|
До този извод е стигнала шефката на Столичния дом за радостни обреди Сашка Габровска. Три хиляди пъти в периода 1977-1989 година, когато работи като обредник, тя е казвала: "Обявявам гражданския брак за сключен."
От 14 години, откакто е директор на дома, макар че не участва в ритуала, тя продължава да посещава столичните зали и да присъства на сватбените церемонии. Твърди, че и до днес се вълнува и сълзи напират в очите й, когато става свидетел на щастието на младоженците. Въпреки всичко още не е готова да опише видяното в книга.
"Трудно се пише за щастието на хората, защото всеки човек е по своему щастлив или нещастен", казва тя. И добавя: "Не знам дали ще хвана вярната нишка кое е довело хората до сватбения им ден." Обикновено след сватбената церемония младите не се връщат при нея, за да разкажат как е минал животът им. Понякога разпознават Сашка Габровска в трамвая или на опашката в магазина, но най-много да й кажат, че я познават, че я имат на снимка в семейния си албум. Човек и 100 000 сватби да направи, е трудно да каже, че знае всичко за брака, смята шефката на сватбите в София. Бракът е много отговорно съжителство - за да получаваш, трябва да си готов много да даваш, допълва тя.
Въпреки всички уговорки Сашка Габровска
умее отлично да разгадава младите в мига,
в който застава пред тях. Това е майсторлък в професията, който се придобива с години.
За дълготрайността на брака може да се гадае по много неща. Понякога младоженците са хладно мълчаливи, а понякога любовта им така преливала, че по време на церемонията те непрекъснато се целуват и не слушат обредника. В такива моменти винага съм се двоумяла дали да въдворя ред, или да ги оставя да се целуват през цялото време, казва Габровска. Избирала второто, защото я радва желанието на влюбените да демонстрират своята близост. От първата брачна целувка могат да се направят изводи за чувствата на младите. Някои се целуват с досада, други страстно, трети направо се захапват. Странна е и българската традиция кой кого ще настъпи пръв след обявяване на брака. Вярва се, че той ще командва в семейството. Някои се настъпят леко, за да има настроение, но съм виждала младоженци, които така се подгонват из залата, че накрая един от двамата, обикновено булката, излиза, куцайки, разказва Габровска.
От поведението на родата също личи накъде духа вятърът. Имала съм случаи, когато
влизат Монтеки и Капулети
и враждебно се подреждат от двете страни на залата, разказва Габровска. В тази тягостна атмосфера, в която обикновено булката е и бременна, обредникът трябва да внесе топлина с реплика, да се обърне и към двата рода, да призове към повече доверие. Понякога, по време на най-тържествената част, сватбарите надигали бъклици с провиквания "Наздраве!" и шумно разкъсвали целофаните на шоколадовите бонбони.
За Габровска е необяснимо защо българите ръкопляскат в обредната зала. За нея тя е като храм. Гражданският брак е клетва пред държавата, така, както църковният е клетва пред Бога. И за двете клетви има място в нашето съвремие, и двете клетви трябва да бъдат уважавани, смята Габровска.
В 25-годишната си кариера като обредник тя не се е сблъсквала с булка-беглец. Още помни обаче случай от 80-те години, когато едва произнесла репликата за сключения брак и двамата братя на булката я грабнали, качили я в кола и заминали с нея в неизвестна посока. Целта била бракът да не бъде консумиран, за да бъде анулиран по-късно.
Най-странни са ми тези сватби,
при които има огромна възрастова разлика между младоженците, признава обредник номер едно в София. И до днес тя не може да разбере защо едно 20-годишно момиче се жени за 60-годишен мъж, нито пък защо 30-годишно момче се врича във вечна вярност на 50-годишна жена. Смята тези бракове за нетрайни, съмнява се, че са брак по сметка.
Ако след 25-годишна работа като обредник трябва да се тегли чертата, Габровска е категорична, че българинът се жени по любов, а напоследък - и по разум. С това си обяснява и по-късните бракове, около 30-те.
С удоволствие съм влизала в обредната зала и когато се извършва т.нар. възстановяване на брака, казва тя. В този случай съпрузите се женят повторно или пък за трети път. Тогава вълнението е по-различно, присъстват обикновено и децата, не се говори за младоженци и първи стъпки, а за осъзнати отговорности.
Като малка Сашка Габровска дори не подозирала каква ще бъде професията й. Макар че рецитирала добре и печелела разни средношколски конкурси, тя и за миг не се виждала като преуспяла актриса.
Мечтаела да стане лекар.
Кандидатствала медицина, но не я приели. Записала училището за медицински сестри и 10 години работила в бяла престилка. Майка й също е медицинска сестра. Сашка решила обаче, че средното образование не е достатъчно за възможностите й. Отново кандидатствала медицина и българска филология. Приемат я второто и докато е студентка, се оженила. Сега намира сватбената си церемония за много елементарна. Тогава обаче още не подозирала, че само след няколко години обредните зали ще я покорят окончателно. Габровска започнала работа в районен съвет за култура в столицата. Като на шега решила да се яви на конкурс за помощник-обредник на хонорар. Нямала проблем, защото е с отлична дикция и външен вид.
От 1977 г. досега тя е минала през цялата йерархия в професията - от помощник-обредник, който само поднася реквизита, през обредник, ръководител на зала, зам.директор и директор на Столичния дом за радостни обреди.
В противовес на мнението на много хора, които мислят, че обредната дейност е нещо много елементарно, Габровска е категорична, че професията й е изключително трудна, силно емоционална и много отговорна.
Обикновено в почивните дни има по 12 сватби на ден.
Нашата професия дори е малко по-трудна от актьорската, защото 12 пъти днес трябва да повториш едно и също нещо пред един пълен театрален салон и при последната сватба то трябва да звучи със същата емоционалност и настроение, както при първата, казва Габровска. За младоженците тяхната сватба е единствената в живота им и не ги интересува колко сватби са минали преди това и дали си уморен, допълва тя. Обредникът трябва да улови и настроението на съответната сватба, да адаптира "в ход" словото си към точно тези младоженци, така че да стигне до тях по най-топлия и сърдечен начин.
В края на такъв натоварен работен ден единственото, което искаш, е да се прибереш у дома, да легнеш, да затвориш очи и като на кинолента отново да видиш всяка от сватбите, за да си дадеш сметка бил ли си на достатъчно ниво, за да направиш всяка сватба неповторима, признава шефката на радостните обреди. На следващият ден обаче лентата се изтрива и с хъс продължава да работи за новите сватби.
Жената, която всеки ден среща най-хубавото чувство - любовта - и която е свидетел на толкова романтични мигове в живота на софиянци,
не е сигурна за себе си дали е романтичка.
От малка пише стихове, но няма обяснение защо няма нито едно любовно стихотворение. От друга страна, обича да чете и попива любовната поезия на Евтим Евтимов. Често разгръща стиховете на Багряна, Любомир Левчев и Георги Константинов, а от Христо Смирненски знае всяка строфа наизуст.
Спя спокойно, защото на никого не съм причинила болка в живота. Обичам хората, макар че казвам винаги истината в очите, казва още Габровска.
Малко след като станала шеф на Обредния дом, Габровска подела инициатива в колектива всички, които не са кръстени, да се кръстят. Организирала кръщенето в един ден, подчинените й един на друг станали кръстници в "Покров Богородичен".
Смятам, че най-големият ми принос като директор е, че успях да съхраня колектива, казва тя. Нито един не е бил уволнен. Подчинени са й 22 обредници, които работят в 7 столични зали. Пред седмицата те се занимават и с именуването.
Годишно в София се сключват около 6 хиляди сватби,
(преди 1989 г. те са били двойно повече) и се раждат около 13-14 хиляди деца, които трябва да бъдат именувани. Само в София и в Пловдив радостните обреди са отделени от тъжните.
Сашка Габровска има дъщеря Албена и 4-годишен внук Калоян, с когото в събота и в неделя обикаля залите и следи за ритуала. Калоян много обича булките, има си приятелка, но още не се е сетил, че може да се ожени, смее се щастливата баба. Габровска не е привърженик на "връзките" при сватбите. Понякога богаташите идвали и предлагали да си платят, за да им извършат ритуала на друго място - на моравата или в ресторанта. Така, както не можеш да се разведеш в ресторанта или на моравата, а отиваш в съда, така трябва и да се ожениш в обредната зала, отсича Габровска. За тези, които искат да си платят и чисто театрално да се повтори ритуалът на друго място, частна фирма предлагала подобно "представление".
По време на семейни, приятелски или колегиални сбирки Габровска е цар на тостовете. Знае всякакви и за всякакви случаи. Най-любим й е тостът за приятелството: "Ако искаш да си щастлив за 10 минути, изпуши една цигара, ако искаш да си щастлив за един ден, отиди на излет, ако искаш да си щастлив за 10 години, ожени се, ако искаш да бъдеш щастлив за цял живот, намери си добри приятели."