:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,933,475
Активни 98
Страници 4,485
За един ден 1,302,066
Сетива

Ушища и ушенца за звуци и ултразвуци

В съотношение с големината на тялото най-големите органи на слуха са на дългоухата пустинна мишка
Снимка: Ройтерс
"Бабо, защо са ти толкова големи ушите?" - попитала Червената шапчица. "За да те чувам по-добре, внученцето ми!" - отговорил Вълкът. Наистина, ушите са много важни за вълците - те все пак са нощни животни, ловци. И въпреки това ушите им са доста малки в сравнение с тялото. Кои животни все пак имат най-големи уши?

На първо място в конкурса "Голямо ухо" се класират слоновете. Става дума за африканските, които имат ушища с размер до 1,5 м, а не индийските, които остават назад със скромния си половин метър. Навремето мамутът имал още по-малки уши - на такъв студ да имаш големи и лесно замръзващи уши е самоубийство. Но ако се абстрахираме от реалната големина на ушите и ги погледнем в съотношение с дължината на тялото, слоновете изобщо не могат да се класират в челната десятка - дълги са около 5-6 метра, високи са към 4 - естествено, че ще имат поне 50см уши, пък и нали живеят на жегите - използват ги за охлаждане.



Съществото с най-големи уши в света



живее в Монголия и Китай. Това е дългоухата пустинна мишка, която е дълга едва 9 см., а има 5-сантиметрови уши. Друг рекордьор е пустинната африканска лисица - фенек. Тя е по-дребна от котка, с дължина на тялото около 35-40 и опашка 15-20 см. За сметка на това обаче ушите й са големи колкото човешка длан, стигат до 15 см. Има и една порода зайци - брюкселски овен, чиито уши са навити като кравайчета от двете страни на главата. Като се разгънат, те достигат дължина до 2-3 м. Той обаче е резултат на човешката селекция.

Това, което ние наричаме "ухо", учените наричат "ушна мида". Животните я използват за събиране на различни звуци, които след това се насочват по ушния канал към тъпанчето. Тъпанчето е тънка ципа, която трепти, когато звуковите вълни се удрят в нея. Зад тъпанчето е разположено средното ухо и три малки костици, чрез чиято вибрация звукът се пренася във вътрешното ухо.

Освен че отчитат силата, животните определят и посоката на звука. Котката, козата, конят - всички те въртят ушните си миди по посока на идващия звук, за да могат да уловят максимално количество звукови вълни. Ухото на козата е много чувствително към звуците, идващи отстрани, и почти не улавя тези отзад.

Звуците имат различни честоти - високи и ниски, в зависимост от скоростта на трептене на въздуха. Човешкото ухо улавя определен диапазон честоти, всичко под долната граница на този диапазон възприемаме като вибрация, а над горната не можем да чуваме и го наричаме ултразвук. Много животни обаче не само чуват ултразвуците, но и могат да ги издават. С помощта на тях общуват и се ориентират землеровките, прилепите, делфините и китовете.



Макар че има много слабо зрение,



прилепът открива и лови летящи насекоми посреднощ с помощта на ултразвуковите писъци, които надава. Той чува ехото, което се връща при него, когато звукът се удари в предметите наоколо, и си създава пространствена картина.

Нощните птици също разчитат на слуха си, когато ловят гризачи в тъмнината. Изобщо птичият слух е много развит, защото в техния живот звуците играят особена роля - пеейки песни, те пазят територията си, ухажват женските и възпитават малките. Една птица може да изпее четири различни песни толкова бързо, че човешкото ухо да не улови отделните звуци.

Светът е тих за повечето насекоми. Но щурците, скакалците, цикадите и много от нощните пеперуди имат органи на слуха. Само дето техните тъпанчета не са в главите, а на краката или на коремчетата им. Насекомите определят посоката на звука, като мърдат с крака. И макар че техният слухов апарат е много по-прост от животинския, повечето от тях улавят ултразвуковите вълни.



Когато нощната пеперуда чуе ултразвук



- сигнал, че има прилепи наблизо, веднага започва да се върти и да прави хаотични движения, за да обърка ловеца. Както и птиците, насекомите използват песни, за да привлекат женска или да прогонят съперниците и враговете. Освен глухи има и неми насекоми. Те издават звуци, като трият една част от тялото си в друга.

В морските дълбини също се водят разговори. Хората могат да чуват само някои от звуците, които издават водните обитатели. По бреговете на Западна Африка рибарите имат специален метод за подслушване на рибите и следене на техните движения под водата. Ушите на рибите са разположени в черепната кутия, до мозъка - те улавят прецизно високите честоти. За ниските звуци те имат специални надлъжни линии, разположени от всяка страна на тялото им.

Ушите са много полезно нещо - освен за чуване, те служат за прогонване на мухи, за подаване на сигнал "сърдит съм!", за подкана на малките да следват майка си. Дори може да се използват като рул по време на сложни въздушни маневри, както правят някои видове прилепи. Животните, които живеят в по-горещите райони на планетата, успешно ползват ушите си и за охладители.
1897
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД