се учат от Лей Фън в много по-широк смисъл - полагат доброволен труд,



даряват пари, телесни органи и кръв



на нуждаещите се, кандидатстват за работа в изостаналите западни райони. За много частни фирми "духът на Лей Фън" е важна част от корпоративната им култура. В редица китайски селища всяка година се избират "Примерни последователи на Лей Фън"... А Мемориалната зала на Лей Фън в град Фушун, където той е бил доброволен наставник на учениците в едно училище, носещо днес неговото име, е приела над 64 милиона посетители, откакто отвори врати през 1964 г."

Непонятно някак. Ако в училищата децата "се учат от Лей Фън" по волята на учителите, то какво кара например зрелите китайски новобогаташи, които научиха за 25 г. пазарна икономика, че безплатен обяд няма, да даряват "в духа на Лей Фън" средства за озеленяване и други обществени проекти, да спонсорират курсове за безработни и да им дават работа? Индулгенция за чиста съвест ли е това в един социалистически въпреки всичките пазарни реформи Китай или приобщаване към колективния морал на нацията, в който Лей Фън дели мегдан с Конфуций? Вероятно и двете. "Лей Фън е въплъщение на традиционните китайски добродетели", казва, запитан от Ройтерс, ученикът от пекинска гимназия Дун. А какво мисли за звездата на НБА, китайския баскетболист Яо Мин? "А, харесвам повече Яо, харесвам повече баскетбола", отговаря чистосърдечно Дун. Явно все някога времето на добрия войник Лей ще свърши.

Факт е обаче, че дори чужденци, които няма как да бъдат манипулирани, подклаждат огъня на кампанията. "Обща цел на човека е да постига щастието си, като помага на другите и допринася за обществения напредък. "Духът на Лей Фън" е ценно наследство за цялото човечество", казва пред "Женмин жибао" генералният мениджър на японската фирма "Далян Харада индъстри" в китайската провинция Ляонин Хироши Миядзаки.

Чак такава хипербола едва ли заслужава неръждаемото винтче в служба на народа. Но е сигурно, че името му ще се помни още дълго - повече, отколкото на много китайски лидери. Защото те идват и си отиват, а Лей Фън остава. Впрочем светлата дата 5 март съвпадна с откриването на тазгодишната сесия на китайския парламент, която ще смени състава на правителството и ще избере нов президент. Съвпадението е случайно...