|
Тези думи на шефа на българското военно контраразузнаване (ВКР) бригаден генерал Орлин Иванов, казани в деня, в който гръмна т. нар. българо-германски шпионски скандал, могат да се окажат пророчески.
Защото България методично започва да бъде набърквана във всевъзможни скандали със сравнително шумен отзвук по цял свят. И ако приемем, че историята около евентуалното назначаване на Бриго Аспарухов за премиерски съветник по специалните служби си я създадохме сами, то същото не може да се каже за поредицата публикации и сигнали, които вкарват страната ни в изключително странни сценки.
По никакъв друг начин не може да бъде характеризирана
пълната каша около шпионския скандал в Германия,
която безспорно поставя много въпросителни.
Трудно би могло да се отрече, че е много скандално, ако някой хване страна, кандидат-членка за НАТО и за Европейския съюз, да шпионира държава, която се счита за един от основните фактори и в двата съюза. Истина е и че подобен факт би могъл да изиграе наистина лоша шега на такава държава - в случая България. Още повече че отношенията между нашите тайни структури и тези в Германия са признато приятелски още от времето на правителството на Иван Костов, когато координатор на немските специални служби бе Бернд Шмидбауер. Последният често-често идваше в България и дори по едно време демонстрираше повече от приятелски взаимоотношения между специалните служби на двете страни.
Отгоре на всичко между България и Германия има сключено двустранно споразумение за опазване на класифицираната информация, която те си обменят постоянно. Нещо, което по правило означава сериозно доверие и възможност между двете страни и техните структури да циркулира буквално всякаква тайна информация. Затова и шпионският скандал дойде буквално като "гръм от ясно небе".
И тук започват странните неща и многото въпроси
Какво е това контраразузнаване, което цели 4 години оставя буквално безпрепятствено служител на немското външно разузнаване БНД да изнася материали за чужда агентка? При това алкохолик. Как още преди две години въпросната шпионка е била засечена в нерегламентирани контакти и фактически контролирана от немските служби, а реализацията е оставена едва за настоящия момент? Като има шпионски скандал, защо той не се развива по обичайния до традиция начин - гони се съответното лице, праща се нота и следва съответната реципрочна реакция, в случая на България?
Ако приемем, че и Германия, и България не са искали случаят да излиза от кухнята, по какъв точно начин той се оказа в немските медии? Публична тайна е, че такъв случай може да бъде разбран само ако бъде подадена информация от достатъчно информирани и високопоставени източници от самите специални служби. Защо постепенно позицията, че "агентката е безспорно от яхъра на българите", започна странно да мутира и да се твърди, че тя е работела хем за българското разузнаване, хем за трета страна? Защо под сурдинка започна да се говори, че единствената страна, която имала интерес, била Русия например? Нали, ако беше така, и България, и Германия щяха да "ореват орталъка" с въпросното разкритие? Или може би става дума за друга държава? Или пък изобщо няма трета страна?
Така или иначе още с първия "ударен" материал в "Шпигел он лайн" бе обявено, че
"официалните германски среди били възмутени,
а правителството възприело случая на шпионаж независимо от качеството на придобитите материали като безсрамен акт".
После неочаквано хартиеният брой на "Шпигел" не пусна новината, а пък неговият конкурент "Фокус" се отчете само с предпазлива бележка.
Веднага след съобщението в електронното издание обаче повечето германски медии нарекоха аферата много неприятна, тъй "като било предвидено България да стане член на Евросъюза през 2007 г.". Само дни по-късно германският посланик Харалд Киндерман вече твърдеше, че "отношенията между Германия и България са много силни и подобен факт от маловажно значение не би могъл да повлияе негативно върху тях". Той бе категоричен и че "скандалът няма да се отрази на отношението към България при приемането на страната в НАТО и Европейския съюз".
Това безспорно направи нещата да изглеждат още по-странни и даде достатъчно основание да се смята, че има нещо наистина гнило в този шпионски скандал.
Най-абсурдно обаче започва да става поведението на българските власти, които така и не направиха поне едно официално съобщение, не дадоха поне един коментар по случая.
Дори не направиха и плах опит да защитят държавата, а оставиха усещането, че предпочитат позицията на "боксова круша". Защото дори и да има нещо за почистване и изчистване в България, то си има своите конкретни имена.
Тъй като е повече от очевидно, че премълчан, този скандал може да остави твърде притеснително впечатление за цялата държава.
Освен това с мълчание нито се гради, нито се пази авторитет.
| БЪЛГАРСКИТЕ НЕОФИЦИАЛНИ | РЕАКЦИИ |
Сегашният шеф на НРС полк. Кирчо Киров обяви в деня, в който избухна скандалът, че неговата служба няма никакво отношение по случая. Външно министерство също заяви, че не е запознато със случая, а министър Соломон Паси каза, че нямат служител, който да е връщан от Германия.
Министерството на външните работи не е отзовавало свой служител от немското консулство в Мюнхен, обяви пред Mediapool шефката на пресцентъра на МВнР Виктория Меламед. Според публикации в немската преса българското правителство е изтеглило въпросната българка от Германия. Под "правителство" не трябва да се разбира външно министерство, каза Виктория Меламед и обясни, че най-вероятно жената е била служител на друго ведомство - търговско или президентско например.
Ние нямаме никаква информация, нямаме и такъв служител, нека службите сами да си кажат, обяви още пред Mediapool Меламед. Няма обаче практика разузнаването да изпраща свои щатни служители зад граница. Дори и да са официални и явни представители и да не са под прикритие, то те винаги са част от дипломатическия, консулския или търговския корпус в дадена страна. Единственото изключение правят МВР и военното министерство, които пращат официални представители. В повечето случаи обаче те също са част от дипломатическия корпус - било то като военно или полицейски аташета.
Немски издания набъркаха в скандала и българския полицейски аташе в Берлин Георги Ненов, който обаче е в Германия само от 6 месеца. Главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов и вътрешният министър Георги Петканов обаче обясниха, че Ненов е замесен не от Германия, а от "български източници" и че ако сами не си направим проблем може и да влезем в НАТО и ЕС.