|
Хубавицата от снимката е 26-годишната дъщеря на дипломата - специалистката по мениджмънт и маркетинг Силвия, която през април т.г. отпразнувала сватбата си с любимия Мигел в София, в същата тази гостна. "Беше чудесно - в тесен семеен кръг, но с много емоция и настроение", грейва в усмивка майката на булката и съпруга на посланика Емма Ернандес.
Гостите от Испания се случили все хора, които за първи път идвали в България. Заедно с младоженците 4 дни обикаляли из страната ни на нещо като колективно сватбено пътешествие - Рилския манастир, Боровец, Пловдив... "Бяха очаровани, обещаха да доведат тук и други приятели. Изобщо, изявихме се като PR-агенти на България", смеят се дон Хосе Анхел и доня Емма.
Синът им - 31-годишният юрист и икономист Алваро, засега е гостувал в София само покрай сватбата на сестра си, но се кани да дойде за по-дълго със семейството си. Той вече е зарадвал родителите си с две внучета - 2,5-годишната Мария и 1,5-годишния Алваро-младши, чиито снимки са подредени върху ефектната камина, преградила с обезопасеното си със стъкла огнище единия край на гостната.
Малката Мария е родена навръх 24 май,
денят на светите братя Кирил и Методий, а Алваро-младши - на 6 май, Гергьовден. "Бях точно до президента Георги Първанов, на церемонията за деня на българската армия, когато звънна мобилният ми телефон и ми съобщиха за раждането на Алварито. Колко наздравици имаше после...", пак се усмихва дон Хосе Анхел.
Той е посланик в София от 2001 г. Преди това е бил на дипломатическа работа в Перу (където е родена дъщерята Силвия), във Венецуела, в Холандия, в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, в Босна.
"Навсякъде сме оставили частица от живота си, отвсякъде сме отнесли спомени за приятели. Най-голямото
съкровище на нашето семейство са албумите ни със снимки
от страните, където сме били", казва дон Хосе Анхел. Той вече има богата колекция с неподправени фотофрагменти и от българското всекидневие - хобито му е да снима хората по улиците, старите софийски кооперации, есенните багри на витошките склонове.
Двамата с доня Емма с удоволствие обикалят из България - влюбени са в Рила, Смолян, Варна. Умират и за дълги разходки из София - "Славейков", "Солунска", "Витошка". Обичат уличните сергии за книги, дискове, дрехи. Харесва им да усещат ритъма на неукрасения живот. Най-възхитени са от близостта на Витоша. Особено доня Емма, защото планинският пейзаж й напомня за родния Каракас.
Да, съпругата на испанския посланик всъщност е венецуелка. При това внучка на една от най-колоритните личности в историята на Венецуела - Хуан Висенте Гомес, управлявал четвърт век, до самата си смърт през 1935 г. Някои го смятат за диктатор, други - за благодетел. Габриел Гарсия Маркес твърди, че именно него е взел за прототип на героя си в "Есента на патриарха".
Изтъкнатото семейство на доня Емма много обичало Испания и родителите й от малка всяка година я водели на пътешествия до "родината майка". Така
още 6-годишна се запознала и с бъдещия си съпруг
- тогава 9-годишния мадридчанин Хосе Анхел, който вече жадувал да открива далечни земи и народи. Приятелските връзки между семействата им сближили децата. Когато тя била на 15, а той - на 18, се сгодили. 5 години по-късно се оженили.
Професионалната кариера на съпруга се допълва отлично от половинката му - тя е завършила дипломатически протокол и вътрешен дизайн. И двете специалности са незаменими в дейността й като посланическа съпруга. С финеса, чара и енергията си, а и с латиноамериканските си корени, доня Емма е "душа и сърце" на испаноезичната дипломатическа общност в България. Много сили и емоция влага тя и в кампанията по борба с рака на гърдата, в която участва заедно с българската президентша Зорка Първанова и със съпругата на американския посланик Кати Пардю.
Дизайнерските си фантазии пък е развихрила в оформлението на интериора на резиденцията и на градината й. Откак сградата е закупена от Кралство Испания през 1996 г., доня Емма е първата й истинска стопанка, тъй като предшественикът на дон Хосе Анхел - Хосе Кодерк, бе ерген през целия си мандат и едва в края му си взе булка българка. Така че
поръчаните в типичен испански стил мебели,
пъстрите параванчета за радиаторите, украсата от здравец в гостната са все дело на доня Емма. Особено удоволствие й е доставило разкрасяването на градината, в която преди имало само зеленина, разнообразена от нея с ярки цветя.
Любимият семеен кът обаче е кабинетът на дон Хосе Анхел. Там, сгушени на уютното канапе пред работното бюро, вечер двамата гледат телевизия или слушат музика. Тя си пада повече по кънтри и латино, а той - по класически мотиви, но пък в живописта вкусовете им напълно съвпадат, защото и двамата сочат като свои любими картини именно украсилите стените на кабинета платна. Едната творба - доста модернистична - са купили от Белград, друга - изглед от босненския град Травник - им е подарък от неговия кмет, трета - грейнало в ярки мотиви женско лице - им е
спомен от български художник.
Имат и две картини от един и същи босненски автор - Мирзад Бербер, когото много харесват.
Спомен от мандата в Босна са и плакетите от испанския миротворчески контингент там, подарени на дон Хосе Анхел. Има плакети и от испанската логистична мисия за Косово, базирана в Македония (посланикът на Мадрид в София се води и посланик в Скопие), и паметни знаци от българската полиция, от кметовете на Пловдив и Айтос... Всичко е подредено на маса край стълбата към горния етаж.
На ефирно шкафче до вратата на кабинета пък скромно лежи луксозно томче - факсимиле от Паисиевата история, подарено от приятели на домакините.
И двамата се прекланят пред древната история на България. Вярват, че днешните ни трудности са преодолими с изградената ни през вековете воля и постоянство. Намират много общо между испанците и българите. "И вие, и ние все смятаме, че не сме толкова добри, колкото другите. Не е така! Добри сме! Поискаме ли нещо, можем да го постигнем!", пали се дон Хосе Анхел и хвърля мост между националния празник на Испания - 12 октомври, откриването на Америка - и днешното място на България в света: "Както ние открихме навремето Новия свят и един нов поглед към живота, към взаимното обогатяване на културите, така и вие днес отваряте вратите между Европа и Изтока."
Последна капка към българо-испанската близост долива фактът, че дон Хосе Анхел харесва еднакво и испанските, и българските вина...
|
|
|
|
|