26 Октомври 2003 22:52

Кои са тия фирми? Казвай ги де, да ги погледнем под лупа...





Една информация за наша Круелка: на заседание на британското правителство в петък е взето решение сервиза и поддръжката на британските жп линии да стане отново държавно. Досега затова се грижеха седем частни фирми. Годишните разходи възлизаха на 1, 2 мрд в английска валута/ 1, 74 мрд. евро.
Круела, коментар?

26 Октомври 2003 23:20

Защо не купихте ДСК?
Ако бяхте дали малко повече от унгарците и щеше да е ваша.
Пледоарията за Чубайс ми е съвсем непонятна. Както са казали двамата класици: "Что мне Чубайс(Гекуба)?"
Сасвем отделно могат да се поставят въпросите: Защо? Сега?.
Заедно с Чубайс смрдят некакси ... на партянки.

27 Октомври 2003 01:13

Едно "пиинало" мнение;-)))Без "златна актзя";-)))Това е продаjба на канелката на единствената бaчва с отлеjaла ракя.Несто за тзени--Енергоразпределители получават ракята по себестоиност--около 3 евротзента.Дарjaвно-частна комися "сагласува" с ТЕЗ, БЕЗ, АЕЗ....... След 10 години производителите от старост сте спрат.Но 10 години "ортатзете" до канелката сте са "пеести в дайда".А новото поколение да обмисля дизаина на ......."червонетза"

27 Октомври 2003 02:45

Добро мнение на Хърсев. Ама нали имаше някаква агенция за след привационен контрол, та като интересите на Бг. са продадени (както винаги за ПУКНАТА ЖЪЛТА СТОТИНКА) да се намеси.

27 Октомври 2003 03:12

Да продадеш монопол на някого то си е същото като да търсиш господар за народа си поне за десет години...Някой е взел много повече от двеста хиляди.
Има и други варианти - да се продаде на части за по малък срок - например, пет години и след тези пет да се отсеят двама трима (но в никой случай един) да се конкурират..Това разбира се е малко вероятно, което го предлагам, тъй като най-най-големите демократи с еййй такива джобове ни донесоха демокрация, не да бъде като в Швеция, а да бъде като в България..
И цялата работа мирише на селска вечеринка...
За това бяха всички писъци за права на човека, за дрън дрън и така нататък.. Да вземат най-функциониращото на безценица, че после да видиш какво се казва демокрация...Продажните типове ще получат своето - то се знае...
Аз поемам своята вина и заблуда, но съвсем не значи че съм станал комунист..

27 Октомври 2003 03:55

S risk da se povtorja - otkroven lobizum, fintifljujki s dumichki i izvurtane na neshtata. Daje njama da go komentiram - neshtastnika pljue po BNP Paribas, shtom mu oturva. Da bEha ti dali na teb da ozEnish, v ekip s chevenite drugari-finansisti deto imate kapitalova adekvatnost i neopetneno renome. Zamirisa vi na vlast i da otlojite sega papotot za mandata na Serge... Plosko... Baluk...

27 Октомври 2003 06:45

Г-н Хърсев честно не ви прочетох , ще го направя по-късно ! Сега да ви кажа че Френската енергоснабдителна система след най-много три години отива във частни ръце ! И не се чудете защото живея тука и съм във течение все пак ! Ще питате ами защо да мине в частни ръце ! Ами лесно е държавата не може да си плати сама на себе си данъците и разходите по администрацията ! Иначе защо им е да я продават !?!?!?!? Та като ви прочета ще ви кажа и други спорни неща ! Така де каквото и да ви кажа вие ще го прочетете някъде та не ми е проблем !

27 Октомври 2003 07:42

Незнаещия, ти си върха на тъпотията-СЕГА НЕ Е чАСТНА АМА ДО ТРИ ГОДИНИ ЩЕ СТАНЕ, господи , до кога ще ти четем буламашките коментари и прогнози? Ще стане частна , когато ми изядеш х___.На баба ми фърчилото!!!Франция скоро няма намерение да раздава държавната си собственост като ностни кърпички, нито да се разделя с 55%-товия си дял на държавна икономика.

O, solemio, o, solemio...

27 Октомври 2003 09:14

Имаше една стара приказка.
Отишъл габровец да си купува костур.
Попитал колко струва и му казали пет лева на килограм, да речем.
Тогава той рекъл: "Добре, ама ха сега отрежете откъм главата... Така... Ха сега и откъм опашката... Много хубаво. А сега ми дайте стредното!"
Е те това според мен е новата "стратегия" за приватизация и на "Булгартабак", и на електроразпределителните дружества:
Режи най благото - там където има добра инфраструктура и доходоносна клиентела, т.е. минимални разходи и максимални печалби, продай за жълти стотинки, пък другото - на кучетата.
След което някой, след тежкия и изнурителен труд се оттегля на заслужена почивка в Хавай. А всички останали балъци тука дружно гризем дървото.
По белия свят казват "Помнете "Енрон" и не се оставяйте да ви изпързалят".
Особено такива, които май вече освен богатите си спонсори, друг вече не представляват, дори и себе си.

27 Октомври 2003 10:14

А защо изобщо да се продават енергоразпределителните дружества?
Не бе ли придизвикана невероятната криза в електроснабдяването в източните щати и в Канада тъкмо поради остарялата енергоразпределителна мрежа, управлявана от частни ръце? А нашият хубав опит с преждевременното отдаване на концесия на монополиста "Софийска вода" при отсъствието на ефективни регулаторни мерки на нищо ли не ни научи?
А кой още може да твърди след случая Енрон, че подобни "стратегически" инвеститори са читави? Изобщо защо да се продава самата преносна мрежа? Централите - да, но защо и "жиците"?

27 Октомври 2003 10:57

Хиршфелд
И в допълнение: какъв е смисъла от замяна на държавен с частен монопол?
А сладките приказки от сорта за бъдещото "може би ама нада ли" са за лична употреба.

27 Октомври 2003 11:04

Добра статия.
Ще развалим държавния български монопол за да създадем чуждестранен частен монопол в областта.

27 Октомври 2003 11:24

Болката хърсева не е, че държавният монопол се заменя с частен, а кой ще е частният монополист. Що да не е той или пак той, но в консорциум с руски братски дружества? Ами, Хърсев, щото така! Щото българският капитал, а също и руският /какво става с шефа на ЮКОС?/ в голямата си част е чисто криминален, не плаща данъци и не си връща кредитите.

27 Октомври 2003 11:39

Трябва да се приватизират, и то не само енергийните дружества, за да се отнеме икономическата власт от "партийната класа", както те се самоопределят.
Слабо си спомням критериите за класа, ама те имаха много общо със собствеността на капитала и средствата за производство.
След като се самоопределят като класа, значи те потвърждават, че такива отношения има.
А те явно се свеждат до разпореждането със ресурси на държавата като със свои. Но те не са.
Така че е крайно време да престанат, и начина да стане това е приватизация.
Съвсем друг е въпросът е какво, как и кога да се приватизира.
Естественият отговор е - всичко, което е несвойствено за държавата, по най-изгодния за държавата и обществото начин, и в най-добрия според икономическата (не политическата или личната!!!) конюктура момент.
Но тук всички видни приватизатори се проявяват като добри ученици на г-н. 10%, и действат според светлата му фраза:
"Мога да продам всичку всекиму, не ме питайте обаче кому и за колко!"
И срещу какъв процент, бих добавил.
И така се харизва безогледно, без грижа за състоянието на отрасъла, икономиката като цяло и обществото.
"Аз да съм добре, пък след мен ако ще и потоп!"
Всекиму е ясно, че след "Енрон" и сривовете в енергийните системи конюктурата на електроразпределението е повече от лоша, и това е най-неизгодния момент за започване на приватизация. По сходен начин стоят нещата и с тютюна, и с телекомуникациите.
Но какво да се прави - МВФ натиска, натискат лобита и приятелски кръгове, натиска и сладката тежест на предвкусвани пачки.
Пък и време на власт не остана.
Така че - бърза приватизация, без въпроси кому и за колко.
И без внимание към общественото мнение, което представлява мнението на реалните собственици - само пречи.
Не дай си боже кажеш - приватизация добре, но защо сега, при тези условия и на тази цена, бързо те изкарват по-черен и от дявола.
В НК има ясна квалификация за такива действия - самоуправство и злоупотреба с власт.
Така че е крайно време да се потърси наказателна отговорност на "неуморните приватизатори".

27 Октомври 2003 14:30

Като стана въпрос за Чубайс и РАО ЭС -сетих се за е-майла му- chubais@sveta.net
Казано на руски: Чубайс, собака, света нет

27 Октомври 2003 15:09

Booya, много е яко

27 Октомври 2003 15:25

Тази темa не я ли дъвкахме вече?
Аз пък съм за частен монопол! Все ще е монопол, но поне на чиновниците в енергото някой ще им държи сметка за работата им. Пък и по-друго си е да осъдиш Енерго АД отколкото Енерго ЕАД.
Booya,

27 Октомври 2003 15:57

Що не вземеш да осъдиш "Софийска вода" например, че са ти надписали сметката и вместо 10 лв. плащаш 160, но пък те те успокояват, че ще ти ги приспадат в бъдещите плащания, а на въпроса - "Ами лихви за това че ми ползвате парите" те гледат (резонно) със съжаление?
Ами когато ВИС и СИК имаха монопол (по-точно олигопол) в "застраховането" - пак ли беше по-хубав частния монопол? И тях ли би ги осъдил? Изобщо - колко монополиста си видял осъдени в БГ? Ако може и списък да представиш.
МТел като имаха на практика монопол в мобилните комуникации - хубаво ли беше - сим карта по 80 лв., такси по не знам колко си, разговорите - златни, за да си пълнят Бакърджията и други гушката... Предпочитам 1000 пъти държавния монопол с регулация (ако ще и политическа) пред частния...

27 Октомври 2003 16:33

Хирш,
Само леко ще те поправя. Не се продават "жиците", не се продава преносната система.
Продават се РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ дружества.
Преносът все още е монопол на НЕК и засега не се предвижда друго.
А и за централите може да се поспори. Неслучайно най-големите и важни ВЕЦ все още са в системата на НЕК - единствено те. Тяхната роля в системата е твърде съществена, за да си позволим лукса да ги продаваме. Без тях диспечингът би се провалил, което автоматически би довело до влошаване на качеството на електроенергията.
А иначе въпросът с приватизацията е спорен. Твърде много факти не са известни, за да мога да се изкажа категорично като г-н Хърсев. И съм сигурен, че тези факти не са му известни и на него. Ама нали трябва да се пише.
Поздрави

27 Октомври 2003 16:41

Под "жици" разбирах всичко свързано с енергопреноса и разпределението. Все пак да не се ограничаваме само по магистралните електропроводи за високо напрежение. ЕРП-ата са си част ор енергопреносната и разпределителната мрежа, която трябва да си остане единна и държавна, доколкото е естествен монопол, при това без никаква възможност за регулация, поне по досегашните губави примери.
Напълно съм съгласен, че липсва информация по сделките, но ми се струва, че освен другото и г-н Хърсев акцентира върху това.

27 Октомври 2003 17:02

Неразбирко,
Обясни на глупавите си другарчета какво представляват ЕР дружества и не са ли те собственик на "жиците"? Ако конкуренцията определя цените, каква конкуренция ще има когато до моя апартамент идва една жица, собственост на едно дружество. Това дружество може да ми иска каквато иска цена, а единственото ми право е да си светя с газена лампа. Но и тогава, по примера на топлофикация може да ми поискат "такса мощност".

27 Октомври 2003 18:52

Обяснение: Цената на тока /ел.енергията/ при крайния потребител има две компоненти– 1/Цената на тока и 2/ Транспорта на тока/ел.енергията/.
Към тези две компоненти се наслагва държавния грабеж състояш се от ДДС,
акцизи, екологични такси и подобни гъзобъркания. Тези две компоненти могат да се фактурират на крайния потребител /Бай Иван/ по отделно от доставчика на ел.енергия и от транспортната фирма/ енергото/. Могат да са в една фактура посочени като две компоненти, могат да се посочат и като една компонента /което е неправилно, защото крайния клиент /Бай Иван/ иска да знае с колко всеки го дере и ако не може да се откаже от транспортната фирма /енергото/ поради абсолютния и монопол, то може да се откаже от електродоставчика и да си купи ел.енергията от друг такъв , при по добри условия. В БГ–то ще остане регионален монопол на енергото, независимо на кого е продадено, но ще се разбие монопола на ел. доставчиците, което е лесно осъществимо.
Поради неизбежноста на монопола на транспортните ел.фирми /енергото/ в
в регионите държавата трябва да утвърждава максимална печалба и съответния контрол върху нея. Не вярвам на голям натиск от нормални фирми за покупка на енергото в държава където 10% от населението се прехранва от "жицата" /предимно цигани и българи с цигански манталитет/.

27 Октомври 2003 19:48

Пействам ви статия от днескашния Монитор по въпроса.

Лотар Комп
Executive Intelligence Review

Либерализацията на пазара на ток в ЕС доведе до хаос в енергийните системи*
Опитът показа, че секторът не може да се саморегулира чрез свободно договаряне на цените


Налаганото от неолибералната идеология за разбиване на естествените монополи и публичния сектор доведе до национални катастрофи всички бивши колони. (Виж "Провалът на частната енергетика", в "Монитор" от 9, 12 и 13 август). Но, както показва анализът на Лотар Комп, тази идеология претърпя провал и в богатите индустриални държави. Тя не работи никъде, нито в бедния Юг, нито в богатия Север, просто защото е създадена да облужва интереса на шепа частни корпорации за смекта на обществата. Налагането й въпреки фактите води навсякъде то тежки икономически кризи и политически катастрофи. Въпреки това правителството на Сакскобургготски продължава да подготвя приватизацията, т.е. предизвестената разруха на българската енергетика.

Лотар Комп
Executive Intelligence Review


Не мислете, че неотдавнашната енергийна криза в Италия е изолиран случай. Из целия Европейски съюз т.нар. управляема дерегулация доведе енергийните системи до хаос. Националните енергийни компании бяха частично приватизирани, естествените монополи - раздробени. Пазарите на електричество бяха отворени даже за чужди производители.

Гарантираното непрекъсваемо подаване на електроенергия става лукс. Надеждноста на доставката вече не е основният приоритет на частните корпорации. Пръв приоритет е дивидентът, който техните акционери трябва да получат. Сега, при явната пан- европейска криза, всеки гледа да стовари вината върху своите конкуренти. Чухме, че някой даже бил предупредил отдавна как "в Италия се задава енергийна криза".

Проблемът е пан-европейски

Според теорията, "свободният пазар" трябваше да стимулира конкуренцията, а тя от своя страна да свали цените на електричеството за домакинствата, така както това се случва с конкуренцията между производителите на ширпотреба.


От министрите Лидия Шулева и Милко Ковачев зависи дали при приватизацията на електроразпределителните дружества ще повторим злополучния опит на някои страни в ЕС.
СНИМКА: Бойко Кичуков

На практика стана обратното. Електроенергията не е стока като всяка друга, най-малкото защото никакви резервни количества не могат да се държат на склад. Първо, още от самото начало започна нещо, което може да се определи само като трансграничен грабеж. На европейския пазар започна битка между енергийните компании коя ще успее да заграби повече от своите по-дребни конкуренти в съседни държави - картина, която вече наблюдавахме при приватизацията на телекомуникационните сектори.

Второ, събитията потвърдиха старата максима "Който инвестира - губи!" Капиталовите разходи за повишаване на сигурността и разширяването на електроразпределителния капацитет бяха сведени до възможния минимум. Не се правят инвестиции и в нови мощности. С това краткият период на евтиното електричество завърши.

Ключови мощности, които покриваха пиковите часове, бяха ликвидирани в условията на измъчената икономическа среда. Някои европейски страни дори в нормалните, не-пикове часове зависят от вноса на електричество от чужди държави. В момента състоянието на сектора в Европа е такова, че една сурова зима или горещо лято може да предизвика окончателното му рухване.

Енергийна криза в страната на млякото и меда

Норвежците са благословени с природен рай. Многобройните мощности в тази страна произвеждат от десетилетия евтино електричество. Норвегия е вторият най-голям износител на нефт и газ след Саудитска Арабия. Нещо повече, при толкова много вода, тя има огромен потенциал за хидроенергия. Днес 99% от потреблението в страната се осигурява от ВЕЦ-ове, а част от него се изнася в съседните страни.

През 2002 Норвегия бе обхваната от масово недоволство срещу "пазарно-определеното" предлагане на енергия. Хиляди норвежци се стекоха пред парламента, настоявайки за държавна намеса в сектора. Те предлагаха на цените на електричеството да бъде сложен таван и държавата да компенсира последиците от грешната си политика, като осигури безвъзмездни субсидии за по-бедните домакинства.

Всичко започна в началото на 90-те години, когато Норвегия и Швеция започнаха дерегулация на своите енерегийни сектори. Теорията беше, че цените на тока ще се регулират от самосебе си, т.е от "играта между пазарното търсене и предлагане". Както се оказа, това означава само, че производителите на електроенергия ще трупат само пари, а потребителите на енергия ще се разоряват, защото всички се стремят да сведат потреблението до минимум, а въпреки намалялото търсене, цените растат. Частните компании продължиха износа на огромни количества електроенергия в съседна Швеция, дори след като стана ясно, че след сухата есен на 2002 се задава свирепа зима.

Въпреки засиления внос, някои области в Швеция, например стокхолмското предградие Киста, известно като "шведската силиконова долина", прибягна до режим на тока. Цените скочиха. Официалното извинение беше, че мрежата е стояла занемарена години наред. В крайна сметка шведското правителство възстанови регулацията на сектора и започна строителство на държавни електроцентрали. В момента там пак върви дебат "за и против" АЕЦ-овете. Политическата опозиция настоява за държавни инвестиции в ядрената енергетика. Закриването на втория реактор на АЕЦ Барсебук бе отложено за втори път.

Кога Британия ще премине към режим на тока?

Дерегулацията във Великобритания, измервана в потребителски цени, се оказа успешна, за разлика от скандинавската и италианската. С една особеност. Тя бе толкова успешна, че най-голямата енергийна компания на Острова, Бритиш Енърджи, бе доведена до банкрут и само благодарение на огромния заем от държавата, получен през есента на 2002 г., успя да се задържи на повърхността. Бритиш Енърджи, която снабдява с ток 25% от всички британски домакинства, бе приватизирана през 1996 г. Компанията управлява 15 ядрени реактора, от които 8 са във Великобритания, а 7 в чужбина.

В ранния период на дерегулацията няколко чужди фирми, и преди всичко германските Е.ОN и RWE, придобиха дялове от британския пазар на електропотребление. Цените на едро паднаха с една трета, чувствително под себестойността. В началото на септември, 2002 г. Бритиш Енерджи обяви, че е затънала в дългове заради проблемите на националния пазар и тежкото финансово състояние на поделенията си в чужбина, и смята да поиска обявяване в несъстоятелност. Цените на акциите й паднаха 65% за един ден и, за да я спаси, правителството се намеси с финансова инжекция от 650 млн. евро.

Германската ценова сага

В Германия "либерализацията" на енергийния пазар започна през април 1998 г. И в тази страна решиха, че секторът някак си ще се саморегулира чрез "свободното договаряне". В началото, както може да се очаква, цените на тока за промишлени нужди паднаха. Последваха масирани съкращения на работна ръка. За няколко години бяха съкратени 40 000 работници, т.е. една четвърт от заетите в сектора. Междувременно, поради безбройните сливания и придобивания на по-малките от по-големите концентрацията набра такава сила, че цените на електричеството се устремиха нагоре още в началото на 2000 г.

По-лошото е, че тази политика не насърчава частните производители и дистрибутори да инвестират в поддържането и обновяването на енергийната система, а инфраструктурата вече беше достатъчно изхабена, защото през 90-те години обединената германска държава отделяше малко за тази цел. Според бизнесплановете на оцелелите компании, които сега оперират на пазара (и вече са затънали в дългове), в следващите години инвестициионните разходи ще продължават да падат.

Регулирайте, върнете се в реалността!

Крайно време е да грешките да бъдат признати и енергийната политика в Европа да бъде коренно ревизирана. Маниите по екологията от 70-те и 80-те години и идеологическите експерименти с дерегулацията от последното десетилетие, подкопаха надеждността на енергийната система на континента и могат да доведат до несравним с нищо колапс. Регулацията е необходима, първо за да прекрати ценовия екстремизъм. Надеждността на електроснабдяването трябва отново да бъде издигната в пръв приоритет.



O, solemio, o, solemio...