28 юли 2003 г. е "златен" ден за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Тогава тя решава да похарчи над 1 млн. лв. за имоти и коли. Данните бяха изнесени най-напред от представителя на "Подкрепа" в управата на касата Евгени Душков.

На 28 юли 2003 г. шефът на НЗОК Димитър Петров предлага да



се купят два етажа от съседна на РЗОК-Пловдив



с площ 500 кв. м. Цената е 980 лв./кв. м, или 490 000 лв. общо. По разчети на Евгени Душков максималната цена за луксозни жилищни сгради в Пловдив е около 680 лв.

Предложената от Петров сграда се намира в съседство със сегашните офиси на РЗОК на ул. "Христо Чернопеев" и е собственост на строителен предприемач. Областният управител на Пловдив д-р Гьока Хаджипетров обясни, че здравната каса наистина желае да купи нова сграда, която да бъде по-подходяща за дейността й. Освен това РЗОК търсела подходящи помещения, където да съхранява огромния си архив. "За нас най-важното е хората да се чувстват удобно. Сега чакат по опашки в най-голямата жега или направо под дъжда", каза д-р Хаджипетров. Той уточни, че областната управа не може да предложи държавна сграда на касата, понеже нямало свободни. Била е оглеждана сградата на бившия Френски колеж в Пловдив, тъй като там има голям двор. От касата обаче не харесали предложението. В областната администрация са постъпили няколко оферти от частни собственици на имоти. В крайна сметка обаче Димитър Петров се спира на скъпата сграда.

В докладната му записка е описано, че сградата на РЗОК-Пловдив е нефункционална. Тя е купена през 1999-2000 г., след това е достроявана. Сутеренът бил с подпочвена и странична влага. При проектирането на сградата не е било предвидено помещение чакалня, съобразено с броя на обслужваните здравноосигурени лица. Затова се налагало болните да чакат на тротоара, където "са изложени на атмосферните условия и пловдивското журналистическо внимание", пише Петров. Към докладната той прилага снимков материал и статии от вестници. Всичко това обаче не трогва УС на НЗОК, който отхвърля предложението и му препоръчва да потърси друга сграда, на по-приемлива цена.

На същата дата директорът на НЗОК пише докладна и за друга сграда - за



регионално архивохранилище в Пловдивско



Избрана е сграда в с. Калековец, намиращо се на 13 км от Пловдив. "Тя е масивна, с две крила, изискваща частичен ремонт. Собственик на имота е "Геостройкомплект" ЕООД, което иска 785 000 лв. Имотът има 1710 кв. м разгъната застроена площ и 3560 кв. м терен", пише в докладната.

За да се осъществи сделката, Петров предлага сложна финансова схема. Най-напред да се направят корекции в инвестиционната програма на касата, като се прехвърлят планираните 100 000 лв. за архивохранилище в Стара Загора, както и от други обекти, които не могат да се усвоят до края на годината. Тъй като и тези пари няма да са достатъчни, Петров предлага да се извърши първоначално плащане, а остатъкът да се разсрочи за около 6 месеца. В края на 2003 г. всички пари, предвидени за капиталови разходи, които не са усвоени, да се дадат като втора вноска, а от бюджета за 2004 г. да се покрие всичко останало. Отделно ще са необходими пари за ремонт на сградата.

"Не знам дали здравната каса е оглеждала сграда за архивохранилище в село Калековец", каза пред "Сега" областният управител на Пловдив Гьока Хаджипетров. Към докладната на Димитър Петров обаче е приложено становището на Хаджипетров, в което пише, че през май заедно с представители на здравната каса той е огледал сградите, предложени на НЗОК. "Като най-подходяща беше определена сградата в с. Калековец", пише в становището от 23. VII. 2003 г. От друго становище до здравната каса става ясно, че е бил оглеждан още един имот - четвърти етаж от реконструирана сграда на "Битова техника". Защо той не е харесан, не става ясно.

В Калековец никой не знаеше за интерес към каквато и да е сграда в селото. Кметът Танков заяви, че за първи път чува такова нещо, в общинската администрация също не бяха информирани за това.

"Странно е, че в Калековец не са чували, че здравната каса иска да купува сграда там. Когато се търси да се купи сграда, би трябвало да се обяви в кметството", коментира пред "Сега" Димитър Нинов, който е член на контролния съвет на НЗОК и съветник по социалната политика в КНСБ. Според него не е нормално и това, че Димитър Петров предлага конкретни сгради в Пловдив и в Калековец, без да е обявен търг по Закона за обществените поръчки.

На 28 юли 2003 г. Димитър Петров пише и трета докладна записка. С нея се предлага да се похарчат предвидените в бюджета



261 410 лв. за закупуване на нови автомобили



"Основният парк от автомобили в Централното управление на НЗОК е от рено. С оглед запазването на хомогенността на автомобилите и улесняването на поддръжката им бе направено проучване, което показва, че вероятността при открита процедура да се класират автомобили от същата марка е много голяма", пише в документа. Затова се предлага да се закупят 7 леки автомобила, 3 лекотоварни и 1 микробус.

Управителният съвет на НЗОК отхвърля всички тези предложения. Това обаче не спира директора. В бюджета за 2004 г. са предвидени 4 млн. лв. за капиталови разходи. За архивохранилище в Пловдивско са предвидени вече 1 млн. лв. и още 75 000 лв. за ремонт на сградата.

938 080 лв. са отделени за ремонт на сграда, която да се превърне в учебен център на касата. Набелязан е и имот - бившият Дом 1 на ЦК на БКП в Банкя. Доскоро тя бе дом за деца диабетици, в който постоянно под лекарски надзор бяха около 100 деца. Сега те са пратени във Вършец или на лечение в домашни условия, а МС даде имота на НЗОК.

Сградата е триетажна, с по 20-ина стаи на етаж и голяма конферентна зала, установи "Сега". Има топла връзка с друг детски санаториум. За разлика от Дом 2 и Дом 3 на ЦК на БКП, които са ремонтирани и функционират като здравни заведения, Дом 1 е доста занемарен.

Най-фрапиращото предложение в бюджета за 2004 г. обаче е да се отделят



49 500 лв. за изграждане на външно стълбище на РЗОК-Перник



Проверка на "Сега" установи, че РЗОК е разположена в сграда на пъпа на Перник. По принцип имотът е на ОББ, касата заема само 6-ия етаж. До нея се стига с асансьор, тъй като банката разрешава стълбището да се използва само в извънредни случаи - обикновено когато се повреди асансьорът. Затова според НЗОК се налага изграждане на външно стълбище. Сега на директорката на касата в Перник д-р Диана Йорданова е възложено да направи проект за 2000 лв. "Такава е процедурата по Закона за обществените поръчки - първо се прави проект, а после се пристъпва към изпълнение и инвестиции", казва тя.

Проектът може да се проточи и за догодина, тъй като в момента има преписка с общината дали въобще е възможно да се изгражда такова стълбище. Общината обаче засега не казвала нищо, защото е в предизборна кампания.

Много пари ли са 50 000 лв. и чак толкова нужно ли е това стълбище, след като близо 4 г. касата е карала и без него? "Това се уточнява в момента. По принцип това е нещо, което не търпи коментар, когато има изисквания на съответните институции. Има много претенции от населението, че не е осигурен достатъчно бърз и лесен достъп до 6-ия етаж. Случва се да се развали асансьорът - тогава се отключва стълбището на банката. Но те имат различно работно време, охранителната им дейност се осъществява по различен начин", обяснява Йорданова. Според нея, ако се стигне до строеж, сумата от 50 000 лв. може дори да се окаже малка. Остава въпросът защо изобщо касата е била настанена на такова място.

И други интересни неща могат да се прочетат в отчета на НЗОК за деветмесечието на 2003 г. Така например издръжката на централното управление на НЗОК е 3 472 457 лв., което е 65% от всички административни разходи. От тях



1 923 144 лв. са отишли за външни услуги



Според Душков никой не е дал задоволително обяснение какво точно е плащано с тези пари. Въз основа на всичко това "Подкрепа" поиска оставката на шефа на НЗОК Димитър Петров.

КНСБ също е недоволна. "В проектобюджета за 2004 г. има завишени разходи за издръжката, като не е ясно доколко те са обосновани. Заплатите от 25.5 млн. лв. са увеличени на 28,7 млн. лв. за догодина. Разходите за външни услуги са увеличени с около 170 000 лв. Командировките в чужбина са увеличени от 134 000 лв. на 200 000 лв.", казва Димитър Нинов. Според него най-големи възможности за



финансови злоупотреби има при лекарствата



"Държавният финансов контрол установи, че всички договори за доставка на лекарства от 1999 г. до май 2002 г. са сключени чрез пряко договаряне, в грубо нарушение на Закона за обществените поръчки, който тогава казваше, че за всяка поръчка или доставка над 10 000 лв. задължително се провежда публичен търг. Публична тайна е, че при изсипване на големи суми изпълнителят на такава поръчка или доставка заплаща комисионна. В строителството тези комисиони се движат между 10% и 15% от стойността на поръчката. Не знам дали тези, които са избирали между 5-6 доставчика, са се възползвали от тези възможности. Но факт е, че възможностите са били много големи. Обикновено реалната санкция е максимум 5000 лв. при нарушение на ЗОП. Ако аз сключа договор за 10 млн. лв. и примерно комисионата е 10%, аз ще получа 1 млн. лв. под масата без доказателства срещу глоба от 5000 лв. Не твърдя, че някой се е възползвал, а че е създадена такава възможност", обяснява Нинов. Дори и да се проведе търг обаче, няма гаранции, че няма да се получават комисиони. "Един от шефовете на съюза на аптекарите ми обясни, че при такива договори, каквито и той е сключвал, има забележка със ситни букви, че при еди-какви си условия доставчикът може да промени цената на договорените лекарства. Официално се предлага по-ниска цена, за да се спечели търгът. Още при първата доставка се иска промяна в цената", казва Нинов.

Според лидера на КНСБ Желязко Христов, който е и член на Общото събрание на касата, има съмнения и за доставките на лекарства по т. нар. програми - за хемодиализа, ревматоидни препарати. Те не се поръчват нито по Закона за обществените поръчки, нито както лекарствата от списъка с безплатните и частично платените медикаменти.

"Заради подозренията за източване на касата с цел лично обогатяване ще внеса искане за анализ на всички скандални сделки", твърди синдикалният лидер. Според отговора, който получи, КНСБ може да иска оставката на директора Димитър Петров.