|
За разлика от някои новоизпечени колбасари двамата собственици на завода са с отколешна закваска в бранша. Преди да се заемат с частен бизнес, Атанас Данков и Александър Константинов трупали опит дълги години в "Родопа". Константинов работел като технолог в месодобива и месопреработката. По професия е инженер-технолог и е завършил пловдивския Хранително-вкусов институт. Партньорът му също е специалист по месопреработката. Освен средноспециалното технологично образование, има и висше икономическо образование.
След като Стопанско обединение "Родопа" - София се разпадна при избухването на демокрацията, пътищата на двамата се разделили и те се гмурнали в частния бизнес в периода 1992-1993 г. "Това са все житейски подробности", лаконично се опитва да спре ретроспекцията на кариерата си Константинов. От дума на дума става ясно, че наемничеството не е било по вкуса на двамата професионалисти. Пазарният нюх и инициативността постепенно взели превес над усещането за сигурност и спокойствие, когато работиш за другиго.
Решили да започнат свой съвместен бизнес. Твърдят, че близо десетгодишното им съвместно партньорство се дължи не само на приятелството, а и на създаденото през годините доверие.
На самия старт всъщност били трима. Преди около 3-4 години се разделили с Венцислав, който започнал солов бизнес. Сбогували се джентълменски, символ за което е и запазеното название на фирмата.
АВА е абревиатура на имената на съдружниците
- Атанас, Венцислав и Александър.
За сметка на това новото предприятие е на път да стане поле за изява на семейното предприемачество. Атанас и Александър шеговито отбелязват, че засега бизнесът минава за "полуфамилен", тъй като във фирмата са ангажирани само двамата им синове. 29-годишният син на Атанас Данков - Димитър, който е програмист, е разработил и внедрил софтуерната програма. Своята лепта дава и синът на Константинов - Камен. Скоро ще завърши образованието си в хранително-вкусовия в Пловдив, но вече е на "ти" и с маркетинга във фирмата.
В новото предприятие са инвестирани общо 5 млн. лв. Европрограма САПАРД е отпуснала 3 млн. лв., от които 1,280 млн. лв. са чиста субсидия. Двамата собственици са сред първите месопреработватели, пробили евробюрокрацията. Те купили обособена част от бившата "Родопа" от Агенцията за приватизация. Със собствени средства финансирали грубото строителство на новата производствена сграда и някои довършителни работи. В хода на начинанието теглили 3-4 кредита и имат да погасяват още 2 заема към ОББ.
"Бяхме първите, които сключиха договор по САПАРД. Тогава търговските банки все още бяха доста резервирани.
Заложихме абсолютно всичко,
защото банките искат гаранция не 100%, а 200-300%", припомня си Константинов. Партньорът му Данков бърза да го подкрепи и философства, че на дръзналите да направят първите крачки винаги им е най-трудно. Запретнали ръкави, изготвили добре бизнесплана си и получили одобрението на финансистите. Новата месопреработвателна фирма се е ширнала върху 3459 кв. м разгърната застроена площ. Включва две приемни зали, хладилници за съхранение на месо, производствени халета, отделения за термична обработка, за охлаждане и пакетиране на колбасите и сушилни. Както си му е редът, заводчето е окомплектовано с търговска борса с хладилници, складове, офиси и сервизни помещения.
Предприятието отговаря на всички евростандарти и норми за месопреработвателната промишленост - като се започне от организационното разпределение на производството и се стигне до дребните, но важни детайли, например
заоблените ръбове между стените и пода
специално направени под радиус, за да се изчиства и последната прашинка мръсотия.
"Повече усилия ни бяха нужни да научим работниците редовно да си мият ръцете, да не хвърлят отпадъци в производството", разказват собствениците на фирмата.
По абсолютен евротертип чистотата е на почит - от личната хигиена на работниците и облеклото до мониторинга на водата, суровините и спомагателните материали. Внедрили са програмата за Добрите хигиенни и производствени практики.
Целият комплекс е климатизиран и във всяко помещение се поддържа нужната температура. А с времето работещите привикнали и лете, и зиме да влизат в цеха екипирани с грейки, тъй като температурата в предприятието не надхвърля десетина градуса. "Не можем да се сърдим на европейците, че изискват това, което е добро за нас. Изискванията са високи, но не са неизпълними. Те в никакъв случай не бива да се подценяват, защото ние произвеждаме храна. А тя се консумира и от деца", заключава Данков.
В момента произвеждат над 150 изделия - колбаси и деликатеси от свинско, телешко и говеждо месо, което се изкупува от ферми край Троян и Силистра. Сега месечното производство на предприятието е 150 т., но капацитетът на комплекса е три пъти по-голям. На смяна може да се добиват по 5 т. колбаси.
"Можем да работим и на две, и на три смени, стига българският пазар да има как да поеме тези количества, или да се открият възможности за износ", казват стопаните на завода. Въвели са нормите на Евросъюза за чистота и качество на производството и имат сертификат за износ на международните пазари. Засега обаче
наши изделия в еврозоната не могат да се пласират,
защото няма договорена квота за износ на месни продукти. Друга бариера е нововъведеното изискване на ЕС към месопреработвателния бранш за внедряване на система за контрол на параметрите на критичните и контролни точки в производството (HACCP). Тя следи критичните места, където продукцията би могла да се замърси - от раждането на животното до саламите, които се появяват на пазара. Двамата възпитаници на "Родопа" обаче, са категорични, че ще извървят всички стъпки, необходими, за да кандидатстват за износ в Евросъюза. Идеята е
да се наложат с луканката и пастърмата.
Предизвикателство е да накарат европейците да ядат двата любими колбаса, характерни за българската трапеза. Междувременно с типично български тънки мезета възнамеряват да се наложат чрез партньорите си по света и като износители в трети държави. В партньорство с френски компании, например, ще се опитат да пробият на пазара в Близкия изток. Надежди се залагат също за Исландия, Кипър и Великобритания.
Продуктите на АВА са на пазара още от 1994 г. Съдружниците обаче произвеждали в помещение под наем. Производството било в сегашната зона, но в бивш реституиран цех на месокомбинат "Родопа" - София. Сградата и машините обаче били крайно амортизирани. "Опитвахме се да поддържаме чистота и да бъдем изрядни, защото става въпрос за хранително предприятие, но база за сравнение със сегашните условия няма", разказват гордо шефовете на новия месопреработвателен комплекс.
|